Филипови (осойски род)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Резбарите Филиповци със семействата си преди 1910 г. Седнали отляво надясно: Атанас Филипов, Йосиф Филипов, Дичо Филипов, Иван Филипов, Нестор Филипов, Стефан Филипов. Прави: Гале Йосифов, Петър Йосифов, Филип Иванов, неизвестен

Филипови или Филиповци са български мияшки резбарски род, по произход от малореканското село Осой, Дебърско. Резбарите Филиповци са автори на огромен брой иконостаси в Македония, Албания и Свободна България в стила на Дебърската художествена школа,[1] в която заемат едно от водещите места.[2] За най-добри техни произведения са смятани иконостасите в „Свето Благовещение Богородично“ в Прилеп (1838)[2] и „Свети Георги“ в Ямбол (1897).[3]

В Македония[редактиране | редактиране на кода]

Едни от първите представители на рода е Дичо, за когото се зане, че е резбар и предава изкуството на синовете си. Единият му син е Аврам, роден около 80-те години на XVIII век.[1] Според сведения на потомците им Аврам Дичов работи с Петър Филипов Гарката в Бигорския манастир, а със зет му Димитър Станишев правят иконостаса на „Света Богородица“ в Скопие. Аврам със синовете си Васил Аврамов и Филип Аврамов работи в 1838 година върху иконостаса в „Свето Благовещение Богородично“ в Прилеп-[1][4][5] може би най-съвършеното творение на рода.[2]

Дейността на Филиповци се разпростира върху огромна територия – изработват иконостаса за една църква в Тетовско, за църквата „Свети Пантелеймон“ в село Ехлоец, Кичевско, работят в Мелник, Солунско, Гостиварско, Серско.[6] На този род се приписва и иконостасът в „Успение Богородично“ в Елбасан.[5][6] Освен с иконостаси Филиповци се занимават и с рязане на тавани, долапи, врати и прочие в пашови и бейски конаци и други частни къщи. Работели в Скопие, Призрен, Прищина, Дяково. Тяхно дело са богато украсените тавани на конаците на Исмаил Сарач от Дебър и на Осман бег в Охрид, както и на жилищните помещения в Бигорския манастир.[5][6]

В Свободна България[редактиране | редактиране на кода]

Част от рода Филиповци в ателието си

След формирането на Княжество България и Източна Румелия в 1878 година, Филиповци често са викани в тези две свободни български държавни формирования и около 1880 година те се преселват окончателно в Княжеството.[5] Филипови изработват над 90 иконостаса, пръснати из цялата страна в съзвучие с разгърналото се след Освобождението църковно строителство. Филипови работят заедно – старите са наемали работа, правили са проектите, а изпълнението е било общо, като печалбата се деляла между всички.[6]

Филиповци изработват иконостаса на катедралната църква „Успение Богородично“ във Варна.[7] Под ръководството на Васил и Филип Аврамови тайфата се задържа във Варненско и изрязва иконостасите в „Свети Георги“ в Балчик, в „Успение Богородично“ в Каварна, в „Свети Харалампий“ в Шабла и в Суютчук.[7]

Васил и Филип отстъпват ръководството на Иван Филипов и Йосиф Филипов. Йосиф Филипов (1848 - 1913), ръководил изработките на иконостасите в църквите „Свети Димитър“ в Стара Загора (завършен в 1888 г. и заплатен 200 златни лева), „Свети Йоан Богослов“ в Карнобат, „Успение Богородично“ в Казанлък, „Света Параскева“ в Черганово, „Свети Димитър“ в Мъглиж, „Свети Димитър“ в Горно Ботьово.[7][8] Брат му Иван Филипов пък ръководи изработването на иконостаса на „Свети Георги“ в Ямбол (1897) -[7] най-сложният от иконостасите на Филиповци в България,[3] на църквите „Рождество Богородично“ в Цариброд и „Света Троица“ в царибродското село Лукавица.[7][8] Синът на Иван Филип Иванов изработва и дарява на църквата в Ямбол много красив кръст със сложна резба (45 на 85 cm), на който оставя надпис: „Изъдѣла Филипъ Йовановъ отъ с. Осои, деба, маке – 1897“. Подобен кръст има запазен и в Църковния музей в София с надпис: „Братя Филипови 1892“.[9]

В София и Софийско[редактиране | редактиране на кода]

