Фердинанд II (Тирол)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Фердинанд II.

Фердинанд II
ерцхерцог на Австрия

Роден
14 юни 1529 година
Починал
24 януари 1595 година (65 г.)
ПогребанИнсбрук, Австрия
Управление
Период1564 – 1595
ПредшественикФердинанд I
НаследникРудолф II
Други титлиграф на Тирол
Blason famille at Ferdinand de Tyrol ornements.svg
Семейство
РодХабсбурги
БащаФердинанд I
МайкаАнна Ягелонина
Братя/сестриЙохана Австрийска
Маргарета Австрийска
Елена Австрийска
Магдалена Австрийска
Анна Австрийска
Елизабет Австрийска
Катарина Австрийска
Барбара Австрийска
Мария Австрийска
Елеонора Австрийска
Максимилиан II
Карл II
СъпругаФилипина Велзер (1557)
Ана Катерина Гонзага (1582)
ДецаАнна Тиролска
Андреас Аватрийски
Карл фон Бургау
Фердинанд II в Общомедия

Фердинанд II (на немски: Ferdinand II; * 14 юни 1529, Линц; † 24 януари 1595) от фамилията Хабсбург, е ерцхерцог на Австрия и княжески граф на Тирол от 1564 г., щатхалтер на Бохемия (1547 – 1567).

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Произход и управление[редактиране | редактиране на кода]

Той е вторият син на римско-немския крал и по-късен император Фердинанд I (1503 – 1564) и на Анна Ягелонина (1503 – 1547). Брат е на император Максимилиан II.

През 1547 г. баща му го поставя начело на управлението на Бохемия.[1] През 1556 г. той ръководи похода против турците в Унгария.

След смъртта на баща му през 1564 г. Фердинанд получава според завещанието му владението на Тирол и австрийския Форланде (Форарлберг, Брайсгау, Маркграфство Бургау и други). По желание на Максимилиан II той остава обаче до 1567 г. като бохемски щатхалтер в Прага.

Изкуство[редактиране | редактиране на кода]

Фердинанд е образован, обича изкуството и говори няколко езика. През късните му години той е много обичан.

При него работи фламандският художник и автор на гравюри Антон Бойс (наречен Антон Вайс; (* между 1530 и 1550; † края на 1593). Като придворен художник на ерцхерцог Фердинанд II, Бойс рисува поредица от съвременни и исторически портрети на членовете на императорската династия Хабсбурги. Сега неговата колекция се намира в Музея на история на изкуството във Виена.

Съществува предположение, че именно Фердинанд II е противника на саксонския курфюрст Йохан Фридрих Великодушния на картината от 1548 година „Курфюрст Йохан Фридрих Великодушни играе шах с испански дворянин“. То се опира на несъмнено негово портретно сходство с персонажа, изобразен на картината[2].


„Курфюрст Йохан Фридрих Великодушни играе шах с испански дворянин“

Замък Амбрас[редактиране | редактиране на кода]

Фердинанд II през 1563 година става суверен на провинция Тирол. Той наема италиански архитекти за преустройване на средновековната крепост в ренесансов замък „Амбрас“ в Инсбрук. В замъка Амбрас той създава великолепни колекции от картини, скулптури, оръжия, украшения и т.н.


Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Ерцхерцог Фердинанд умира на 24 януари 1595 г. Заради сключения договор неговите деца нямат право на наследство и така Тирол попада след смъртта му отново на другите две хабсбургски линии: на Рудолф II и Максимилиан III Хабсбург.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

От 1557 г. той е женен тайно за Филипина Велзер (* 1527, † 24 април 1580), дъщеря на патриций от Аугсбург, която му ражда няколко деца. През 1561 г. император Фердинанд I признава брака му, при условие че се пази в тайна. Децата получават името „фон Австрия“, и могат да имат претенции, само ако цялата мъжка фамилия Хабсбург измре.[3] Те имат децата:

Още когато съпругата му е жива, той иска през 1573 г. ръката на своята седемгодишна племенница Ана Катерина Гонзага (* 17 януари 1566, † 3 август 1621, като монахиня)[4], дъщеря на херцог Гулелмо Гонзага, от Мантуа и Елеонора Австрийска (по-малката сестра на Фердинанд). След смъртта на Филипина през 1580 г., той се жени на 14 май 1582 г. в Мантуа за втори път за своята вече 16-годишна племенница Ана Катерина Гонзага.[5] Те имат децата:


Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Jörg Konrad Hoensch: Geschichte Böhmens. Von der slavischen Landnahme bis zur Gegenwart. Verlag Beck, München 1997³, ISBN 3-406-41694-2, S. 194ff.
  2. Franz Hager. Ölgemälde um 1550: Wer ist der rechte Spieler? (Jan Cornelisz Vermeyen, Holz, 65 x 92 cm (Gotha, Schloßmuseum, Inv.-Nr. 751/705)). ChessBase GmbH.
  3. Erzherzog Ferdinand II. (1529 – 1595)
  4. Wurzbach: Anna Katherina von Mantua. Nr. 31. In: Biographisches Lexikon. Band 6, Wien 1860, S. 154
  5. Sigrid-Maria Größing: AEIOU Glück und Unglück des österreichischen Kaiserhauses, Amalthea-Verlag; S.?.