Фердинанд I Български

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Фердинанд)
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Фердинанд.

Фердинанд I Български
Княз на България (до 1908 г.)
Цар на българите (след 1908 г.)
Zar Ferdinand Bulgarien.jpg
Цар Фердинанд в гвардейска униформа в периода на Първата Балканска война.
Лични данни
Управление от 7 юли 1887 г.
до 3 октомври 1918 г.
31 години, 2 месеца и 26 дни
Коронация 2 август 1887 г.
Пълно име Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски
Роден
27 февруари 1861 г.(1861-02-27)
Починал
10 септември 1948 г. (на 87 г.)
Погребан в Църквата Свети Августин, Кобург
Предшественик Александър I
Наследник Борис III
Семейство
Династия Сакскобургготски
Баща Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота и Кохари
Майка Клементина Бурбон-Орлеанска
Бракове Мария-Луиза Бурбон-Пармска
Елеонора фон Ройс-Кьостриц
Потомци Борис III
Кирил Преславски
Евдокия
Надежда
Фердинанд I Български в Общомедия
Подпис на цар Фердинанд.

Фердинанд I, роден като Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски (на немски: Ferdinand Maximilian Karl Leopold Maria von Sachsen-Coburg und Gotha), е княз на България – от 7 юли 1887 г. до 22 септември 1908 г., когато е обявена Независимостта на България, и цар на България – от 22 септември 1908 г. до абдикирането му на 3 октомври 1918 г.

Той също така е известен като страстен ботаник, ентомолог и филателист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Фердинанд (в западната литература обикновено Ferdinand von Sachsen-Coburg-Gotha) е роден на 27 февруари[1] 1861 г. в двореца Кобург във Виена.

Фердинанд през 1882
Цар Фердинанд при обявяването на независимостта на България

Фердинанд е син на австрийския генерал принц Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота (18181881 г.) и на принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска (1817 – 1907 г.), дъщеря на последния френски крал Луи-Филип. Той поставя началото на Сакс-Кобург и Гота-Кохари, младши клон на Сакс-Кобург-Готите, който включва в името си това на съпругата му, наследничка на много богатата унгарска аристократична фамилия Кохари, която притежава земите и замъците Чабрад и Ситно в днешна Словакия, както и много други. Семейните имоти били допълнени от богатата френска зестра на принцеса Клементина. Младият принц Фердинанд прекарва детството си при своите родители във Виена, където баща му е на австрийска военна служба. Често пътуват из Европа – в Швейцария (1864 г.), Англия (1865 г.), Италия (1866 г.), Дания и Швеция (1871 г.), и Франция (1871 – 1872 г.), Османската империя с Цариград (1870 г.), Белгия (1875 г.) и др. Във Виена посещава гимназията „Терезианум“ и училището за кадети, след което достига до лейтенант в Единайсети полк на Австрийските хусари, и старши-лейтенант на Honvéd-хусарите в унгарската конница на 1 ноември 1886 г., чин който запазва до избирането му за български княз. Заедно с брат си принц Август през май – август 1879 г. пътуват до джунглата на Амазония в Бразилия. Резултатите от ботаническите им наблюдения са издадени във Виена под заглавие Itinera Principum S. Coburgi (1883 – 1888 г.) в 3 тома. На 26 март 1896 г. е награден с османски орден „Имтияз“ с брилянти.[2]

На 31 май 1902 г. на княз Фердинанд е поверено шефството на руския имперски 54 пехотен полк, откогато носи наименованието 54 пехотен мински на Негово Кралско Височество Княза на Българите Фердинанд полк, а от 11 април 1909 г. на Негово Величество Царя на Българите Фердинанд полк.

Българската историография разглежда цар Фердинанд като противоречива личност. От една страна, изтъкват се заслугите му за утвърждаването и издигането на Третата българска държава, както и за нейната Независимост. От друга страна Фердинанд носи трудно оспорима вина за катастрофалното по своите последици участие на България в Междусъюзническата и Първата световна война, които костват на страната стотици хиляди жертви и тежки териториални и финансови загуби.

На 22 септември 1908 г. заедно с провъзгласяване на независимостта на България в църквата „Свети 40 мъченици“ Фердинанд I е обявен за „цар на Българите“ [3], с което се възстановява титлата на българските монарси от Първото и Второто царство.

През 1909 – 1912 г. се стреми да бъде в добри отношения с Руско-френския съюз; търси доброжелателството и на Великобритания, Австро-Унгария, Италия.

