Фернандо Ботеро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Фернандо Ботеро
Fernando Botero
колумбийски скулптор и художник
Роден
Починал
Кариера в изкуството
Жанрпортрет[1]
Направлениесъвременно изкуство[2]
Семейство
Деца4
Подпис
Уебсайт
Фернандо Ботеро в Общомедия

Фернандо Ботеро (на испански: Fernando Botero Angulo) е колумбийски скулптор и художник.[3] Той е един от най-известните творци в изобразителното изкуство в Латинска Америка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Фернандо Ботеро е роден на 19 април 1932 г. в Меделин. Роден е в скромно семейство, живеещо в Андите. Той е вторият от тримата синове на Давид Ботеро (1895–1936) и Флора Ангуло (1898–1972). Баща му, пътуващ търговец, обикалящ страната на кон, умира от сърдечен удар, когато Фернандо е на четири години.[4] Майка му работи като шивачка. Важна роля в живота му изиграва неговият чичо. Фернандо живее далече от изкуството, показвано в музеи и други културни институции, и затова в детските си години е повлиян главно от бароковия стил на колониалните църкви и градския пейзаж на Меделин.[5] Започва да рисува на 12 години.

Получава основното си образование в Антиокия Атенео, след което, благодарение на стипендия, продължава средното си образование в йезуитското училище на Боливар.[6] През 1944 г. чичото на Ботеро го изпраща в училище за матадори за две години.[7] През 1948 г., когато Ботеро е на 16 години, неговите илюстрации са публикувани за първи път в неделното приложение на El Colombiano, един от водещите вестници в Меделин. Той използва приходите си, за да плати гимназиалните си разходи в Liceo de Marinilla de Antioquia.

Започва да печели за издръжката си рано като илюстратор и дизайнер. На 16 години участва в художествена изложба в Меделин.

От 1949 до 1950 г. Ботеро работи като сценограф, а през 1951 г. се премества в Богота. Първата му самостоятелна изложба e организирана в галерия Лео Матис в Богота, няколко месеца след пристигането му. През 1952 г. Ботеро пътува с група художници до Барселона, където остава за кратко време, преди да се премести в Мадрид.

В Мадрид Ботеро учи в Академията Сан Фернандо.[8] През 1952 г. се завръща в Богота, където отново има самостоятелна изложба в галерия Лео Матис.

През 1953 г. Ботеро се премества в Париж, където прекарва по-голямата част от времето си в Лувъра, изучавайки съхраняваните там произведения на изкуството. През 1953–1954 г. живее във Флоренция, Италия, изучавайки творбите на ренесансовите майстори. През 1958 г. Ботеро става лауреат на деветия Салон на колумбийските художници (на испански: Salón de Artistas Colombianos).[9] През последните десетилетия той живее през по-голямата част от времето в Париж, но прекарва един месец в годината в родния си Меделин.

През 2005 г. Ботеро привлича общественото внимание със серията си за затвора в Абу Граиб. Серията е свързана със съобщенията за мъченията в затвора по време на Иракската война. Ботеро създава повече от 85 картини и 1000 рисунки.[10]

Умира на 15 септември 2023 г. в Монако от пневмония.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Скулптури[редактиране | редактиране на кода]

  • Изложба в Берлин, Германия
    Изложба в Берлин, Германия
  • „Римски войник“, 1985 – 1986, Център на изкуствата Кафесджан, Ереван, Армения
    „Римски войник“, 1985 – 1986, Център на изкуствата Кафесджан, Ереван, Армения
  • „Жена, пушеща цигара“, 1987, Център на изкуствата Кафесджан, Ереван, Армения
    „Жена, пушеща цигара“, 1987, Център на изкуствата Кафесджан, Ереван, Армения
  • „Котката“, 1998, Център на изкуствата Кафесджан, Ереван, Армения
    „Котката“, 1998, Център на изкуствата Кафесджан, Ереван, Армения
  • „Майчинство“, 1989, Овиедо, Испания
    „Майчинство“, 1989, Овиедо, Испания
  • „Ръката“, Мадрид, Испания
    „Ръката“, Мадрид, Испания
  • „Отвличането на Европа“, 1992, Мадрид, Испания
    „Отвличането на Европа“, 1992, Мадрид, Испания
  • „Жена с огледало“, 1987, Мадрид, Испания
    „Жена с огледало“, 1987, Мадрид, Испания
  • „Броудгейтска Венера“, 1989, Лондон
    „Броудгейтска Венера“, 1989, Лондон
  • Котка, 1990, Барселона, Испания
    Котка, 1990, Барселона, Испания
  • „Птица“, 1990, срещу UOB Plaza, Сингапур
    „Птица“, 1990, срещу UOB Plaza, Сингапур
  • „Мъж на кон“, 1992, Йерусалим, Израел
    „Мъж на кон“, 1992, Йерусалим, Израел
  • Адам и Ева, край Кулата Крокфордс в комплекс Сентоса, Сингапур
    Адам и Ева, край Кулата Крокфордс в комплекс Сентоса, Сингапур
  • Скулптури на Фернандо Ботеро в Гослар, Германия
    Скулптури на Фернандо Ботеро в Гослар, Германия
  • Скулптура на Фернандо Ботеро срещу Музея на модерното изкуство във Вадуц, Лихтенщайн
    Скулптура на Фернандо Ботеро срещу Музея на модерното изкуство във Вадуц, Лихтенщайн

Живопис[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ 11234
  2. ↑ Fernando Botero // Посетен на 15 септември 2023 г.
  3. ↑ Fernando Botero, der erfolgreichste kolumbianische Maler, feiert 90 Jahre voluminöser Pinselstriche, 18 Abr, 2022.
  4. ↑ Botero: Beloved Artist of the Americas // Архивиран от оригинала на 2009-07-15. Посетен на 2020-09-27.
  5. ↑ Botero’s Early Life Архив на оригинала от 2009-07-15 в Wayback Machine., BoteroSA
  6. ↑ John Sillevis. The Baroque World of Fernando Botero. Yale University Press, 2006. ISBN 978-0-300-12359-3.
  7. ↑ Fernando Botero Архив на оригинала от 2014-10-14 в Wayback Machine., AskArt
  8. ↑ Hanstein, Mariana. Fernando Botero. Taschen, 2003. ISBN 9783822821299. с. 15. Посетен на 27 сентября 2020.
  9. ↑ El poder en Colombia: Los cien personajes mas influyentes de Colombia Архив на оригинала от 2009-10-27 в Wayback Machine., InfoArt, Dinero, 1 мая 1995
  10. ↑ Abu Ghraib Архив на оригинала от 2020-09-23 в Wayback Machine., ZonaEuropa, 13 апреля 2005
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Фернандо_Ботеро&oldid=12101223“.