Феридун Заимоглу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Феридун Заимоглу
Feridun Zaimoglu
Феридун Заимоглу през 2013 г.
Феридун Заимоглу през 2013 г.
Роден 4 декември 1964 г. (54 г.)
Професия писател, художник
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр роман, разказ, стихотворение, пиеса, есе
Известни творби Лейла, роман, 2006
Награди Берлинска литературна награда (2016)
Уебсайт
Феридун Заимоглу в Общомедия

Феридун Заимоглу (на немски: Feridun Zaimoglu) е германски писател и художник от турски произход, автор на романи, разкази, пиеси, стихотворения и есета.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Феридун Заимоглу е роден на 4 декември 1964 г. в неголемия турски град Болу в семейството на гастарбайтер в Германия. Още през следваща 1965 г. отива с родителите си в Германия. До 1985 г. живее в Западен Берлин и Мюнхен. След като полага матура, Феридун следва медицина и изобразително изкуство в Кил, но прекъсва обучението си и от края на 1980-те години живее там като писател на свободна практика.

Става член на немския ПЕН-клуб, а след 2011 г. е член на Свободната академия по изкуствата в Хамбург

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Като журналист Заимоглу пише литературна критика и есета за различни издания като „Цайт“, „Велт“ и „Тагесшпигел“.

Централна тема в литературните му произведения е проблемът за приобщаването на второто и третото поколение турски имигранти към немската култура.

Още в първата си книга със стихове „Канак Шпрак“ („Kanak Sprak“) (1995) Заимоглу се опитва автентично да изобрази подривната сила на млади мъже, идващи от Турция в Германия. Така се противопоставя на романтичния възглед за мултикултурализъм.

През 2006 и 2008 г. излизат най-известните му творби, романите „Лейла“ („Leyla“) и „Любовен пожар“ („Liebesbrand“), в които разглежда съдбата на турски жени в застрашителни обстоятелства, като разказът се води в първо лице.

Наред с дейността си като писател Заимоглу си създава име като художник и куратор. Под заглавието „Канак атак. Третата турска обсада“ представя през март 2005 г. своя инсталация със знамена в Кунстхале, Виена.

Творби на Феридун Заимоглу са преведени на английски, италиански, испански, словенски, български и турски.

Библиография (подбор)[редактиране | редактиране на кода]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Kanak Sprak – 24 Mißtöne vom Rande der Gesellschaft, 1995
  • Abschaum – Die wahre Geschichte von Ertan Ongun, 1997
  • Koppstoff, 1999
  • Liebesmale, scharlachrot, Roman, 2000
  • Kopf und Kragen, 2001
  • German Amok, Roman, 2002
  • Leinwand, Roman 2003
  • Othello, Neuübersetzung, 2003
  • Drei Versuche über die Liebe, Theaterstücke, 2003
  • Zwölf Gramm Glück, Erzählungen, 2004
  • Leyla, Roman, 2006
Лейла, изд.: Летера, Пловдин (2008), прев. Емилия Драганова
  • Rom intensiv, Erzählungen, 2007
  • Von der Kunst der geringen Abweichung, Vortrag am 27. Juni 2007, Saarland-Museum, Saarbrücken, herausgegeben von Ralph Schock, 2007
  • Liebesbrand, Roman, 2008
Любовен пожар, изд.: Летера, Пловдин (2010), прев. Емилия Драганова
  • Ferne Nähe, Tübinger Poetik-Dozentur, 2008 (mit Ilija Trojanow).
  • Hinterland, Roman, 2009
  • Ruß, Roman, 2011[1]
  • Der Mietmaler: eine Liebesgeschichte, 2013
  • Isabel, Roman, 2014
  • Siebentürmeviertel, Roman, 2015
  • Evangelio, Roman, 2017

Пиеси (заедно с Гюнтер Зенкел)[редактиране | редактиране на кода]

  • Casino Leger, 2003
  • Ja. Tu es. Jetzt., 2003
  • Halb so wild, 2004
  • Othello, nach Shakespeare, 2003
  • Lulu Live, nach Wedekind, 2006
  • Nathan Messias, 2006
  • Schwarze Jungfrauen, 2006
  • Molière, 2007
  • Romeo und Julia, nach Shakespeare, 2006
  • Schattenstimmen, 2008
  • Alpsegen, 2011

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]