Фенерски камък (светилище)
| Фенерски камък | |
 | |
| Местоположение | |
|---|---|
  Фенерски камък Местоположение в България Област Кюстендил | |
| Страна |  България |
| Област | Област Кюстендил |
| Археология | |
| Вид | Светилище |
| Период | I хил. пр. Хр. |
| Епоха | неизвестна |
| Фенерски камък в Общомедия | |
Скалното светилище Фенерски камък се намира при връх Фенерка на (Рила планина) и е регистрирано през месец септември 2014 г. при теренно проучване от научен екип с ръководители проф. Васил Марков и доц. Алексей Гоцев.[1]
Описание и интерпретация[редактиране | редактиране на кода]
Според интерпретацията на проф. Васил Марков, светилището на връх Фенерка е едно от „ранните светилища ползвани от древните траки“. Откритите керамични фрагменти на мястото на обекта са датирани най-общо около I хил. пр. Хр. Сред останалите регистрирани особености на мястото са изсечена в скалите отвесна щерна, изсичане във формата на вана и шлака ползвана за откриване на злато и сребро в древността.
Марков описва скалите на връх Фенерка (Фенерски камък) като пирамидално оформени. Според интерпретацията на доц. Гоцев при върха възлиянията и ритуалите на върха са били в чест на Сабазий (Дионис).[2]
Интерпретациите на двамата учени не почиват на сериозни археологически проучвания и интерпретациите им са твърде хипотетични. Археологическият обект при Фенерски камък не е публикуван в научната литература. Гоцев и Марков не публикуват дори снимков материал на скално изсечените „трон“ и „шарапана“ и „вана“, които се споменават в публикациите за теренното им проучване.
Отзвук[редактиране | редактиране на кода]
Хипотетичните интерпретации на Гоцев и Марков получават отзвук в местната и националната преса, която използва бомбастични заглавия като: „Иван Очев от село Бистрица, Дупнишко: На връх Фенерка е светилището на тракийския бог на виното Дионис“[3]; „Дени Милева, откри египетска пирамида на връх Фенерка и тракийско светилище“[4]; „Дупничанка видя Богородица в Рила“ и „Вярващи получават отговор на молитвите си от пирамидата над Дупница, 43-годишна жена: Стана чудо! Силна енергия ме разтърси и излекува жлъчката ми!“[5]. Съдържанието на повечето статии е крайно спекулативно.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ wikimapia.org – Праисторическо светилище „Фенерски камък“
- ↑ blagoevgrad.utre.bg „Археологическа експедиция на връх Фенерка над Дупница“, публикация от 25 септември 2014
- ↑ viaranews.com – На връх Фенерка е светилището на тракийския бог на виното Дионис, публикация 17 юли 2014 г., архив на оригинала от 21 август 2017, https://web.archive.org/web/20170821210717/http://old.viaranews.com/2014/07/17/%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD-%D0%BE%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%BE%D1%82-%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%BE-%D0%B1%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%B4%D1%83%D0%BF%D0%BD%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%BE-%D0%BD%D0%B0/, посетен на 21 август 2017
- ↑ chudesatanabulgaria.com – Дени Милева, откри египетска пирамида на връх Фенерка и тракийско светилище, Автор – Дени Милева, архив на оригинала от 21 август 2017, https://web.archive.org/web/20170821173548/http://www.chudesatanabulgaria.com/?page_id=65, посетен на 21 август 2017
- ↑ toppresa.com – „Вярващи получават отговор на молитвите си от пирамидата над Дупница“ – публикация от Тодор Тодоров – януари 4, 2016
| |||||||
