Филиповци (област Перник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Филиповци (Област Перник))
Вижте пояснителната страница за други значения на Филиповци.
Филиповци
Село Филиповци в полите на връх Драговски камък
Село Филиповци в полите на връх Драговски камък
България
42.8195° с. ш. 22.7264° и. д.
Филиповци
Област Перник
42.8195° с. ш. 22.7264° и. д.
Филиповци
Общи данни
Население183 души[1] (15 март 2024 г.)
9,91 души/km²
Землище18,48 km²
Надм. височина758 m
Пощ. код2472
Тел. код07733
МПС кодРК
ЕКАТТЕ76114
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПерник
Община
   – кмет		Трън
Цветислава Цветкова
(ГЕРБ; 2019)
Филиповци в Общомедия

Филиповци е село в Западна България. То се намира в община Трън, област Перник. Старите наименования на селището са - Филбуфча, Филипофча и Филиповцы. Предполага се, че наименованието идва от мъжкото име Филип, като формата Вилиповци е диалектна и също използвана в миналото. [2][3]

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Филиповци се намира в планински район.

История[редактиране | редактиране на кода]

В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 година Филиповче е отбелязано като село със 7 домакинства.[4] Вписано е в списъците на джелепкешаните от 1576 г. под името Филипофча, към кааза Изнебол.[5] В стари документи е отбелязвано още като: Филбуфча, Филиповци в 1453 г.[6][7]; Филиповцы в 1878 г.[8]

При теренни проучвания през 70-те години на ХХ век археолозите разкриват няколко по-стари и древни селища в землището на сегашното село.

На източния склон на Нишавски камък под островърхото възвишение с правилна пирамидална форма през Бронзовата епоха е имало селище. Материалите са били събрани в местната ученическа сбирка. Днес на терена има само незначителни фрагменти от керамика с щемпелувана и пластична декорация, въз основа на която е датирано и селището.

Вероятно с това селище е свързана и аналогичната керамика, за която се знае, че произхожда от околностите на селището по данни от българския археолог и праисторик Васил Миков.

На около 3 км северно от селото в местността Цървена круша, в малка котловина от Завалските възвишения на източния скат до планинската рекичка е имало праисторическо селище, което е заемало площ от около 4 дка. Днес на терена могат да бъдат намерени все още керамични фрагменти от Бронзовата и Халщатската епоха.

Непосредствено до праисторическото селище на запад от планинската рекичка археолозите са открили следи от антично селище. В тази местност се намират следи от шлака и сгур. Изолираността на местоположението на селището и наличните материали, свързани с металодобива, дават основание на археолозите да свържат изграждането му главно с металодобива.

На 3 км югозападно от селото в местността Николчин кладенец, в близост с античната крепост Кула, на площ от около 10 дка се намират археологически материали от антично селище. В миналото е открит водопроводът на селището. Тук са намирани обработен камък и архитектурни детайли. Античното селище от Николчин кладенец е синхронно на крепостта и безспорно е принадлежало към нея.

Южно от сегашното село, вляво от пътя за с.Велиново от възвишението Кула към планинския масив Стража се намират руините на късноантичната и ранносредновековна крепост Калето. На най-високата част на естествено защитен терен, на площ от около 1 дка, през Античността е била изградена крепост, просъществувала до Ранното Средновековие. Материалите от крепостта са били събрани в ученическата сбирка. Днес на терена се намират само незначителни фрагменти от битова и строителна антична керамика.

През 1928 година във Филиповци е основана земеделска кооперация „Изгрѣв“. В 1932 година е основана и кооперация за застраховане на добитък. Към 1935 г. земеделската кооперация има има 88 члена, а животновъдната – 28.[9]

През 1985 година селото има 416 жители.[10]

Природни и културни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Близо до село Филиповци край махала Бежанци (село Бутроинци) се намира много популярната Бежанска пещера (картотекирана към Сливнишки пещерен район 301).[11]
  • Също популярна сред спелеолозите е Филиповската пещера на около 1 км югозападно от с. Филиповци в местността Велинова клисура. За да се стигне до нея, се тръгва по асфалтовия път за с. Велиново. Пещерата е проучвана от ПК „Прилеп“ при ТД „Планинец“ – София и ПК „Урвич“ – София през 1978 г. Картирана е от членове на последния клуб В. Василев и М. Ценов през месец април същата година. В периода 1994 – 96 г., В. Попов и Р. Пандурска провеждат палеонтологични разкопки, при които са установени костни останки от плейстоценска и холоценска гръбначна фауна. Изследователите съобщават, че наслагите в пещерата са богати на фрагменти от керамика и други археологически находки, отнасящи ги към Холоцена. Има предположения, че пещерата край Филиповци е била тракийско светилище от типа „пещера-утроба“, но за да се потвърдят предположенията, трябва да бъдат извършени още археологически и археоастрономически проучвания на място.[12]
  • Популярна туристическа дестинация сред планинарите е Драговски камък (1120 м) в близост до с. Филиповци, над Драговската махала. Отдалеч прилича на огромна каменна пирамида и макар да изглежда труднодостъпен заради отвесните скали, до него отвежда нова живописна маркирана пътека, започваща от шосето непосредствено след разклона за Драговската махала. В масива има множество карстови цепнатини и малки пещери, както и една скакавица от три малки водопада (Драговското врело), която образува река Чешма.[13]
  • В махала Драговци се намира и църквата на селото – „Св. Николай Летни“. Тя е еднокорабна, едноапсидна черква с двускатен покрив и две входни врати.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

