Филиповци (област Перник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Филиповци (Област Перник))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Филиповци.

Филиповци
Село Филиповци в полите на връх Драговски камък
Село Филиповци в полите на връх Драговски камък
Общи данни
Население 141 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 18,48 km²
Надм. височина 758 m
Пощ. код 2472
Тел. код 07733
МПС код РК
ЕКАТТЕ 76114
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   - кмет
Трън
Цветислава Цветкова
(ГЕРБ)
Филиповци в Общомедия

Филиповци е село в Западна България. То се намира в община Трън, област Перник.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Филиповци се намира в планински район.

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Филиповци е старо средновековно селище, вписано в списъците на джелепкешаните от 1576 г. под името Филипофча, към кааза Изнебол. При теренни проучвания през 70-те години на ХХ век археолозите разкриват няколко по-стари и древни селища в землището на сегашното село.

На източния склон на Нишавски камък под островърхото възвишение с правилна пирамидална форма през Бронзовата епоха е имало селище. Материалите са били събрани в местната ученическа сбирка. Днес на терена има само незначителни фрагменти от керамика с щемпелувана и пластична декорация, въз основа на която е датирано и селището. Вероятно с това селище е свързана и аналогичната керамика, за която се знае, че произхожда от околностите на селището по данни от българския археолог и праисторик Васил Миков.

На около 3 км северно от селото в местността Цървена круша, в малка котловина от Завалските възвишения на източния скат до планинската рекичка е имало праисторическо селище, което е заемало площ от около 4 дка. Днес на терена могат да бъдат намерени все още керамични фрагменти от Бронзовата и Халщатската епоха.

Непосредствено до праисторическото селище на запад от планинската рекичка археолозите са открили следи от антично селище. В тази местност се намират следи от шлака и сгур. Изолираността на местоположението на селището и наличните материали, свързани с металодобива, дават основание на археолозите да свържат изграждането му главно с металодобива.

На 3 км югозападно от селото в местността Николчин кладенец, в близост с античната крепост Кула, на площ от около 10 дка се намират археологически материали от антично селище. В миналото е открит водопроводът на селището. Тук са намирани обработен камък и архитектурни детайли. Античното селище от Николчин кладенец е синхронно на крепостта и безспорно е принадлежало към нея.

Южно от сегашното село, вляво от пътя за с.Велиново от възвишението Кула към планинския масив Стража се намират руините на късноантичната и ранносредновековна крепост Калето. На най-високата част на естествено защитен терен, на площ от около 1 дка, през Античността е била изградена крепост, просъществувала до Ранното Средновековие. Материалите от крепостта са били събрани в ученическата сбирка. Днес на терена се намират само незначителни фрагменти от битова и строителна антична керамика.

През 1928 година във Филиповци е основана земеделска кооперация „Изгрѣв“. В 1932 година е основана и кооперация за застраховане на добитък. Към 1935 г. земеделската кооперация има има 88 члена, а животновъдната – 28.[1]

През 1985 година селото има 416 жители.[2]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Близо до село Филиповци край махала Бежанци (село Бутроинци) се намира много популярната Бежанска пещера (картотекирана към Сливнишки пещерен район 301).[3]

Също популярна сред спелеолозите е Филиповската пещера на около 1 км югозападно от с.Филиповци в местността Велинова клисура. За да се стигне до нея се тръгва по асфалтовия път за с. Велиново. Подминава се силно ерозирала – надробена висока скала с ясно забележим ръждивочервен цвят, като след нея се достига до първия остър ляв завой на пътя. На около 20 м преди завоя в същата лява страна на пътя се разкрива малък скален венец. На това място се отделя неясна пътека, водеща до входа на пещерата, който е разположен високо и не се забелязва от пътя. Ориентир за пътеката към пещерата е голям знак Х, надраскан със зелена боя на скалата.

Също за ориентир служат и няколко ниши, разположени от другата – дясна страна на клисурата. Пътеката е стръмна и се движи по ясно забележима повърхнина на издаден варовиков пласт с плочеста структура. На около 15 м наклонът рязко пада и се върви вече по почвена повърхност. Малко след това пътеката рязко извива в противоположна посока (наляво) като се траверсира покрай големи скални блокове. От тази позиция лесно може да се забележи входът на пещерата, който има значителни размери.

Пещерата е проучвана от ПК "Прилеп" при ТД "Планинец" – София и ПК "Урвич" – София през 1978 г. Картирана е от членове на последния клуб В. Василев и М. Ценов през месец април същата година.

В периода 1994 – 96 г., В. Попов и Р. Пандурска провеждат палеонтологични разкопки, при които са установени костни останки от плейстоценска и холоценска гръбначна фауна. Изследователите съобщават, че наслагите в пещерата са богати на фрагменти от керамика и други археологически находки, отнасящи ги към Холоцена.

Има предположения, че пещерата край Филиповци е била тракийско светилище от типа "пещера-утроба", но за да се потвърдят предположенията трябва да бъдат извършени още археологически и археоастрономически проучвания на място.[4]

Популярна туристическа дестинация сред планинарите е Драговски камък (1120 м) в близост до с. Филиповци, над Драговската махала. Отдалеч прилича на огромна каменна пирамида и макар да изглежда труднодостъпен заради отвесните скали, до него отвежда нова живописна маркирана пътека, започваща от шосето непосредствено след разклона за Драговската махала. В масива има множество карстови цепнатини и малки пещери, както и една скакавица от три малки водопада (Драговското врело), която образува река Чешма.[5]

В махала Драговци се намира и църквата на селото – "Св.Николай Летни". Тя е еднокорабна, едноабсидна черква с двускатен покрив и две входни врати.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

През март месец 2011 г. е съобщено, че сградата на училището в селото, която е затворена от години, е била продадена на частен инвеститор, който имал планове да я превърне в туристическа база.[6]

През пролетта на 2013 г. се появяват публикации, че сдружение „Абланица” ще изгради Дневен център за възрастни в сградата на бившето училище.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Академик Никола Попов

Роден е през 1922 г. в село Филиповци. Завършил е аграроикономически науки в Софийския университет през 1948 г. Същата година е избран за асистент, през 1955 г. става доцент, а през 1965 г.- профосер. Академик е от 1989 г. Бил е заместник-ректор на СУ "Св. Климент Охридски" (1961-1966) и ректор на Университета (1989-1991). Бил е директор на Института по икономика и организация на селското стопанство.[8]

  • Тодор Гигов – Йовичин [9]

Гигов е автор на идеята за честването на 1300 години от създаването на България, която той публикува на страниците на в-к "Народна армия" на 10 декември 1967 г., където работи като военен журналист. Съавтор на предложението е колегата му Ганчо Рачев.[10]

Други[редактиране | редактиране на кода]

През месец август 2010 г. жителите на селото получават като дар от именития им земляк академик Никола Попов новосъградена чешма. За доброто начинание помагат също: Сашо Поров от село Радово, Тодор Гигов – Йовичин, Румен Попов, както и кметът Павел Нонев.[11]

Ежегодния събор на селото се празнува последната събота на месец август.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 33 (не е отбелязана в изданието – Трънска околия).
  2. Мичев, Николай и Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987, София 1989, с. 275.
  3. www.helictit.info
  4. wikimapia.org
  5. cb-ecotrail.com
  6. gradski.org
  7. mirogled.com
  8. rumiborisova.blogspot.com
  9. rumiborisova.blogspot.com
  10. www.tranonline.info
  11. rumiborisova.blogspot.com