Фенитоин
| Фенитоин | |
| Свойства | |
|---|---|
| Формула | C₁₅H₁₂N₂O₂ |
| Моларна маса | 252,09 u[1] |
| Точка на топене | 296 °C |
| Идентификатори | |
| CAS номер | 57-41-0 |
| PubChem | 1775 |
| ChemSpider | 1710 |
| DrugBank | DB00252 |
| KEGG | C07443 |
| MeSH | D010672 |
| ChEBI | 8107 |
| ChEMBL | CHEMBL16 |
| ATC | N03AB02 |
| SMILES | C1=CC=C(C=C1)C2(C(=O)NC(=O)N2)C3=CC=CC=C3 |
| InChI | InChI=1S/C15H12N2O2/c18-13-15(17-14(19)16-13,11-7-3-1-4-8-11)12-9-5-2-6-10-12/h1-10H,(H2,16,17,18,19) |
| InChI ключ | CXOFVDLJLONNDW-UHFFFAOYSA-N |
| UNII | 6158TKW0C5 |
| Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
| Фенитоин в Общомедия | |
Фенитоинът е лекарство с антиаритмическо и противоелиптическо действие. Представлява бял кристален прах, практически неразтворим във вода.[2]
Оказва влияние на активния и пасивния транспорт на натриеви и калциеви йони през мембраните на нервните клетки. Забавя изхвърлянето от нервните окончания на невромедиаторни аминокиселини (глутамат, аспартат), като по този начин осигурява антиконвулсивния ефект. Притежава способността да потиска глутаматните рецептори. Антиаритмичният ефект се постига чрез намаляване на въздействието на адренергичните сигнали върху сърцето и стабилизиране на мембраните на кардиомиоцитите, което увеличава тяхната пропускливост за калиеви йони.[2]
Към нежеланите лекарствени реакции спадат:[3]
- храносмилателни проблеми: гадене, повръщане, стомашни болки, запек;
- възпаления: хепатит, увеличени лимфни възли, възпаление на бъбреците;
- други: замаяност, главоболие, нервност, безсъние.
Отпуска се с лекарско предписание.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ phenytoin // Посетен на 3 октомври 2016 г. (на английски)
- ↑ а б Фенитоин — описание вещества, фармакология, применение, противопоказания, формула
- ↑ фенитоин (phenytoin) | ATC N03AB02 // Фрамар. Посетен на 24 октомври 2025.