Част от рода Филиповци по време на работа

След като добиват известност из страната, Филипови се установяват в София, където отварят резбарска работилница. В столицата дело на Филипови са иконостасът, владишкият трон и амвонът на църквата „Свети Георги“, иконостасите на църквата „Свети Йоан Рилски“ при Семинарията, на църквата „„Свети Седмочисленици“, на „Света Петка Самарджийска“, „Света Петка Стара“, трите иконостаса в „Свето Възнесение“, изгорели на 30 март 1944 г., „Св. св. Петър и Павел“. Тяхно дело са иконостасите в параклисите при Двореца и Централния затвор, в църквата „Свети Архангели“ на Военното училище.[9] Дърворезбените работи на Филиповци в Синодалната палата - в параклиса, салоните, вратите, изработени по проект на арх. Пенчо Койчев изгарят през 1944 година.[9] Филиповци изрязват и таваните в двореца Врана. Сред най-старите резбарски работи на Филиповци в София е иконостасът на гробищната църква „Успение Богородично“, който е пренесен там по-късно, а е бил направен за разрушената през 1891 година софийска църква „Света Богородица Пречиста“.[2]

В Софийско Филипови работят иконостасите за „Свети Пантелеймон“ в Бояна (части от иконостаса),[8]Света Троица“ в Драгалевци, „Свети Николай“ в Горна баня, новата църква „Свети Георги“ на Кремиковския манастир, „Св. св. Кирил и Методий“ в Чибаовци, „Свети Теодор Стратилат“ в Долни Богров, „Свети Георги“ в Пролеша, „Св. св. Кирил и Методий“ в Костинброд, „Свети Спас“ в Градец, „Свети Никола“ в Кострошевци, „Света Неделя“ в Росоман, „Свети Илия“ в Гълъбовци, „Свети Николай“ в Пожарево, „Успение Богородично“ в Обеля, „Свети Николай“ в Славовци, „Света Троица“ в Кумарица, „Свети Георги“ в Мърчаево, „Свети Илия“ в Мошино, „Възкресение Христово“ в Челопечене, „Света Троица“ в Бутунец, новата църква „Свети Димитър“ в Годеч, „Свети Илия“ в Чурек, „Успение Богородично“ в Горна Малина, „Света Троица“ в Караполци, новата църква „Света Петка“ в Балша, „Св. св. Кирил и Методий“ в Иваняне и в Буховския манастир „Свети Архангел Михаил“.[2]

В останалата част на България[редактиране | редактиране на кода]

Царските двери на църквата „Свети Георги“ в Ямбол
Царските двери на църквата „Успение Богородично“ в Лъджене

В страната творби на Филипови са иконостасите в „Успение Богородично“ в Лъджене,[2][8]Свети Димитър“ в Звъничево,[2][8]Свети Йоан Предтеча“ в Брацигово,[8] Зографския метох „Свети цар Борис“ в Пловдив,[2][8] дело на последният резбар от рода Коста Филипов изработил иконостаса и владишкия трон в 1936 - 1937 г.,[10]Свети Георги“ в Дупница,[2][8]Рождество Богородично“ в Елена[2] (около 1898 г.),[8]Свети Архангел Михаил“ във Велики Преслав,[2][8]Свети Георги“ в Беброво,[2][8] царския трон в двореца Евксиноград,[8] иконостасите във „Възнесение Господне“ в Ботевград,[8]Света Троица“ в Козлодуй,[2][8]Света Богородица“ в Тлачене,[2][8]Свети Елисей“ в Елисейна,[2][8]Свети Георги“ в Трудовец,[2]Св. св. Козма и Дамян“ в Скравена,[2][8]Свети Димитър“ във Врачеш,[2][8]Света Троица“ в Криводол,[2][8]Св. св. Кирил и Методий“ в Липница,[2][8]Свети Архангел Михаил“ в Сухатче,[2][8]Света Параскева“ в Горни Дъбник,[2][8]Свети Архангел Михаил“ в Крушовица,[11][2][8] Румънския мавзолей в Гривица,[2][8]Свети Софроний Врачански“ в Червен бряг,[2][8]Света Параскева“ в Угърчин,[2][8]Вси Светии“ Микре,[2][8] скита на Троянския манастир „Свети Йоан Предтеча“ в Зелениковец.[2][8]

Коста Филипов, Петър Йосифов и Евтим Филипов изработват иконостаса за „Свети Мина“ в Кюстендил, завършена в 1933 година.[2][12][8] Във Видин Филипови резбоват иконостаса и църковните мебели в интериора на катедралната църква „Свети Димитър[13][2][14] и на митрополитската „Свети Пантелеймон“.[2][14] Други дела на Филипови са в църквите „Успение Богородично“ в Лом,[14]Света Богородица“ в Негованци,[2][14]Свети Георги“ в Расово,[14]Свети Георги“ във Василовци,[2][14]Света Троица“ в Ракитница,[2][14]Света Параскева“ („Света Петка“) в Медковец,[2][14] обявена за национален паметник на културата,[15]Възнесение Господне“ в Громшин,[2][14]Свети Николай Чудотворец“ в Люта,[2][14]Св. св. Петър и Павел“ в Доспей,[2]Свети Георги“ в Пчелин.[2]

