Филипинска операция (1944 – 1945)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Филипинска операция
Тихоокеански театър
US-Infantrymen on Leyte.jpg
Информация
Период 20 октомври 1944 – 2 септември 1945 г.
Място Филипини
Резултат Съюзническа победа
Страни в конфликта
Flag of the United States.svg САЩ
Flag of the Philippines.svg Филипини
Flag of Australia (converted).svg Австралия
Flag of Mexico.svg Мексико
Flag of Japan.svg Япония
Втора филипинска република Втора филипинска република
Командири и лидери
Flag of the United States.svg Дъглас Макартър
Flag of the Philippines.svg Серхио Осменя
Flag of Japan.svg Томоюки Ямашита
Втора филипинска република Хосе Лаурел
Сили
САЩ: 1 250 000
Филипини: 260 715 (1945)[1]
Мексико: 208[2]
Япония: 529 802[3]
Втора филипинска република: около 36 000[4][5]
Жертви и загуби
Американски
  • Наземни войски: 16 233 убити или изчезнали,
    47 166 ранени[nb 1]
  • Военноморски: 7 270+ убити и ранени[nb 2]
  • Десетки хиляди хоспитализирани поради болести[11]

3 мексикански пилоти убити по време на бой
(79 загинали мексикански партизани)
Общо: 68 000+ убити и ранени

Материални:

33+ потопени кораба
95+ пострадали кораба
485+ самолета[9][12]

Филипински Неизвестни, но високи[13]

Японски

Войници: 419 912 убити, ранени, изчезнали или укриващи се[14] и 10 000 загинали при залива Лейте.[15]
(80% от глад или болести)[16]

Материални:

93+ потопени кораба
1 300 самолета[9][12]

Филипинска операция в Общомедия

Филипинската операция, известна още като операция „Мускетар“, битката за Филипините или освобождението на Филипините (на филипински: Kampanya sa Pilipinas, Labanan sa Pilipinas, Liberasyon ng Pilipinas и Operasyon Mosketero I, II, III), е американско-филипинска кампания срещу имперските японски сили, окупиращи Филипините по време на Втората световна война. Освобождението започва с десант на източния филипински остров Лейте на 20 октомври 1944 г. Военните сили на Филипините и Съединените щати постепенно освобождават територии и острови, когато на японските сили е наредено да се предадат на 15 август 1945 г., след атомните бомбардировки на Хирошима и Нагасаки и съветското нашествие в Манджурия.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Schmidt 1982. Retrieved October 22, 2015.
  2. Castillo, G. (2011); Homenaje de la Sedena a militares del Escuadrón 201 de la Fuerza Aérea; La Jornada (in Spanish); Retrieved 3 October 2019
  3. Chapter 11: Operations of the Eighth Army in the Central and Southern Philippines, pp. 358. Retrieved March 10, 2016
  4. Hunt, Ray C.. Behind Japanese Lines: An American Guerrilla in the Philippines. University Press of Kentucky, 2000. ISBN 978-0-8131-0986-2. с. 107. Посетен на February 24, 2011.
  5. Stein Ugelvik Larsen, Fascism Outside Europe, Columbia University Press, 2001, p. 785
  6. Smith, „Triumph in the Philippines“ Appendix H
  7. Cannon, Leyte: Return to the Philippines, pp. 368–369
  8. Smith, pp. 692–693"
  9. а б в Tucker, Spencer. Almanac of American Military History, Vol. 1. ABC-CLIO, 2012. ISBN 978-1-59-884530-3. с. 1668.
  10. "Triumph in the Philippines" pp. 48 & 66. Retrieved October 26, 2015
  11. "Luzon" 93 400 пострадали извън бойните действия на остров Лусон. Retrieved October 26, 2015
  12. а б "Triumph in the Philippines" pp. 48–66. Retrieved October 26, 2015
  13. Според National World War II Museum, загиналите филипинските войници по време на войната наброяват 57 000. Голяма част от тях загиват по време на кампанията през 1944 – 45 г.
  14. Final report, progress of demobilization of the Japanese Armed Forces, Part III: Overseas Areas and IV: Air Forces enclosure #44. Retrieved March 10, 2016. 109 890 японски военни са репатрирани след войната, което оставя около 419 912 убити, ранени, изчезнали или укриващи се.
  15. American Battles and Campaigns: A Chronicle from 1622 to 2010 by Chris McNab, p. 184.
  16. American Historical Association: Lessons from Iwo Jima. Retrieved November 13, 2015.
  1. Включва починалите от рани, но изключва тези починали извън бойните действия. Общият брой на жертвите по време на бойните действия достига 60717. Остров Лусон: 8 310 убити и 29 560 ранени,[6] остров Лейте: 3 593 убити или изчезнали и 11 991 ранени,[7] други: 2 070 убити и 6 990 ранени[8]
  2. 3 800 при залива Лейте,[9] 2 680 в месеца след 13 декември 1944 г. и 790 по време на тайфун[10]