Фердинанд Ходлер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фердинанд Ходлер
Ferdinand Hodler
Автопортрет, 1916 г.
Автопортрет, 1916 г.

Роден
Починал
19 май 1918 г. (65 г.)

Националност швейцарец
Кариера в изкуството
Учители Бартелеми Мен
Направление символизъм
Повлиян Александър Калам
Пиер Пюви дьо Шаван
Семейство
Съпруга Берта Щуки
Деца Ектор Ходлер
Подпис Hodler autograph.png
Фердинанд Ходлер в Общомедия

Фердинанд Ходлер (на немски: Ferdinand Hodler, роден на 14 март 1853 г. в Берн, починал на 19 май 1918 г. в Женева) е швейцарски художник, представител на символизма и на ар нуво и един от най-известните швейцарски художници.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Нощта, 1889–1890, Берн, Kunstmuseum

Фердинанд Ходлер расте в бедно семейство. Баща му е дърводелец мебелист и умира рано от туберкулоза. Майка му е женена повторно за художник декоратор и умира през 1867 г. също от туберкулоза, като оставя осем деца. Всичките братя и сестри на Фердинад умират през следващите 18 години един след друг от същата болест. Започва обучение в Тун за художник, между другото и като ученик на ведутния художник Фердинад Зомер. През следващите години Ходлер изучава старите майстори и се ориентира към Жан Батист Камий Коро и Гюстав Курбе. През 1875 г. отива в Базел, като изучава творчеството на Ханс Холбайн Млади, специално картината му „Мъртвия Христос“. През 1878 и 1879 г. предприема пътуване в Испания, където се среща с произведенията на Диего Веласкес. През 1881 г. заедно с други ученици работи по панорамата „Бурбаки“ на художника Edouard Castres. През годините Ходлер разработва свой собствен стил, който нарича „паралелизъм“, характеризиращ се с симетрично разположение на фигурите в танцуващи или ритуални пози.

През 1884 г. Ходлер среща Огюстен Дюпен, която му става модел за рисуване. Синът им Ектор се ражда през 1887 г. През 1889 г. обаче Ходлер се жени за Берта Щуки. Развеждат се още през 1891 г. На картината „Нощта“ са представени и двете жени. С тази картина, свързана със съня, смъртта и сексуалността, Ходлер прави пробив – въпреки първоначалната забрана за представяне в изложба, тя постига голям успех.

В годината на смъртта му (1918) е удостоен със званието „Почетен гражданин на Женева“.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Stéphanie Guerzoni, Ferdinand Hodler, Genève: Pierre Cailler, 1957
  • Jura Brüschweiler, Ferdinand Hodler, Bern: Benteli, 1983 ISBN 3716511099
  • Matthias Fischer, Der junge Hodler. Eine Künstlerkarriere 1872-1897, Wädenswil: Nimbus, 2009 ISBN 978-3-907142-30-1
  • Ferdinand Hodler in Karikatur und Satire, Hrsg. und kommentiert von Matthias Fischer / Ferdinand Hodler par la caricature et la satire, édité et commenté par Matthias Fischer, Benteli, Sulgen, 2012 ISBN 978-3-7165-1718-5
  • Jura Brüschweiler, Hodler érotique. Genève: Notari, collection Hodleriana, 2016, 160 p. ISBN 978-2-9701150-1-4
  • Diana Blome, Niklaus Manuel Güdel. Ferdinand Hodler. Écrits esthétiques. Genève: Notari, collection Hodleriana, 2017
Филмография
  • Ferdinand Hodler – Das Herz ist mein Auge, реж. Heinz Bütler, Швейцария, 2004, документален, 74 мин.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]