Фердинанд II (Тирол)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Фердинанд II.

Фердинанд II фон Тирол
Ferdinand II
ерцхерцог на Австрия
Francesco Terzio 002.jpg
Лични данни
Управление 1564 – 1595
Други титли граф на Тирол
Роден
Починал
24 януари 1595 г. (65 г.)
Предшественик Фердинанд I (Свещена Римска империя)
Наследник Рудолф II
Семейство
Баща Фердинанд I
Майка Анна Ягелонина
Бракове Филипина Велзер
Ана Катерина Гонзага
Потомци Андреас Австрийски, Карл фон Бургау, Филип, Мария, Анна Катерина, Анна Тиролска
Герб Blason famille at Ferdinand de Tyrol ornements.svg
Фердинанд II фон Тирол
Ferdinand II
в Общомедия

Фердинанд II (на немски: Ferdinand II, * 14 юни 1529 в Линц; † 24 януари 1595) от фамилията Хабсбург е ерцхерцог на Австрия и княжески граф на Тирол от 1564 г., щатхалтер на Бохемия (1547 – 1567).

Произход и управление[редактиране | редактиране на кода]

Той е вторият син на римско-немския крал и по-късен император Фердинанд I (1503 – 1564) и на Анна Ягелонина (1503 – 1547). Той е брат на император Максимилиан II.

През 1547 г. баща му го поставя начело на управлението на Бохемия.[1] През 1556 г. той ръководи похода против турците в Унгария.

След смъртта на баща му през 1564 г. Фердинанд получава според завещанието му владението на Тирол и австрийския Форланде (Форарлберг, Брайсгау, Маркграфство Бургау и други). По желание на Максимилиан II той остава обаче до 1567 г. като бохемски щатхалтер в Прага.

Изкуство[редактиране | редактиране на кода]

„Курфюрст Йохан Фридрих Великодушни играе шах с испански дворянин“

Фердинанд е образован, обича изкуството и говори няколко езика. През късните му години той е много обичан.

При него работи фламандският художник и автор на гравюри Антон Бойс /наречен Антон Вайс/ (род.между 1530 и 1550 – в края на 1593). Като придворен художник на ерцхерцог Фердинанд II, Бойс рисува поредица от съвременни и исторически портрети на членовете на императорската династия Хабсбурги.

Сега неговата колекция се намира в Музея на история на изкуството във Виена.

Съществува предположение, че именно Фердинанд II е противника на саксонския курфюрст Йохан Фридрих Великодушния на картината от 1548 година „Курфюрст Йохан Фридрих Великодушни играе шах с испански дворянин“. То се опира на несъмнено негово портретно сходство с персонажа, изобразен на картината[2].

Фердинанд II през 1563 година става суверен на провинция Тирол, той наема италиански архитекти за преустройване на средновековната крепост в ренесансов замък „Амбрас“ в Инсбрук. В замъка Амбрас той създава великолепни колекции от картини, скулптури, оръжия, украшения и т. н.

Бракове[редактиране | редактиране на кода]

От 1557 г. той е женен тайно за Филипина Велзер (1527 – 1580), дъщеря на патриций от Аугсбург, която му ражда няколко деца. През 1561 г. император Фердинанд I признава брака му, при условие че се пази в тайна. Децата получават името „фон Австрия“, и могат да имат претенции, само ако цялата мъжка фамилия Хабсбург измре.[3]

Още когато съпругата му е жива, той иска през 1573 г. ръката на своята седемгодишна племенница Ана Катерина Гонзага[4], дъщеря на херцог Гулелмо Гонзага, от Мантуа и Елеонора Австрийска (по-малката сестра на Фердинанд).

След смъртта на Филипина 1580 г., той се жени на 14 май 1582 г. в Мантуа за втори път за своята вече 16-годишна племенница Ана Катерина Гонзага.[5]

Деца[редактиране | редактиране на кода]

  1. Брак от 1557 година с Филипина Велзер (* 1527, † 24 април 1580)
    1. Андреас Австрийски (1558 – 1600), кардинал и щатхалтер на Нидерландия (1598 – 1600)
    2. Карл фон Бургау (1560 – 1618), маркграф на Бургау
    3. Филип (1562 – 1563) и Мария (1562 – 1563)
  2. 2 брак от 14 май 1582 с Ана Катерина Гонзага (* 17 януари 1566, † 3 август 1621 като монахиня)
    1. Мария (1583 – 1584)
    2. Анна Катерина (1584 – 1649), монахиня
    3. Анна Тиролска (1585 – 1618) – омъжена за братовчед си император Матиас

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Ерцхерцог Фердинанд умира на 24 януари 1595 г. Заради сключения договор неговите деца нямат право на наследство и така Тирол попада след смъртта му отново на другите две хабсбургски линии: на Рудолф II и Максимилиан III Хабсбург.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Jörg Konrad Hoensch: Geschichte Böhmens. Von der slavischen Landnahme bis zur Gegenwart. Verlag Beck, München 1997³, ISBN 3-406-41694-2, S. 194ff.
  2. Franz Hager. Ölgemälde um 1550: Wer ist der rechte Spieler? (Jan Cornelisz Vermeyen, Holz, 65 x 92 cm (Gotha, Schloßmuseum, Inv.-Nr. 751/705)). ChessBase GmbH.
  3. Erzherzog Ferdinand II. (1529 – 1595)
  4. Wurzbach: Anna Katherina von Mantua. Nr. 31. In: Biographisches Lexikon. Band 6, Wien 1860, S. 154
  5. Sigrid-Maria Größing: AEIOU Glück und Unglück des österreichischen Kaiserhauses, Amalthea-Verlag; S.?.