Ферарска школа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Козимо Тура, Калиопа, картина за Студиоло на двореца на Белфоре.

Ферарската школа по живопис обединява група художници от епохата на Ренесанса, работещи във ферарското херцогство при двора на херцозите д’Есте, управляващи от 1264 до 1597 г.[1]

Херцог Борсо д’Есте е в центъра на създаването на Ферарската живописна школа.

Определяне[редактиране | редактиране на кода]

За определяне на съществуването на художествена школа са необходими като минимум два параметра : 1. наличие на приемственост на художествените прийоми и навици; 2. наличие на художествени династии.

Първите художници от нея са Франческо дел Коса, Ерколе де РобертиКозимо Тура. Тяхната най-важна задача е изписването на Палацо Скифаноа, което буквално значи „да избягаш от скуката“.

Влияние и разцвет[редактиране | редактиране на кода]

Тя изпитва влиянието на Андреа Мантеня (Падуа и Мантуа), изразяващо се в неговия силен рисунък и линейна перспектива и на Пиеро дела Франческа (Болоня) – изразяващо се чрез богата въздушност и силна яркост на багрите, но в нея се чувства влияние и на северните майстори.

Разцветът на школата, синтезиращ достиженията на живописците от Мантуа, Венеция, Болоня, Милано, Флоренция, се отнася към XV—XVI вв. Особено силна е връзката между ферарската и школата на Болоня.

Кавалетен портрет през ХV век[редактиране | редактиране на кода]

Козимо Тура. „Портрет на момче-принц от дом д’Есте"

Ферара е главен център на Североиталианския придворен портрет. През 2-рата половина на XV в., там се създава самобитна школа, в която старите готически форми органически се сливат с новите ренесансови. За формиране на стила изиграват роля тесните политически и културни връзки на Ферара с другите придворни центрове (Милано, Мантуа, Римини, Бургундия) и увеличаващото се влияние на ренесансовото изкуство (Тоскана и Падуа – Донатело, Андреа Мантеня, Пиеро дела Франческа). Нидерландският майстор Рогир ван дер Вейден работи по поръчка на ферарския двор. От документите е известно, че там работят нидерландски, френски и немски живописци и занаятчии. Принципите на ренесансовия хуманизъм настъпват и се оформят във феодална рамка, съхранявяйки елементите на готическия стил (които периодически се усилват, проявявайки се в болезнено маниерна експресия).

Портретът във ферарската живопис заема достатъчно скромно място и достиженията при него не са много високи, но всички противоречия в придворната култура на Ферара в него се отразяват в пълнота. Развитието протича под знака на консервативните традиции на профилния портрет. Новите методи на композицията проникват с голямо закъснение. В нидерландския портрет, ферарците са привлечени от най-аристократичното му направление.[2]

Началото на ренесансовия портрет във Ферара (и в живописта, и в медалите) полага Пизанело, който през 1430-40-те години работи при двора на Леонело д’Есте. Негов продължител и първи голям портретист на Ферара става Козимо Тура. Неговият портрет на принц от дом д’Есте е рисуван около 1441 година. По композиция, образен строй, колорит (чисто декоративни багри), портретът клони към изображенията на Леонело д’Есте, създадени във Ферара от Пизанело и други. Съдейки по всичко, той изпълнява своите официални портрети, придържайки се към старата традиция на строго профилен портрет.

Неизвестен художник от 15 век. „Мъжки портрет", Национална галерия – Вашингтон

Компромис между традиционният тип портретна композиция и новите художествени принципи е по-очевидна в диптиха, приписван на Ерколе де Роберти с изображение на Джовани Бентивольо и неговата съпруга Джиневра Сфорца. Профилите са дадени на фона на тъмна драпировка, и пейзажът се вижда като тясно пространство. Този диптих, изглежда архаичен.

Печатът на провинциална изостаналост лежи и на двата портрета на съпрузите Гоцадини (по-рано се е смятало, че са на Лоренцо Коста). Прототипът на урбинския диптих е изтълкуван с примитивен прозаизъм, образите на съпрузите, по мнение на проф. Гращенков, са скучни, безхарактерни. Тези портрети са изпълнени в необичаен за ферарската школа смегчен маниер. Не им достига яснота на контурите и интензивност на цвета, те клонят повече към Болонската школа.[3]

Франческо дел Коса. „Портрет на млад мъж“

Новите тенденции, характерни за ферарския портрет от късното куатроченто, се проявяват и в зрелите творби на Лоренцо Коста. „Портрет Батиста Фиера“ – този догръден портрет зад парапет, на тъмен фон, показва познаване на достиженията на венецианското портретно изкуство от 1500-те години. Косият поглед е активно изразителен, главата наклонена, устните полуотворени – позата и мимиката на модела изглежда жива. По-еднообразни са неговите женски портрети – миловидни, с кокетлив наклон на главата.

В своите последващи портрети Франча и Лоренцо Коста показват еклектическа зависимост от новите прийоми на Рафаел и другите художници на Високия Ренесанс и тяхното творчество се отнася към следващия период от развитието на италианския портрет.

Списък на представителите на школата[редактиране | редактиране на кода]

Към най-известните художници на школата принадлежат:

XIV в. и по-рано[редактиране | редактиране на кода]

XV в.[редактиране | редактиране на кода]

XVI в.[редактиране | редактиране на кода]

XVII—XVIII в.[редактиране | редактиране на кода]

Подобни[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Lesychyn, Lubomyra. The Magnificence of Borso and Ercole d'Este: Princes of Ferrara (1450 – 1505). Openaccess Dissertations and Theses. pp. 57ff. посетен на 26 август 2011.
  2. Гращенков В. Н. „Портрет в итальянской живописи Раннего Возрождения“. М., 1996.
  3. Гращенков В. Н. „Портрет в итальянской живописи Раннего Возрождения“. М., 1996.