Филипинска операция (1941 – 1942)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Филипинска операция
Втора световна война
Burial detail at Camp O'Donnell after Bataan Death March.jpg
Информация
Период 8 декември 1941 – 8 май 1942 г.
Място Филипини
Резултат Японска победа
Страни в конфликта
Flag of Japan.svg Япония Flag of the United States.svg САЩ
Flag of the Philippines.svg Филипини
Командири и лидери
Flag of Japan.svg Масахару Хома Flag of the United States.svg Дъглас Макартър
Flag of the Philippines.svg Мануел Кесон
Сили
129 435 войници[1]
90 танка
541 самолета
151 000 войници[2]
108 танка[3]
277 самолета[4]
Жертви и загуби
Японски източници:[5]
11 225
  • 4 130 убити
  • 287 изчезнали
  • 6 808 ранени

Американски оценки:[6]
17 000 – 19 000

  • 7 000 убити или ранени
  • 10 000 – 12 000 загинали от болести
146 000[7]
  • 25 000 убити
  • 21 000 ранени
  • 100 000 пленени
Филипинска операция в Общомедия

Филипинската операция (на филипински: Kampanya sa Pilipinas или Labanan sa Pilipinas, на испански: Campaña en las Filipinas del Ejercito Japonés), битката за Филипините или падането на Филипините, е името на нападението на Филипините от Японската империя по време на Втората световна война. Бойните действия продължават от 8 декември 1941 г. до 8 май 1942 г. и включват отбраната на островите от Съединените щати и филипинските сили.

Японците започват инвазията по море от Формоза на 320 km северно от Филипините. Силите на защитниците превъзхождат японците по брой в съотношение 3:2, но са смесица от редовна армия без боен опит, национална гвардия, полицейски щаб и новосъздадени единици на Общността на нациите. Японците използват войски от първа линия в началото на кампанията и с концентриране на силите си бързо преодоляват по-голямата част от Лусон през първия месец.

Японското висше командване вярва, че кампанията е спечелена и взема стратегическо решение да изтегли с един месец операциите в Борнео и Индонезия. В резултат на това най-доброто подразделение и по-голямата част от военновъздушните сили са изтеглени в началото на януари 1942 г.[8] Това, съчетано с решението на защитниците да се оттеглят в отбранителна позиция на полуостров Батаан, дава възможност на американците и филипинците успешно да удържат още четири месеца.

Завоюването на Филипините от Япония често се счита за най-тежкото военно поражение в историята на Съединените щати.[9] Около 23 000 американски военни и около 100 000 филипински войници са убити или пленени.[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Reports of General MacArthur Общият брой включва всички дивизии придадени към 14-а армия в рамките на кампанията. Максималният брой на японските наземни сили е около 100 000. Броят им не включва 12 000 души персонал на военновъздушните сили, които намаляват драстично след 1 януари 1942 г.
  2. The Fall of the Philippines p. 18. Филипинската армия наброява 120 000 души, а армията на САЩ 31 000 души.
  3. The Fall of the Philippines, p.33.
  4. The Fall of the Philippines, p.42. Общо 175 изтребителя и 74 бомбардировача.
  5. Senshi Sōsho (戦史叢書). Т. 2. Asagumo Shimbunsha, 1966.
  6. Philippine Islands. Center of Military History, U.S. Army, 3 October 2003. с. 19. От 6 януари японците губят 7 000 души по време на бойните действия и между 10 000 и 12 000 загиват от болести.
  7. Списание „Лайф“ посочва общо 36 583 пленени американски и филипински войници пленени на 9 април 1942 г.
  8. Japanese Operations in the Southwest Pacific Area – Reports of General MacArthur Volume II, p. 104.
  9. War in the Pacific: The First Year. Retrieved 4 May 2016
  10. American Prisoners of War in the Philippines, Office of the Provost Marshal, 19 November 1945. Retrieved 4 May 2016