Фердинанд Хайм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фердинанд Хайм
германски генерал
Bundesarchiv Bild 101I-218-0518-12, Russland-Süd, Generalmajor mit Ritterkreuz.jpg

Звание Генерал-лейтенант
Години на служба 1914 – 1918; 1919 – 1945 г.
Прякор „Жертвения козел“
Служи на Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of Germany 1933.svg Нацистка Германия
Род войски War Ensign of Germany (1903-1918).svg Райхсхер (1918)
Flag of Weimar Republic (war).svg Райхсвер (1932)
Balkenkreuz.svg Вермахт (1945)
Командвания 14 танкова дивизия
Битки/войни Първа световна война
Втора световна война
Награди Германски златен кръст
Рицарски кръст

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
Улм, Германия
Фердинанд Хайм в Общомедия

Фердинанд Хайм (на немски: Ferdinand Heim) е немски офицер, служил през Първата и Втората световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и Първа световна война (1914 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Фердинанд Хайм е роден на 27 февруари 1895 г. в Ройтлинген, Германска империя. През 1914 г. се присъединява към армията като офицерски кадет от корпусни подразделения. Участва в Първа световна война като кавалерийски офицер от 13 вюртембергски корпус.

Междувоенен период[редактиране | редактиране на кода]

След нея се присъединява към Райхсвера, където служи в по-малък корпус. През 1938 г. се издига до чин полковник.

Втора световна война (1939 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

До 3 септември 1940 г. заема постове в ген-щаб на 6 армия под командването на ген. Валтер фон Райхенау. Две години след това, на 1 юли, поема командването на 14 танкова дивизия, която води при пробивите при Ростов и Харков.

Сталинград (1942)[редактиране | редактиране на кода]

От ноември 1942 г. е командир на 48 танкова корпус, тогава част от 6 армия. Поемайки това назначение той се заема с първата си задача и тя е да подсили румънските дивизии в района на 6 армия. За жалост поради куп издънки това не се случва и армията на ген. фон Паулус е обкръжена.

Сега следващата му задача е да поеме към Калач на Дон и р. Дон,[1] в отчаян опит за подпомагане на 6 армия в освобождаване. Поради лошото време, обаче дивизиите на Хайм и румънските зле-оборудвани за зимни условия танкови дивизии не успяват да направят много срещу страхотната съветска атака, обхващаща почти целия ляв фланг на 6 армия. След провала, ген. Хайм е снет от командването на корпуса, арестуван е и е поставен в строг тъмничен затвор в Моабит. Освободен е три месеца по-късно за лечение в Улъмнската болница.

В следвоенното си интервю той твърди, че единственият иск за арестуването му е направен от нацисткия диктатор, няма обвинителен акт, присъда или обяснение. Дори цитира:

Германската армия и групата командири бяха твърде ценни, така че единственият останал човек бе корпусен командир и този човек като че ли бях аз.

Това е така, защото Хитлер не желал да хвърли вината върху румънските части за лошото оборудване на войските им, затова прехвърлил вината на своите командири.

По-късно през май на същата година дори е информиран, че уволнението му е отменено и, че е класифициран като пенсионер. От август, обаче отново е командир, този път на немските сили в крепостта „Булон сюр Мер“, за защитата на последния си пост. Според инструкциите на Висшето командване (OKW) за много кратко време той трябва да подготви частите си за последна отбрана, което в действителност било доста трудно тъй като частите били почти разгромени. Въпреки това гарнизона издържа до последно на тежки бомбардировки и пълномащабно нападения до момента на пленяването си от канадската 3-та пехотна дивизия, (23 септември 1944) г.[2]

Пленяване и смърт[редактиране | редактиране на кода]

След пленяване генерала е изпратен в серия от лагери, като военнопленник. През 1948 г. е освободен и репатриран обратно в Германия.

Умира през 1977 г. в градчето Улм,[3]

Военна декорация[редактиране | редактиране на кода]

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Anthony Beevor, Anthony. Stalingrad. London, Penguin Books, 1998. ISBN 0-14-024985-0. с. 244.
  2. Chant, Christopher. The Encyclopedia of Code Names of World War II. London, Routledge and Kegan Paul, 1986. ISBN 0-7102-0718-2. с. 330 – 331.
  3. Generalleutnant Ferdinand Heim. // Some of the Prisoners held at Special Camp 11. Island Farm. Посетен на 15 юни 2009. Архив на оригинала от 2009-08-05 в Wayback Machine.
  • The German Army 1939 – 45 (5) by Nigel Thomas and Stephen Andrew.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]