На 15 юли 1910 г., по време на посещение в Белгия, цар Фердинанд става първият държавен глава, летял със самолет.[4]

Цар Фердинанд, кайзер Вилхелм II и фелдмаршал Август фон Макензен на военен парад във военновремевата столица на Сърбия Ниш след края на Сръбската кампания, декември 1915

След избухването на Първата световна война през юли 1914 г. под влияние на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към Централните сили – Австро-германския блок, към който България се присъединява официално на 6 септември 1915 г. Въпреки военните успехи на фронта – разгрома на Сърбия (ноември – декември 1915) и победата над Румъния (септември – октомври 1916), България претърпява национална катастрофа в края на Първата световна война. Скоро след пробива при Добро поле в Южна Македония, Солунското примирие и капитулацията на България на 30 септември, принуден от обстоятелствата, цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си – княз Борис Търновски (или цар Борис III), и напуска страната.[5]

Живот в изгнание[редактиране | редактиране на кода]

След като не е допуснат от братовчед си – австрийският император Карл I – да остане в именията си в Западна Унгария (днес Бургенланд, Австрия), бившият цар Фердинанд се отправя към град Кобург в Германия, където живее от 7 октомври 1918 г. до смъртта си. След войната известно време получава пенсия от германското правителство. През 20-те години на 20 век предприема продължителни научноизследователски пътувания из Южна Америка, където е тържествено приет в Бразилия, Аржентина и Уругвай (декември 1927 – април 1928 г.), както и в Източна Африка и Египет.

Ковчегът на Цар Фердинанд, положен в криптата на католическата църква „Св. Августин“ в Кобург, пред саркофазите на майка му и баща му

Участва на международни научни конгреси по ботаника и орнитология.

През 30 – 40-те години на 20. век Фердинанд често отсяда в семейните си владения – замъка „Свети Антон“ край Банска Штьявница (Banská Štiavnica)[6]. Там живее от 1941 и го напуска окончателно през късната есен на 1944 г. с напредването на Червената армия към Прага. Капелани на царя в изгнание са българите – отец Иван Романов до 1941 г. когато е избран за епископ на Софийско-пловдивския викариат и отец Йосиф Търновалийски от 1941 г. до 1946 г.[7]

Старият цар никога не е бил допуснат да посети отново България, въпреки многократните му настоявания, особено през 1937 г. при раждането на внука му – престолонаследника княз Симеон Търновски.

Умира на преклонна възраст в дома си в центъра на Кобург на 10 септември 1948 г., надживял смъртта на двамата си синове и края на династията в България. На смъртния одър пита адютанта си генерал Петър Ганчев: „Кога заминаваме за България?". Последната воля на цар Фердинанд е да бъде погребан някога в „любимата му България“ и затова ковчегът му е бил временно положен в криптата на католическата църква „Св. Августин“ в Кобург, пред саркофазите на майка му и баща му. Там остава и до днес.

Семейство и личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Царство България
Династия Сакскобургготски
Coat of arms of Bulgaria (1927-1946).svg
Фердинанд I
Борис III
Симеон II

Твърди се, че Фердинанд е бил бисексуален през целия си живот, но според съвременници до средата на живота му интересът му към женския пол е преобладаващ. [8]

Жени се 2 пъти. Първият му брак на 8 април 1893 г. във вила Пианоре край Виареджо, Италия е с италианската принцеса Мария Луиза Бурбон-Пармска, от която има 4 деца:

Княгиня Мария-Луиза умира вследствие на усложнения след раждането на Надежда.

Вторият брак на Фердинанд на 28 февруари 1908 г. в гр. Кобург, Германия е с германската принцеса Елеонора фон Ройс-Кьостриц (1860 – 1917), от която няма деца.

Според някои източници през 1947 г. Фердинанд получава от епископ съгласие да се венчае за 3-ти път – за Елжбета Брезак (дъщерята на кастелана на замъка „Св. Антон“ в Банска Щявница, Словакия).

Фердинанд се интересува през целия си живот от орнитология и ботаника. Също така той е любител-филателист, както и страстен ловец, любител на локомотиви и автомобили (един от автомобилите на Фердинанд ще е една от главните атракции в музея, посветен на историята на София, който отвори врати през 2014 г. Многобройни са приносите му и откритията в орнитологията и ботаниката. Заради тях Фердинанд е бил избран за член на многобройни научни дружества в Европа, както и почетен член на Германското Орнитоложко дружество.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

През целия си живот Фердинанд е бил винаги високо награждаван. Притежавал е поне 120 висши чуждестранни ордени и награди.

