Фермата на животните (роман)

Фермата на животните
	Фермата на животните
Animal Farm: A Fairy Story
	Корица на първото издание
Автор	Джордж Оруел
Създаване	1945 г.; Англия
Първо издание	17 август 1945 г.; Англия
Оригинален език	английски
Жанр	класика, сатира
Вид	роман
ISBN	ISBN 978-0-452-28424-1
Начало	Mr. Jones, of the Manor Farm, had locked the hen-houses for the night, but was too drunk to remember to shut the pop-holes.
Край	The creatures outside looked from pig to man, and from man to pig, and from pig to man again; but already it was impossible to say which was which.
	Фермата на животните в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Фермата на животните.

Фермата на животните (на английски: Animal Farm, оригинално заглавие: Animal Farm: A Fairy Story) е антиутопия, публикувана през 1945 г. от писателя Джордж Оруел (авторът определя жанра ѝ като приказка^[1]). Това е една от най-популярните сатирични алегории на тоталитаризма. Самият Оруел описва книгата като роман против Сталин^[2] Списанието Time поставя „Фермата на животните“ сред 100-те най-добри английски романа за всички времена^[3].

В книгата се описват събития, които водят до установяването на ерата на Сталин – корупция, недалновидност, безразличие, невежество и терор. Книгата е алегория на революцията от 1917 година в частност, и революцията въобще. Личните впечатления на Джордж Оруел от Испания и малко по-късно запознаването му с материали и документи по политическите процеси в СССР го заставят рязко да промени комунистическите си възгледи и да се раздели с илюзиите си, които тогава се споделят от голям брой западни интелектуалци.

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

Във „Фермата на животните“ животните на фермера Джоунс, водени от свинете (които се самообявяват за най-умни сред своите събратя и за естествени ръководители на преврата) се вдигат на бунт, завземат фермата и установяват нова власт без участието на човека, „за да вземат съдбата си в свои ръце“. После животинската революция следва хода на всички революции – към тоталитаризъм. Идеалите се опорочават и превръщат в демагогия, съперниците за властта безогледно се отстраняват, измислят се вътрешни врагове за оправдание на насилието, създава се социална номенклатурна прослойка, за която не важат общоприети закони, провежда се систематична дезинформация, изграждат се механизми за манипулация на мисленето, историята се фалшифицира... Подмяната на ценностите е блестящо изразена с безподобния лозунг на седмата животинска заповед: „Всички животни са равни, но някои са по-равни от други“.

Оруел умело иронизира идеологията на новото съветско общество, която обслужва много повече интересите на новата управляваща прослойка, отколкото на хората. Произведението разкрива манипулативната същност на революционните промени след 1917 г. В крайна сметка резултатът е трагичен, системата е обречена на провал и се разпада. Сатиричната антиутопия „Фермата на животните“ е имала за пряк прицел сталинския режим, но е в сила за всеки строй, при който се потъпкват личните граждански свободи. Издадена на повече от 60 езика в общ тираж над 20 милиона книгата се превръща в мъдра, състрадателна, безпощадна и просветителна басня за/на 20 век.

Седемте основни заповеди[редактиране | редактиране на кода]

Животните във фермата издават седем основни заповеди, алегория на седемте смъртни гряха:

Този, който ходи на два крака, е враг.
Този, който ходи на четири крака или има крила, е приятел.
Животните не носят дрехи.
Животните не спят в легло (добавено след това: с постелки).
Животните не пият алкохол (добавено след това: без мярка).
Животните не убиват други животни (добавено след това: без причина).
Всички животни са равни, но някои са по-равни от другите. (След изгонването на човека и налагането на новия ред във фермата логично се стига до животинския хепиенд.)

Последната, седма заповед става крилата фраза от романа. През 1977 година Пинк Флойд издават албума си „Животни“ (Animals) по мотиви от книгата на Оруел.

Премиерата на сценичната адаптация на романа в България излиза на 10 февруари 2020 г. Постановката е на Театър 199 и е режисирана от Десислава Шпатова. В главната роля влиза Снежина Петрова, а в постановката участват и нейни студенти.