Фермата на животните (роман)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Фермата на животните.

Фермата на животните
Animal Farm: A Fairy Story
Корица на първото издание
Корица на първото издание
Автор Джордж Оруел
Създаване 1940 г.
Англия
Първо издание 17 август 1945 г.
Англия
Оригинален език английски
Жанр класика, сатира
Вид роман
ISBN ISBN 978-0-452-28424-1
Фермата на животните в Общомедия

Фермата на животните (на английски: Animal Farm, оригинално заглавие: Animal Farm: A Fairy Story) е антиутопия, публикувана през 1945 г. от писателя Джордж Оруел (авторът определя жанра ѝ като приказка[1]). Това е една от най-популярните сатирични алегории на тоталитаризма. Самият Оруел описва книгата като роман против Сталин[2] Списанието Time поставя „Фермата на животните“ сред 100-те най-добри английски романа за всички времена[3].

В книгата се описват събития, които водят до установяването на ерата на Сталин – корупция, недалновидност, безразличие, невежество и терор. Книгата е алегория на революцията от 1917 година в частност, и революцията въобще. Личните впечатления на Джордж Оруел от Испания и малко по-късно запознаването му с материали и документи по политическите процеси в СССР го заставят рязко да промени комунистическите си възгледи и да се раздели с илюзиите си, които тогава се споделят от голям брой западни интелектуалци.

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

Във „Фермата на животните“ животните на фермера Джоунс, водени от свинете (които се самообявяват за най-умни сред своите събратя и за естествени ръководители на преврата) се вдигат на бунт, завземат фермата и установяват нова власт без участието на човека, „за да вземат съдбата си в свои ръце“. После животинската революция следва хода на всички революции – към тоталитаризъм. Идеалите се опорочават и превръщат в демагогия, съперниците за властта безогледно се отстраняват, измислят се вътрешни врагове за оправдание на насилието, създава се социална номенклатурна прослойка, за която не важат общоприети закони, провежда се систематична дезинформация, изграждат се механизми за манипулация на мисленето, историята се фалшифицира... Подмяната на ценностите е блестящо изразена с безподобния лозунг на седмата животинска заповед: „Всички животни са равни, но някои са по-равни от други“. Но романът премълчава червеният терор и ЧК на Ленин, и белогвардейското движение, представяйки руската гражданска война изцяло като "самоотбрана" против интервенцията на Западните капиталистически държави против младата съветска република - чрез отблъскването на господин Джоунс и ратаите му, като е премълчан факта, че тя унищожава руската промишленост и води до милионна смъртност и от глад, студ и болести. Чрез образът на Объл пък е идеализиран Троцки, с образът на гарвана Моисей и мита за Захарната планина Руската православна църква е представена изцяло в негативен план като "паразитна" институция, създадена за да оправдава подтисничеството на обикновенните граждани от страна на държавата и да ги шпионира и спираща развитието й, пренебрегвайки нейната градивна културна, нравствена и духовна роля в Руската история, дворянството, некомунистическата интелигенция и значението на изтичането на мозъци, предизвикано от комунистическата революция пък са принизени чрез образа на понито Моли, а идеологията на анимализма е напълно забранена от Наполеон, докато в реалната история износът на комунизмът е основна цел на външната политика на Съветският съюз , а идеологията оправдава съществуването му до разпадът му през 1991 - ва година. А въпреки че създателят на анимализма Майора е представен като старо и мъдро прасе, отраснало във Старото имение и запознато отблизо с отношението на земеделските стопани към животните си, създателят на комунистическата идеология Карл Маркс никога през живота си не е посещавал промишлено предприятие, и живее и умира в Западна Европа, отнасяйки се негативно към руснаците и славяните като цяло. Премълчана е и агресивната външна политика на Съветският съюз между подписването на пакта Рибентроп - Молотов и Операция Барбароса. Ранният анимализъм е пацифистка идеология, но комунизмът от съзадаването си е проповядвал революционни войни и унищожението на "реакционните класи".[източник? (Поискан преди 14 дни)]

Оруел умело иронизира идеологията на новото съветско общество, която обслужва много повече интересите на новата управляваща прослойка, отколкото на хората. Произведението разкрива манипулативната същност на революционните промени след 1917 г. В крайна сметка резултатът е трагичен, системата е обречена на провал и се разпада. Сатиричната антиутопия „Фермата на животните“ е имала за пряк прицел сталинския режим, но е в сила за всеки строй, при който се потъпкват личните граждански свободи. Издадена на повече от 60 езика в общ тираж над 20 милиона книгата се превръща в мъдра, състрадателна, безпощадна и просветителна басня за/на 20 век.

Седемте основни заповеди[редактиране | редактиране на кода]

Животните във фермата издават седем основни заповеди, алегория на седемте смъртни гряха:

  1. Този, който ходи на два крака, е враг.
  2. Този, който ходи на четири крака или има крила, е приятел.
  3. Животните не носят дрехи.
  4. Животните не спят в легло (добавено след това: с постелки).
  5. Животните не пият алкохол (добавено след това: без мярка).
  6. Животните не убиват други животни (добавено след това: без причина).
  7. Всички животни са равни, но някои са по-равни от другите. (След изгонването на човека и налагането на новия ред във фермата логично се стига до животинския хепиенд.)

Последната, седма заповед става крилата фраза от романа. През 1977 година Пинк Флойд издават албума си „Животни“ (Animals) по мотиви от книгата на Оруел. Премиерата на сценичната адаптация на романа в България излиза на 10 февруари 2020 г. Постановката е на Театър 199 и е режисирана от Десислава Шпатова. В главната роля влиза Снежина Петрова и нейни студенти.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]