През март месец 2011 г. е съобщено, че сградата на училището в селото, която е затворена от години, е била продадена на частен инвеститор, който имал планове да я превърне в туристическа база.[14]

През пролетта на 2013 г. се появяват публикации, че сдружение „Абланица“ ще изгради Дневен център за възрастни в сградата на бившето училище.[15]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Плоча на чешмата в село Филиповци, построена от академик Никола Попов със съдействието на Тодор Гигов-Йовичин
Чешмата в село Филиповци

Роден е през 1922 г. в село Филиповци. Завършил е аграроикономически науки в Софийския университет през 1948 г. Същата година е избран за асистент, през 1955 г. става доцент, а през 1965 г. – профосер. Академик е от 1989 г. Бил е заместник-ректор на СУ „Св. Климент Охридски“ (1961 – 1966) и ректор на Университета (1989 – 1991). Бил е директор на Института по икономика и организация на селското стопанство.[16]

  • Тодор Гигов – Йовичин [17] Гигов е автор на идеята за честването на 1300 години от създаването на България, която той публикува на страниците на в-к „Народна армия“ на 10 декември 1967 г., където работи като военен журналист. Съавтор на предложението е колегата му Ганчо Рачев.[18]

Други[редактиране | редактиране на кода]

През месец август 2010 г. жителите на селото с финансиране от именития им земляк академик Никола Попов изграждат наново старата известна "Гьорина чешма" като облика коренно се различава от оригинала. За доброто начинание помагат също: Сашо Гюров от село Радово, Тодор Гигов – Йовичин, Румен Попов, както и кметът Павел Нонев. [19]

Ежегодния събор на селото се празнува последната събота на месец август.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ www.grao.bg
  2. ↑ Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека “В. Kоларов” от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 ­ 1961, 363-490
  3. ↑ Чолева-Димитрова, Анна. 2002. Селищни имена от Югозападна България. Изследване. Речник, С.-М., 216 стр.
  4. ↑ Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 189.
  5. ↑ Извори за Българската история. С. БАН. Т. ХVI, 1972 (Турски извори), стр.176
  6. ↑ Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Kоларов“ от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 ­ 1961, стр.472
  7. ↑ Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХIII, 1966 (Турски извори), стр.365
  8. ↑ Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932.
  9. ↑ Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 33 (не е отбелязана в изданието – Трънска околия).
  10. ↑ Мичев, Николай и Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987, София 1989, с. 275.
  11. ↑ www.helictit.info
  12. ↑ wikimapia.org
  13. ↑ cb-ecotrail.com, архив на оригинала от 22 март 2014, https://web.archive.org/web/20140322001956/http://cb-ecotrail.com/cat14/10-dragovski-kamak-obshtina-tran.html, посетен на 21 март 2014 
  14. ↑ gradski.org // Архивиран от оригинала на 2014-03-22. Посетен на 2014-03-21.
  15. ↑ mirogled.com, архив на оригинала от 12 май 2015, https://web.archive.org/web/20150512004732/http://mirogled.com/2013/10/26/%d0%b4%d0%bd%d0%b5%d0%b2%d0%b5%d0%bd-%d1%86%d0%b5%d0%bd%d1%82%d1%8a%d1%80-%d0%b7%d0%b0-%d0%b2%d1%8a%d0%b7%d1%80%d0%b0%d1%81%d1%82%d0%bd%d0%b8-%d0%b8%d0%b7%d0%b3%d1%80%d0%b0%d0%b6%d0%b4%d0%b0%d1%82/, посетен на 21 март 2014 
  16. ↑ rumiborisova.blogspot.com
  17. ↑ rumiborisova.blogspot.com
  18. ↑ www.tranonline.info
  19. ↑ rumiborisova.blogspot.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Филиповци_(област_Перник)&oldid=12203377“.