Фердинанд II (Тирол)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Фердинанд II фон Тирол
Ferdinand II
ерцхерцог на Австрия
Francesco Terzio 002.jpg
Лични данни
Управление 1564-1595
Други титли граф на Тирол
Роден
Починал
Семейство
Баща Фердинанд I
Майка Анна Ягелонина
Бракове Филипина Велзер
Ана Катерина Гонзага
Герб Blason famille at Ferdinand de Tyrol ornements.svg
Фердинанд II фон Тирол
Ferdinand II
в Общомедия

Фердинанд II (на немски: Ferdinand II, * 14 юни 1529 в Линц; † 24 януари 1595) от фамилията Хабсбург е ерцхерцог на Австрия и княжески граф на Тирол от 1564 г., щатхалтер на Бохемия (1547–1567).

Произход и управление[редактиране | редактиране на кода]

Той е вторият син на римско-немския крал и по-късен император Фердинанд I (1503–1564) и на Анна Ягелонина (1503-1547). Той е брат на император Максимилиан II.

През 1547 г. баща му го поставя начело на управлението на Бохемия.[1] През 1556 г. той ръководи похода против турците в Унгария.

След смъртта на баща му през 1564 г. Фердинанд получава според завещанието му владението на Тирол и австрийския Форланде (Форарлберг, Брайсгау, Маркграфство Бургау и други). По желание на Максимилиан II той остава обаче до 1567 г. като бохемски щатхалтер в Прага.

Изкуство[редактиране | редактиране на кода]

„Курфюрст Йохан Фридрих Великодушни играе шах с испански дворянин“

Фердинанд е образован, обича изкуството и говори няколко езика. През късните му години той е много обичан. При него работи фламандският художник и автор на гравюри Антон Бoйс /наречен Антон Вайс/ (род.между 1530 и 1550 - в края на 1593). Като придворен художник на ерцхерцог Фердинанд II, Бойс рисува поредица от съвременни и исторически портрети на членовете на императорската династия Хабсбурги.

Сега неговата колекция се намира в Музея на история на изкуството във Виена. Съществува предположение, че именно Фердинанд II е противника на саксонския курфюрст Йохан Фридрих Великодушния на картината от 1548 година „Курфюрст Йохан Фридрих Великодушни играе шах с испански дворянин“. То се опира на несъмнено негово портретно сходство с персонажа, изобразен на картината[2].

Фердинанд II през 1563 година става суверен на провинция Тирол, той наема италиански архитекти за преустройване на средновековната крепост в ренесансов замък „Амбрас“ в Инсбрук. В замъка Амбрас той създава великолепни колекции от картини, скулптури, оръжия, украшения и т. н.

Бракове[редактиране | редактиране на кода]

От 1557 г. той е женен тайно за Филипина Велзер (1527–1580), дъщеря на патриций от Аугсбург, която му ражда няколко деца. През 1561 г. император Фердинанд I признава брака му,при условие че се пази в тайна. Децата получават името „фон Австрия“, и могат да имат претенции, само ако цялата мъжка фамилия Хабсбург измре.[3]

Още когато съпругата му е жива, той иска през 1573 г. ръката на своята седемгодишна племенница Ана Катерина Гонзага[4], дъщеря на херцог Гулелмо Гонзага, от Мантуа и Елеонора Австрийска (по-малката сестра на Фердинанд).

След смъртта на Филипина 1580 г., той се жени на 14 май 1582 г. в Мантуа за втори път за своята вече 16 годишна племенница Ана Катерина Гонзага.[5]

Деца[редактиране | редактиране на кода]

  1. Брак от 1557 година с Филипина Велзер (* 1527, † 24 април 1580)
    1. Андреас Австрийски (1558 – 1600), кардинал и щатхалтер на Нидерландия (1598 – 1600)
    2. Карл фон Бургау (1560 – 1618), маркграф на Бургау
    3. Филип (1562 – 1563) и Мария (1562 – 1563)
  2. 2 брак от 14 май 1582 с Ана Катерина Гонзага (* 17 януари 1566, † 3 август 1621 като монахиня)
    1. Мария (1583 – 1584)
    2. Анна Катерина (1584 – 1649), монахиня
    3. Анна Тиролска (1585 – 1618) - омъжена за братовчед си император Матиас

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Ерцхерцог Фердинанд умира на 24 януари 1595 г. Заради сключения договор неговите деца нямат право на наследство и така Тирол попада след смъртта му отново на другите две хабсбургски линии: на Рудолф II и Максимилиан III Хабсбург.


Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Jörg Konrad Hoensch: Geschichte Böhmens. Von der slavischen Landnahme bis zur Gegenwart. Verlag Beck, München 1997³, ISBN 3-406-41694-2, S. 194ff.
  2. Franz Hager. Ölgemälde um 1550: Wer ist der rechte Spieler? (Jan Cornelisz Vermeyen, Holz, 65 x 92 cm (Gotha, Schloßmuseum, Inv.-Nr. 751/705)). ChessBase GmbH.
  3. Erzherzog Ferdinand II. (1529–1595)
  4. Wurzbach: Anna Katherina von Mantua. Nr. 31. In: Biographisches Lexikon. Band 6, Wien 1860, S. 154
  5. Sigrid-Maria Größing: AEIOU Glück und Unglück des österreichischen Kaiserhauses, Amalthea-Verlag; S.?.