Филиповци (област Перник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Филиповци.

Филиповци
Село Филиповци в полите на връх Драговски камък
Село Филиповци в полите на връх Драговски камък
Общи данни
Население 141 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 18,48 km²
Надм. височина 813 m
Пощ. код 2472
Тел. код 07733
МПС код РК
ЕКАТТЕ 76114
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   - кмет
Трън
Цветислава Цветкова
(ГЕРБ)
Филиповци в Общомедия

Филиповци е село в Западна България. То се намира в община Трън, област Перник.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Филиповци се намира в планински район.

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Филиповци е старо средновековно селище, вписано в списъците на джелепкешаните от 1576 г. под името Филипофча, към кааза Изнебол. При теренни проучвания през 70-те години на ХХ век археолозите разкриват няколко по-стари и древни селища в землището на сегашното село.

На източния склон на Нишавски камък под островърхото възвишение с правилна пирамидална форма през Бронзовата епоха е имало селище. Материалите са били събрани в местната ученическа сбирка. Днес на терена има само незначителни фрагменти от керамика с щемпелувана и пластична декорация, въз основа на която е датирано и селището. Вероятно с това селище е свързана и аналогичната керамика, за която се знае, че произхожда от околностите на селището по данни от българския археолог и праисторик Васил Миков.

На около 3 км северно от селото в местността Цървена круша, в малка котловина от Завалските възвишения на източния скат до планинската рекичка е имало праисторическо селище, което е заемало площ от около 4 дка. Днес на терена могат да бъдат намерени все още керамични фрагменти от Бронзовата и Халщатската епоха.

Непосредствено до праисторическото селище на запад от планинската рекичка археолозите са открили следи от антично селище. В тази местност се намират следи от шлака и сгур. Изолираността на местоположението на селището и наличните материали, свързани с металодобива, дават основание на археолозите да свържат изграждането му главно с металодобива.

На 3 км югозападно от селото в местността Николчин кладенец, в близост с античната крепост Кула, на площ от около 10 дка се намират археологически материали от антично селище. В миналото е открит водопроводът на селището. Тук са намирани обработен камък и архитектурни детайли. Античното селище от Николчин кладенец е синхронно на крепостта и безспорно е принадлежало към нея.

Южно от сегашното село, вляво от пътя за с.Велиново от възвишението Кула към планинския масив Стража се намират руините на късноантичната и ранносредновековна крепост Калето. На най-високата част на естествено защитен терен, на площ от около 1 дка, през Античността е била изградена крепост, просъществувала до Ранното Средновековие. Материалите от крепостта са били събрани в ученическата сбирка. Днес на терена се намират само незначителни фрагменти от битова и строителна антична керамика.

През 1928 година във Филиповци е основана земеделска кооперация „Изгрѣв“. В 1932 година е основана и кооперация за застраховане на добитък. Към 1935 г. земеделската кооперация има има 88 члена, а животновъдната - 28.[1]

През 1985 година селото има 416 жители.[2]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Близо до село Филиповци край махала Бежанци (село Бутроинци) се намира много популярната Бежанска пещера (картотекирана към Сливнишки пещерен район 301).[3]

Също популярна сред спелеолозите е Филиповската пещера на около 1 км югозападно от с.Филиповци в местността Велинова клисура. За да се стигне до нея се тръгва по асфалтовия път за с. Велиново. Подминава се силно ерозирала - надробена висока скала с ясно забележим ръждивочервен цвят, като след нея се достига до първия остър ляв завой на пътя. На около 20 м преди завоя в същата лява страна на пътя се разкрива малък скален венец. На това място се отделя неясна пътека, водеща до входа на пещерата, който е разположен високо и не се забелязва от пътя. Ориентир за пътеката към пещерата е голям знак Х, надраскан със зелена боя на скалата.

Също за ориентир служат и няколко ниши, разположени от другата – дясна страна на клисурата. Пътеката е стръмна и се движи по ясно забележима повърхнина на издаден варовиков пласт с плочеста структура. На около 15 м наклонът рязко пада и се върви вече по почвена повърхност. Малко след това пътеката рязко извива в противоположна посока (наляво) като се траверсира покрай големи скални блокове. От тази позиция лесно може да се забележи входът на пещерата, който има значителни размери.

Пещерата е проучвана от ПК "Прилеп" при ТД "Планинец" - София и ПК "Урвич" - София през 1978 г. Картирана е от членове на последния клуб В. Василев и М. Ценов през месец април същата година.

В периода 1994 - 96 г., В. Попов и Р. Пандурска провеждат палеонтологични разкопки, при които са установени костни останки от плейстоценска и холоценска гръбначна фауна. Изследователите съобщават, че наслагите в пещерата са богати на фрагменти от керамика и други археологически находки, отнасящи ги към Холоцена.

Има предположения, че пещерата край Филиповци е била тракийско светилище от типа "пещера-утроба", но за да се потвърдят предположенията трябва да бъдат извършени още археологически и археоастрономически проучвания на място.[4]

Популярна туристическа дестинация сред планинарите е Драговски камък (1120 м) в близост до с. Филиповци, над Драговската махала. Отдалеч прилича на огромна каменна пирамида и макар да изглежда труднодостъпен заради отвесните скали, до него отвежда нова живописна маркирана пътека, започваща от шосето непосредствено след разклона за Драговската махала. В масива има множество карстови цепнатини и малки пещери, както и една скакавица от три малки водопада (Драговското врело), която образува река Чешма.[5]

В махала Драговци се намира и църквата на селото - "Св.Николай Летни". Тя е еднокорабна, едноабсидна черква с двускатен покрив и две входни врати.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

През март месец 2011 г. е съобщено, че сградата на училището в селото, която е затворена от години, е била продадена на частен инвеститор, който имал планове да я превърне в туристическа база.[6]

През пролетта на 2013 г. се появяват публикации, че сдружение „Абланица” ще изгради Дневен център за възрастни в сградата на бившето училище.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Академик Никола Попов

Роден е през 1922 г. в село Филиповци. Завършил е аграроикономически науки в Софийския университет през 1948 г. Същата година е избран за асистент, през 1955 г. става доцент, а през 1965 г.- профосер. Академик е от 1989 г. Бил е заместник-ректор на СУ "Св. Климент Охридски" (1961-1966) и ректор на Университета (1989-1991). Бил е директор на Института по икономика и организация на селското стопанство.[8]

  • Тодор Гигов - Йовичин [9]

Гигов е автор на идеята за честването на 1300 години от създаването на България, която той публикува на страниците на в-к "Народна армия" на 10 декември 1967 г., където работи като военен журналист. Съавтор на предложението е колегата му Ганчо Рачев.[10]

Други[редактиране | редактиране на кода]

През месец август 2010 г. жителите на селото получават като дар от именития им земляк академик Никола Попов новосъградена чешма. За доброто начинание помагат също: Сашо Поров от село Радово, Тодор Гигов – Йовичин, Румен Попов, както и кметът Павел Нонев.[11]

Ежегодния събор на селото се празнува последната събота на месец август.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]


Източници[редактиране | редактиране на кода]