Художествени особености[редактиране | редактиране на кода]

Според Асен Василиев Фръчковци, макар и водещи представители на Дебърската резбарска школа, се отклоняват от нейните канони. Така например иконостасите на Гарката в Бигорския манастир, в „Свети Спас“ в Скопие и в Лесновския манастир са с меки барокови линии и закръглени форми, а тези на Филипови са с резки, геометрично изрязани ръбове, резовете са сигурни и дълбоки, а формите се отличават със смело и крайно тълкувание. Човешката форма, типично вметната от другите мияшки майстори сред растителни орнаменти, е напълно изключена от Филиповите резби. Те се съсредоточават в растителните мотиви, които отработват до съвършенство, но не изключват и животински мотиви в композициите, като се стараят да спазват съотношение между големините на птиците или змиите и околната растителност.[2] Тази съпоставка между иконостасите на Гарката и на Филипови кара Асен Василиев да смята, че семейните сведения, че Аврам Дичов е учил и работил с Гарката върху Бигорския иконостас и този на „Света Богородица“ в Скопие, не отговарят на истината.[16] Тези иконостаси са напълно различни от шедьовъра на Филиповци в „Свето Благовещение“ в Прилеп и като обща композиция, и като начин на изрязване, и като употреба и стилизиране на отделните елементи.[16]

По-късните представители на Филиповия род възприемат разработването на плетеницата, която е по-бърза за изпълнение и по-евтина, тъй като църквите започват да не могат да плащат за скъпата ажурна резба.[16]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Дичо
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Аврам Дичов
(1780-те — XIX век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Васил Аврамов
(1812 — 1903)
 
 
 
 
 
Филип Аврамов
(1814 — 1900)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Данаил Василев
 
Стефан Василев
(1840 — 1910)
 
Аврам Василев
(1846 — 1910)
 
Дичо Филипов
 
Иван Филипов
(1834 — 1919)
 
Йосиф Филипов
(1848 — 1913)
 
Атанас Филипов
(1852 — 1925)
 
Нестор Филипов
(1864 — 1917)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Филип Иванов
(1875 — 1940)
 
 
 
 
 
 
Евгений Атанасов
 
Андрей Атанасов
 
Димитър Несторов
 
Русе Несторов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър Йосифов
(1883 — 1948)
 
Иван Йосифов
 
Гале Йосифов
 
Никола Йосифов
 
Тома Йосифов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Коста Филипов
(1894 — 1948)
 
Методи Николов
(17 април 1896 — 1958)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Николов
 
Йосиф Николов


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 246.
  2. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 250.
  3. а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 253.
  4. Василиев, Асен. Резбарски род на Филиповци от с. Осой. // Македонска мисъл 1 (5-6). 1946. с. 259.
  5. а б в г Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 247.
  6. а б в г Василиев, Асен. Резбарски род на Филиповци от с. Осой. // Македонска мисъл 1 (5-6). 1946. с. 261.
  7. а б в г д Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 248.
  8. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб Василиев, Асен. Резбарски род на Филиповци от с. Осой. // Македонска мисъл 1 (5-6). 1946. с. 263.
  9. а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 249.
  10. Храм „Св. цар Борис Покръстител“. // Пловдивска света митрополия. Посетен на 2015-12-13.
  11. Според други сведения иконостасът на църквата в Крушовица е дело на Методи Балалчев: Народна култура на балканджиите. Том 6. Габрово, Етнографски музей на открито „Етър“, 2006. с. 95.
  12. Църква Свети Великомъченик Мина. // Туристическа дестинация Кюстендил. Посетен на 2015-12-13.
  13. Катедрала „Св. В. М. Димитър“. // Vidin Online - Информационен портал на Видин. Посетен на 2015-12-14.
  14. а б в г д е ж з и к Василиев, Асен. Резбарски род на Филиповци от с. Осой. // Македонска мисъл 1 (5-6). 1946. с. 264.
  15. Еврорегион. BG бизнес и евроинтгеграция. // с. 9. август 2012. Посетен на 2015-12-13.
  16. а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 251.
     Портал „Македония“         Портал „Македония