Български[редактиране | редактиране на кода]

Цар Фердинанд в Германия, 1928

Чуждестранни[редактиране | редактиране на кода]

  • Османски орден „Имтияз“ с брилянти (26 март 1896 г.)
  • Кавалер на „Велик орден на Златното руно“, Австро-Унгария (1911 г.)
  • Кавалер на „Висш рицарски орден на Святото Благовещение“ (Ordine Supremo della Santissima Annunziata), Италия (1897 г.)
  • „Висш орден на Черния Орел“ (Hoher Orden vom Schwarzen Adler), Прусия, Германия
  • Железен кръст“ за храброст, I степен, Германия
  • Кавалер на ордена „Pour le Mérite“ с дъбови листа (mit Eichenlaub), Прусия, Германия (1916 г.)
  • Велик офицер на ордена на „Почетния легион“ (Ordre national de la Légion d'honneur), Франция (1905? г.)
  • Кавалер на ордена „Свети Апостол Андрей Първозвани“, Русия (1898 г.)
  • Кавалер на ордена „Свети Станислав“, I степен, Русия
  • Кавалер на ордена „Света Анна“, I степен, Русия
  • Кавалер на ордена на Белия Орел, Русия (преди 1902 г.)
  • Кавалер на „Свети Александър Невски“, Русия (1910 г.)
  • Кавалер на ордена за военни заслуги Militärverdienstkreuz, 1-ви клас с мечове, Австро-Унгария (1 ноември 1915 г.)
  • Кавалер на Големия кръст на „ордена на Свети Стефан Унгарски“, Австро-Унгария (1899 и 1908 г.)
  • Кавалер на Големия кръст на Военния орден „Мария Терезия“, Австро-Унгария (1917 г.)
  • Кавалер на Големия кръст на Военния орден на Макс Йозеф (Militär-Max-Joseph-Orden), Бавария, Германия
  • Кавалер на Светия военен Константинов орден „Свети Георги“ (Sacro Militare Ordine Costantiniano di San Giorgio), Парма, Италия (1893 г.)
  • Най-висш османски орден „Nishan-i-Ali-Imtiaz“, Османска империя (1910 и 1915 г.)
  • Кавалер на кралския орден на Серафимите (Kungliga Serafimerorden), Швеция (28 юни 1937 г.)
  • Кавалер на Големия кръст на ордена „Прибина“ (Pribina‒Orden), Словакия (13 март 1941 г.)

ДРУГИ:

  • През 1928 г. Фердинанд е обявен за почетен гражданин на Байройт.[9]

Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Граф Робер дьо Бурбулон: „Български дневници“. София 1995, ИК „Колибри“
  • Даниела Давчева: „Лисицата и лъвът. Фердинанд I. на фона на българската психологическа и политическа действителност 1886 – 1902“. София 1994. УИ „Св. Климент Охридски“
  • Цар Фердинанд: „Съвети към сина“. София 1991. ИК „Св. Климент Охридски“
  • Иван Йовков: „Кобургът“. София 1980
  • Josef Knodt: „Ferdinand der Bulgare“. Bielefeld 1947
  • Йоахим фон Кьонигсльов: „Фердинанд Български“. София 1998. Изд. Гал-Ико
  • Ханс Рожер Мадол: „Фердинанд. Цар на българите“. София 1932, 1992

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Law on Introduction of the Gregorian Calendar in Bulgaria in 1916
  2. Куманов, Милен. Българо-турски военни отношения през Първата Световна война (1914 – 1918) – сборник от документи. 2. София, Гутенберг, 2015. ISBN 978-619-176-034-3. с. 516.
  3. http://www.lostbulgaria.com/?p=474
  4. King up in aeroplane. // The New York Times. July 16, 1910.
  5. ((bg))  Манифест към българския народ, с който цар Фердинанд абдикира. // Държавен вестник бр. 223, 4 октомври 1918 г.. Anamnesis.
  6. През 1401 – 1919 гг. – Унгария; през 1919 – 1939 гг. – Чехословакия; през 1939 – 1945 гг. – Словакия; през 1945 – 1993 гг. – Чехословакия; през 1993 г. – Словакия
  7. ((bg))Един завет – блог на клуба на потомците на царския офицерски корпус, Цар Фердинанд I
  8. Стивън Констант „Фердинанд Лисицата“, София 1992 г.
  9. ((de))  Seine Majestät König Ferdinand von Bulgarien. // barnick.de. barnick.de, 2013. Посетен на 2013-02-05.
Александър I Батенберг Княз на България (7 юли 1887 – 22 септември 1908) --
-- Цар на българите (22 септември 1908 – 3 октомври 1918) Борис III