Филипово (област Благоевград)
Тази статия е за селото в Благоевградско. За селото в Тополовградско вижте Филипово (Област Хасково).
| Филипово | |
|---|---|
  Филипово  Филипово | |
| Общи данни | |
| Население | 624 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 15 157±0 km² |
| Надм. височина | 863±1 m |
| Пощ. код | 2775 |
| Тел. код | 074496 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 76090 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община - кмет |
Банско Георги Икономов (ГЕРБ) |
| Кметство - кмет |
Филипово Фаим Молла (Напредък) |
| Филипово в Общомедия | |
Фѝлипово е село в Югозападна България. То се намира в община Банско, област Благоевград.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Филипово се намира в планински район. То се намира на 1 километър от пътя, свързващ град Добринище с град Гоце Делчев, като отбивката е при село Места. Целият път между Филипово и Осеново (5-6 километра) е съпроводен от интересни скални образувания.
История[редактиране | редактиране на кода]
В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства в част от вилаета Неврокоп от 16 ноември 1636 година село Долне Филиб е посочено като село, в което живеят 24 немюсюлмански семейства, а в село Горне Филип - 36 немюсюлмански домакинства.[1] В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства във вилаета Неврокоп от 13 март 1660 година село Долне Филип е посочено като село, в което живеят 6 немюсюлмански семейства.[2]
В XIX век Филипово е смесено мюсюлманско и християнско село в Неврокопска каза на Османската империя. Църквата „Успение Богородично“ е от 1867 година. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Филипово (Philippovo) е посочено като село с 50 домакинства, 80 жители помаци и 70 жители християни.[3]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Филипову като село с 20 български и 30 турски къщи.[4]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Илипово, селце в един ъгъл, който се образува от левия бряг на Места и един неин приток, що минува до Осеново. Почва песъчлива и слаба. Поминуват се на гурбетлък със зидарство. Българска църква. Броят на къщите е 40, по половина българе и помаци. Владее крайна сиромашия. От ден на ден жителите се изселят.[5] | “ |
Съгласно статистиката на Васил Кънчов към 1900 година Филипово (Илпово) е смесено българо-мохамеданско и християнско селище. В него живеят 280 българи-мохамедани и 120 българи-християни[6] в съответно 35 и 15 къщи.[7]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Ариф Мустакли - агроном, два пъти народен представител от ДПС и заместник-областен управител на Благоевградска област;[8]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 41.
- ↑ Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 294.
- ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 128-129.
- ↑ Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 234-235.
- ↑ Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 9.
- ↑ Кънчов, Васил. Неврокопска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 195.
- ↑ Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 273.
- ↑ Япов, Петър. Помаците. София, Сдружение мостове, 2006. с. 100.
| ||||||||||||||
Портал „
