Филипина Велзер
| Филипина Велзер Philippine Welser | |
| австрийска ерцхерцогиня | |
 | |
| Родена |
1527 г.
|
|---|---|
| Починала | |
| Погребана | Инсбрук, Австрия |
| Семейство | |
| Съпруг | Фердинанд II (1557) |
| Деца | Андреас Аватрийски Карл фон Бургау |
| Филипина Велзер в Общомедия | |
Филипина Велзер (на немски: Philippine Welser; * 1527, Аугсбург, † 24 април 1580, дворец Амбрас, Инсбрук в Тирол) е морганатична съпруга на Фердинанд II ерцхерцог на Австрия, граф на Тирол.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Тя е дъщеря на Франц (Фридрих) Велзер (* 2 ноември 1497, Аугсбург, † 29 октомври 1572, Равенсбург), патриций и търговец от Аугсбург, и Анна Адлер (* 1507, † 5 януари 1572, Вайхербург/Инсбрук).
Филипина се омъжва тайно през януари 1557 г. за Фердинанд II фон Тирол (1529 – 1595), син на император Фердинанд I и брат на император Максимилиан II. Те се запознават през февруари 1555 г. на карнавал в Пилзен. Баща му император Фердинанд I научава за женитбата им едва през 1559 г. През 1561 г. той признава брака им, ако се пази в тайна. Децата им получават името „фон Австрия“, и могат да имат претенции, само ако цялата мъжка фамилия Хабсбург измре. Децата им са взети в двореца като намерени деца.
Бракът им е щастлив. Тя помага на бедните и пише готварска книга и книга за лекарства, които вероятно са написани от майка ѝ. Бракът става известен от 1576 г., когато синът им Андреас става кардинал и му трябва свидетелство, че е от брачен произход.
От 1570 г. тя се разболява и умира на 24 април 1580 г. Нейният съпруг нарежда да бъде погребана в гроб от бял мрамор в сребърната капела на дворцовата църква в Инсбрук.
Още когато тя е жива, нейният съпруг иска през 1573 г. ръката на своята седемгодишна племенница Ана Катерина Гонзага, и се омъжва за нея на 14 май 1582 г.
Деца[редактиране | редактиране на кода]
Филипина Велзер има с Фердинанд II децата:
- Андреас (1558 – 1600), кардинал и щатхалтер на Нидерландия (1598 – 1600)
- Карл (1560 – 1618), маркграф на Бургау
- Филип (1562 – 1563) и Мария (1562 – 1563), близанаци
Произведения[редактиране | редактиране на кода]
- De re coquinaria (готварска книга), Handschrift ca. 1545, Schloss Ambras bei Innsbruck. Inv.Nr. PA 1473 (вероятно от майка ѝ)
- Koch- und Arzneibuch. Handschrift ca. 1545, Schloss Ambras bei Innsbruck. Inv.Nr. PA 1474 (вероятно от майка ѝ)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Gunter Bakay: Philippine Welser. Eine geheimnisvolle Frau und ihre Zeit. Haymon-Verlag, Innsbruck 2013, ISBN 978-3-85218-763-1.
- Eduard Widmoser: Philippine Welser (1527 – 1580). Publikationen der Schwäbischen Forschungsgemeinschaft: Reihe 3: Lebensbilder aus dem Bayerischen Schwaben, Band 2: Hg. von Götz Frhr. von Pölnitz, Weißenhorn: Anton H. Konrad Verlag (Vorm. Max-Hueber-Verlag, München), 1953, 467 S., ISBN 3-87437-066-6, hier: S. 227 – 245
- Constantin von Wurzbach: Welser, Philippine. Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. Band 54, Verlag L. C. Zamarski, Wien 1886, S. 236 – 241.
- Wendelin Boeheim: Philippine Welser – Eine Schilderung ihres Lebens und ihres Charakters, Innsbruck: Verlag des Museum Ferdinandeum, o.J.(um 1893), 67 S.
- Joseph Hirn: Erzherzog Ferdinand II. von Tirol. Geschichte seiner Regierung und seiner Länder, Innsbruck, Bd. 1 (1885) und vor allem Bd. 2 (1888)
- Paul Lindenberg: Das Denkmal der deutschen Frauen, Essen 1927 (über Philippine Welser Seiten 50 – 56)
- Philippine Welser und Anna Caterina Gonzaga, Ausstellungskatalog, Schloss Ambras, Innsbruck 1998
- Sigrid-Maria Größing: Kaufmannstochter im Kaiserhaus. Philippine Welser und ihre Heilkunst, [Wien]: Kremayr und Scheriau, 1992, ISBN 3-218-00531-0.
- Sigrid-Maria Größing: Die Heilkunst der Philippine Welser. Außenseiterin im Hause Habsburg. Augsburg: Sankt-Ulrich-Verlag, 1998, ISBN 3-929246-28-7.
- Karl Beer: Philippine Welser als Freundin der Heilkunst. Gesnerus. Bd. 7 (1950), S. 80 – 86.
- Manfred Lemmer: Das Kochbuch der Philippine Welser. Pinguin-Verlag, Innsbruck 1983 (Lizenzausgabe der Edition Leipzig) ISBN 3-7016-2122-5 – Faksimile des Originalwerkes „De re coquinaria“ mit Kommentar, Transkription und Glossar von Gerold Hayer
