Фердинанд Айзенщайн
| Фердинанд Айзенщайн Ferdinand Gotthold Max Eisenstein | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 11 октомври 1852 г.
|
| Погребан | Берлин, Федерална република Германия (Карта) |
| Етнос | евреи |
| Религия | протестантство |
| Учил във | Вроцлавски университет |
| Фердинанд Айзенщайн в Общомедия | |
Фердинàнд Готхолд Макс Àйзенщайн (16 април 1823 г., Берлин – 11 октомври 1852 г., Берлин) е немски математик.
Учи в Берлинския университет, където посещава лекциите на Дирихле. Защитава дисертацията си под ръководството на Ернст Кумер и Николаус Фишер. От 1847 до 1852 г. работи в Берлинския университет. Член на Гьотингенската академия на науките и на Пруската академия на науките. На 29-годишна възраст Айзенщайн се разболява от туберкулоза, от която умира. Въпреки това той постига много през краткия си живот.
Основните му трудове са в областта на алгебрата (по-специално известния критерий за неприводимост) и теорията на числата (кубичния и биквадратичния закони за реципрочност). Особен интерес представлява работата му върху елиптичните функции, която повлиява на последващата работа на Андре Вейл и Горо Шимура през XX век.
Гаус се изказва изключително високо за Айзенщайн:[1]
| „ | Само трима математици са създали ера – Архимед, Нютон и Айзенщайн. | “ |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Cantor, Moritz (1877), Eisenstein, Gotthold Архив на оригинала от 2018-08-13 в Wayback Machine. Allgemeine Deutsche Biographie 5: 774—775, wikisource.
|