Фернандо дел Вале

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фернандо дел Вале
американски оперен певец
Фернандо дел Вале 
Фернандо дел Вале през 2010 г.
Роден: 28 февруари 1964 г. (55 г.)

Фернандо дел Вале е американски оперен певец.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Приема фамилното име Дел Валле от своя дядо Фернандо Мелендез дел Валле (Fernando Meléndez del Valle[1][2]), който в своето време също е бил известен тенор. Праправнук е на Андрес дел Валле Родригез (Andrés del Valle Rodríguez[1][2]), президент на Салвадор през 1976 г.[3] и е пряк потомък на Хосе Мария Сан Мартин, президент на Салвадор (1856 – 1856) и основател на град Санта Текла в Салвадор [4][5] (Santa Tecla, El Salvador).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Ню Орлеанс, Луизиана, САЩ. [6] Завършил е Тулейнския (Tulane University) и Южния методистки университет (Southern Methodist University) в Далас, Тексас, като в последния е получил професионална стипендия от операта в Далас. Възпитаник е на програма „Мелора на операта“ в Сан Франциско, където е учил през 1992 и 1993 г. По-късно печели конкурса „Бел Канто“ в Чикаго; после се установява в Италия, където учи под ръководстжото на Карло Бергонци (Carlo Bergonzi) и по-късно Томас Хауард (Thomas Hayward) и Елена Николайди (Elena Nikolaidi).

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Дел Валле дебютира на сцената на университет в Лайола (Loyola University) (Ню Орлеанс) през 1981 г., на 18-годишна възраст, в ролята на Първия пастир в постановката „Венера и Адонис“ от Джон Блоу (Venus and Adonis (Blow)).

На следващата година пее соло тенор в „Страсти на Матей“ от Бах, заедно със симфоничен оркестър на Ню Орлеанс. Диригент е Андрю Масей (Andrew Massey). През 1986 прави дебют в бостънската „Джордан хол“ (Jordan Hall) с „коледна оратория“ отново по Бах и печели “”. На следжащата пролет пее в „алис тули хол“ (Alice Tully Hall), линкълн-център (Lincoln Center), с Бетовен-обществото в Ню Йорк (Beethoven Society of New York). Освен това продължава кариерата си на концертен тенор с репертоар включващ Тържестжена Меса от Бетовен и реквиемите от Верди, Бритън (Britten) и Лойд Уебър (Lloyd Webber). Дебют на Карнеги Хол (Carnegie Hall) прави на през 1993 с „велика“ литургия (Missa Solemnis) от Моцарт в До-минор. Също така изпълниава тенорните сола в „Месия“ от Джордж Фридрик Хандел (George Frideric Handel) за Симфоничния оркестър на Далас (Dallas Symphony Orchestra) в Мортън Майерсън Симфоничен Център (The Morton H. Meyerson Symphony Center) през 1994. Европейския си дебют прави през 1995, изпълнивайки Симфония номер 9 (Symphony No. 9) по Моцарт със симфоничния оркестър на Милано – Джузепе Верди (Orchestra Sinfonica di Milano Giuseppe Verdi), дирижира Алън Франсис (Alun Francis). Европейският си оперн дебют, Дел Валле прави в ролята на „дон Хосе“ в постновката „Кармен“ на Хюго де Ана на сцената на Театро Комунале ди Тревисо (Teatro Comunale di Treviso), под вокалното деригенство на Регина Ресник (Regina Resnik) и с оркестър диригент Петер Мааг(Peter Maag). През 1996 играе „Рудолф“ в операта „Бохема“ (La bohème) в Театро дел Опера в Рим (Teatro dell'Opera di Roma), диригент е Владимир Юровски Vladimir Jurowski.

1997 – днес[редактиране | редактиране на кода]

През 1997 дел Вале влиза в образа на дон Хосе (Кармен) в гран театро ла фенис, франция, дирижира Исак Карабчевски, както и Пинкертон от мадам бътерфлай с Палм бийч опера, дирижира Антон Гуардано, Колмар, франция. Дебютира в германия в ролята на Рудолфо на сцената на франктуртската опера. Печели признанието на критиците [7] [8] на уексфорд фестивал с ролята Паоло от операта Фоска на Антонио Карлос Гомес. Следва серия важни покани за участия и от 1999 дел Валле пее на различни места по света, включително старата опера във Франкфурт, Страсбург (9-та Симфония от Бетовен, диригент е Джон Сторгард), Маастрих, дойче опер ам рейн, концерта зала Дюселдорф, немска опера Берлин, театър Карло Феличе, Бремен, Берген, Коста Рика, Гащайг Мюнхен, финландска национална опера, Хелзинки, бело хоризонте в Бразилия, фестивал HIFA в Хараре, Зимбабве, Малмьо, театро петруцели ди Бари, Торино, Бавено, национален театур Манхайм, баденски държавен театьр Карлсруе, дуржавен театьр Касел, Хамбург и хесенски дуржавен театур Висбаден. Няколко години дел Валле е главен (водещ) тенор в държавният театър в Дармщадт [9] по покана на Марк Албрехт. [10] Кариерата му продължава с представления Израел, Корея, Катания, Сидни, Лисабон и Прага. През 2003 Рикарда Джакоби[11][12][13] – протеже на Оскар Кокошка, рисува негов портрет. По случай 150-годишнината (1854 – 2004) на град Санта Текла, Ел Салвадор, бившият салвадорски посланик Ернесто Ривас-Галонт кани дел Валле да изнесе 2 концерта. Като искрен католик, тенорът настоява първият концерт да е на 23 септември – денят на Саната Текла – сжетицата, чието име носи града.

Роли на сцена[редактиране | редактиране на кода]

Бизе

  • Кармен – Дон Хосе
  • Les pêcheurs de perles – Надир

Бойто

Доницети

Джордано

Gomes

  • Fosca – Паоло
  • Salvator Rosa – Главна роля

Гуно

  • Faust— Главна роля

Андре Гретри

Лехар

  • Die lustige Witwe – Камил де Росильон

Leoncavallo

  • Pagliacci – Канйо

Маскани

  • Селска чест – Туриду

Масне

  • Manon – Шевалье де Грию
  • Вертер – Главна роля

Моцарт

Ponchielli

  • La Gioconda – Енцо

Жак Офенбах

  • Les contes d'Hoffmann – Главна роля

Пучини

  • La fanciulla del West – Дик Джонсон
  • Тоска – Каварадоси
  • Бохеми – Родолфо
  • Мадам Бътерфлай – Б. Ф. Пинкертон
  • Manon Lescaut – Кавалер де Грию
  • Le Villi – Роберто

Йохан Щраус

  • Die Fledermaus – Алфред Айзенщайн

Щраус

Верди

Вагнер