Филипина фон Бранденбург-Швет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Филипина фон Бранденбург-Шведт, ландграфиня на Хесен-Касел
Ландграфиня Филипина, портрет от Йохан Хайнрих Тишбайн Стари, 1773
Ландграф Фридрих II фон Хесен-Касел, портрет от Йохан Хайнрих Тишбайн Стари

Филипина Августа Амалия Шарлота фон Бранденбург-Швет, родена принцеса Пруска (на немски: Philippine Auguste Amalie Charlotte von Brandenburg-Schwedt, Prinzessin von Preußen; * 10 октомври 1745 в Шведт; † 1 май 1800 в Берлин) от династията Хоенцолерн е маркграфиня от Бранденбург-Швет и принцеса на Кралство Прусия и чрез женитба ландграфиня на Хесен-Касел.

Тя е третата дъщеря на маркграф Фридрих Вилхелм фон Бранденбург-Швет (1700 – 1771) и принцеса София Пруска (1719 – 1765), сестра на Фридрих II, наричан Фридрих Велики, дъщеря на пруския крал Фридрих Вилхелм I (1688 – 1740) и съпругата му английската принцеса София Доротея фон Брауншвайг-Люнебург (1687 – 1757), дъщеря на крал Джордж I от Великобритания.[1]

Сестра е на Фридерика София Доротея (1736 – 1798), омъжена 1753 г. за херцог Фридрих Евгений II фон Вюртемберг (1732 – 1797), и на Анна Елизабет Луиза (1738 – 1820), омъжена 1755 г. за принц Август Фердинанд Пруски (1730 – 1813), син на крал Фридрих Вилхелм I. [2]

След смъртта на майка ѝ нейният чичо Фридрих Велики поема главното опекунство над нея и я завежда при нейната сестра Анна Елизабет Луиза.

През края на 1772 г. кралят, нейният чичо, аранжира нейната женитба. Филипина се омъжва политически на 10 януари 1773 г. в Берлин за ландграф Фридрих II фон Хесен-Касел (1720 – 1785). Тя е втората му съпруга. Той е разведен от принцеса Мария от Великобритания (1723 – 1772). Филипина заявява през деня на сватдбата на по-стария с 25 години ландграф, че по медицински причини тя никога не трябва да рискува да забременее. Бракът е бездетен. [3]

Филипина води свой независинм „млад двор“, в който са философи е и ъюртемберския държавник граф Георг Ернст Левин фон Винтцингероде, от когото през 1777 г. ражда тайно незаконен син при сестра си Фридерика София Доротея и го нарича Георг Филипсон (* 1 март 1777; † 8 октомври 1834).

Тя пътува в Германия и Франция, където е чествана като една от най-красивите княгини на Европа. През 1782 г. тя аранжира сдобряването на ландграфа с неговите деца, които не е виждал от раздялата му с ландграфиня Мария 1754 г.

Тя отива да живее 1786 г. във вдовишкия си дворец в Ханау. Нейният оберхофмайстер става Георг Ернст Левин фон Винтцингероде (* 27 ноември 1752; † 24 октомври 1834), когото издига през 1794 г. на имперски граф и след смъртта на съпругата му Юлиана фон Фабрице-Вестерфелд (1762 – 1794), същата година се омъжва за него през 1794 г. (морганатичен брак). Той е приятел на нейния племенник херцог Фридрих I фон Вюртемберг.

Георг Ернст Левин, граф фон Винтцингероде в дворцовата капела в замък Боденщайн

При обсадата на Майнц от французите през 1792 г. тя се мести в Берлин първо при сестра си принцеса Фердинанд (Луиза) в дворец Белвю и след това в палата, който ѝ е подарен през 1795 г. от братовчед ѝ крал Фридрих Вилхелм II. Нейният втори съпруг Винтцингероде го обзавежда много хубаво и Филипина си прави „страничен двор“ в Берлин. През 1796 г. тя преписва палата на съпруга си и през 1798 г. го прави единствен наследник. От 1788 г. страничната линия Бранденбург-Швет изчезва по мъжка линия, и така Филипина със сестрите си и двама братовчеди е наследничка на нейната фамилия. Една пета от наследството попада на Винтцингероде.

Тя умира на 1 май 1800 г. на 54 години от мозъчен удар. Винтцингероде я погребва в гробницата на Берлинската катедрала. Саркофагът ѝ през последните години е реставриран и днес може да се види в гробницата на Хоенцолерните.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Wolf v. Both/Hans Vogel: Landgraf Friedrich II. von Hessen-Kassel, Ein Fürst der Zopfzeit. München 1973.
  • Heinrich Jobst Graf v. Wintzingerode: Philippine von Preußen, Landgräfin von Hessen-Kassel – Eine Biographie. Magisterarbeit an der Humboldt-Universität zu Berlin 2005 (unveröffentlicht).
  • Heinrich Jobst Graf v. Wintzingerode: Recht tun behält sein Preis allzeit, Die Geschichte der Burg Bodenstein und der Herren von Wintzingerode. Großbodungen 2004.
  • Landesdenkmalamt Berlin/Dom zu Berlin: Alle Erinnerung ist Gegenwart, Die Hohenzollerngruft und ihre Sarkophage. Berlin 2005.

Източници[редактиране | редактиране на кода]