Филипово (област Благоевград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Благоевградско. За селото в Тополовградско вижте Филипово (Област Хасково).

Филипово
Общи данни
Население 657 души[1] (15 юни 2020 г.)
43,3 души/km²
Землище 15 157 km²
Надм. височина 863±1 m
Пощ. код 2775
Тел. код 074496
МПС код Е
ЕКАТТЕ 76090
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   кмет
Банско
Иван Кадев
(независим)
Кметство
   кмет
Филипово
Фаим Молла
(Напредък)
Филипово в Общомедия

Фѝлипово е село в Югозападна България. То се намира в община Банско, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Филипово се намира в планински район. То се намира на 1 километър от пътя, свързващ град Добринище с град Гоце Делчев, като отбивката е при село Места. Целият път между Филипово и Осеново (5 – 6 километра) е съпроводен от интересни скални образувания.

История[редактиране | редактиране на кода]

В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства в част от вилаета Неврокоп от 16 ноември 1636 година село Долне Филиб е посочено като село, в което живеят 24 немюсюлмански семейства, а в село Горне Филип – 36 немюсюлмански домакинства.[2] В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства във вилаета Неврокоп от 13 март 1660 година село Долне Филип е посочено като село, в което живеят 6 немюсюлмански семейства.[3]

В XIX век Филипово е смесено мюсюлманско и християнско село в Неврокопска каза на Османската империя. Църквата „Успение Богородично“ е от 1867 година. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Филипово (Philippovo) е посочено като село с 50 домакинства, 80 жители помаци и 70 жители християни.[4]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Филипову като село с 20 български и 30 турски къщи.[5]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Илипово, селце в един ъгъл, който се образува от левия бряг на Места и един неин приток, що минува до Осеново. Почва песъчлива и слаба. Поминуват се на гурбетлък със зидарство. Българска църква. Броят на къщите е 40, по половина българе и помаци. Владее крайна сиромашия. От ден на ден жителите се изселят.[6]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов към 1900 година Илпово (Филипово) е смесено българо-мохамеданско и християнско селище. В него живеят 280 българи-мохамедани и 120 българи-християни[7] в съответно 35 и 15 къщи.[8]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 41.
  3. Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 294.
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 128-129.
  5. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 234 – 235. (на руски)
  6. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 9.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 195.
  8. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894 – 1896]. с. 273.
  9. Япов, Петър. Помаците. София, Сдружение мостове, 2006. с. 100.


     Портал „Македония“         Портал „Македония