Филипо Сколари

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Филипо Сколари
Philippo Scolari
рицар
Andrea del Castagno 004.jpg
Лични данни
Роден
Починал
Герб Coa fam ITA scolari.jpg
Филипо Сколари
Philippo Scolari
в Общомедия

Филипо Сколари или Пипо Спано (на италиански: Philippo Scolari, Pipo Spano или Pipo Ozorai; 1369 – 1426), познат в българския юнашки епос като Филип Маджарин, е италиански благородник на служба при унгарския император Сигизмунд. Рицар и член на Ордена на Дракона, участвал във военните кампании срещу османците на Балканите.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Филипо Сколари е роден е през 1369 в Тоскана, в дома на обеднял флорентински благородник от Тизано, градче, намиращо се в близост до Флоренция. Пипо пристига за първи път в Унгария през 1382 г., в компанията на търговеца Лукас Печиа, и постъпва на служба като ковчежник на крал Сигизмунд, от когото получава замъка в град Симонторня (Шимонторня). Етимологията на името му Пипо идва от народната форма на Филипо. Италианецът е натоварен с нелеката задача да отговаря за хазната на кралството и да осигурява ресурси за войните с османците. Сколари е назначен и за главен надзорник на златните мини на кралството, и е изпратен в Босна, където успява да подчини бунтуващите се феодали след смъртта на крал Твърдко I.

Битката при Никопол[редактиране | редактиране на кода]

Сколари взима участие в антиосманския кръстоносен поход през 1396 г., завършил с катастрофалната за християнските сили битка при Никопол. Сколари, заедно с крал Сигизмунд, великия магистър на ордена на Свети Йоан – Филибер дьо Наяк и малък брой рицари успява да се измъкне от погрома на борда на галера, с която се спуска по река Дунав, минава през крепостта Калиакра в Добруджанското деспотство и след дълги перипетии достига до Унгария. От 1387 г. вече служи при архиепископа на Естергом, а след това преминава под пряко кралско разпореждане. През 1398 г. Пипо се жени за Барбара – дъщеря на унгарския благородник Андрей Озора, откъдето по-късно получава името Озорай. Следва труден период на конфликт и претенции за трона от страна на краля на Неапол, в резултат на които Сигизмунд е предаден от някои благородници и през 1401 г. е затворен в замъка Вишеград. След като кралят губи властта си, феодалите открито се подчиняват на краля на Неапол. През 1403 г. силите на Неаполитанското кралство стоварват десант в Задар на Адриатическото крайбрежие и Пипо е принуден да отстъпва. През същата година италианецът, който остава лоялен на Сигизмунд, си връща Естергом. Сколари нахлува отново в Босна, където принуждава неаполитанците да бягат, а бунтовниците да молят за прошката на Сигизмунд. Във Виена Пипо е издигнат от краля за Бан на Темешвар (Тимишоара), като му е наредено да изгради система от унгарски гранични крепости, които да спрат османската инвазия. Като владетел на граничната област, на Сколари се налага да влезе в директен сблъсък с турските нашественици, откъдето трайно навлиза и в българския фолклор.

Рицар на Дракона[редактиране | редактиране на кода]

През 1404 г. Филипо Сколари става рицар на престижния Орден на Дракона (Societas Draconistarum) на император Сигизмунд. Членове на Ордена, освен Сколари, са Янош Хуняди, Влад Цепеш и българският принц Фружин, с когото са близки. През 1410 г. Пипо е изпратен от унгарския владетел в Италия с мисията да прекъсне връзките на италианските градове-държави с Неапол. Сколари заминава първоначално за родната си Флоренция, където е приет с големи почести, след това отива във Ферара, където се среща с Николо III д’Есте. През август 1410 г. Сколари е приет от Антипапата Йоан XXIII, а през септември пристига във Венеция. През 1414 г. Сколари взима участие в Съвета в Констанца, където император Сигизмунд му поверява охраната на Антипапата Йоан XXIII. На следващата година банът на Озорай присъства на екзекуцията на бунтовника Ян Хус в Констанца. Той воюва с турците през 1417 г. във Влашко, през 1418 г. при Белград и през 1419 г. в Босна. За заслугите му Сигизмунд го награждава, като му дава Северин и Оршова.

Хуситски войни[редактиране | редактиране на кода]

Изгарянето на клада на Ян Хус – идеолога на чешката Реформация, предизвиква буря от недоволство в Чехия, насочено срещу свещениците на Ватикана и слага началото на т.нар. „Хуситски войни“. Император Сигизмунд и папата обявяват кръстоносен поход срещу хусистите. През 1420 г. Пипо Спано е изпратен в Бохемия, като един от военачалниците на унгарската армия, като задачата му е да смаже бунта на последователите на Ян Хус. През януари 1422 г. армията на Сигизмунд обсажда Прага, но е разбита от Ян Жижка в битката при Витков хълм. След като са отблъснати пред Прага, кръстоносците подемат полева война и неуспешно опитват да стигнат до решително сражение. Победени са от хуситите отново в битката при Немецки брод. Слуховете, че Сколари е убит в Бохемия, довеждат до нова османска атака във Влахия срещу неговия съюзник – войводата Дан II. Повикан от Стефан Лазаревич, Сколари се завръща в Сърбия и отново се насочва срещу османците.

Флагове на Ордена на Дракона

Сколари и Фружин[редактиране | редактиране на кода]

През 1425 г. Филипо Сколари, влашкият войвода Дан II и българският принц Фружин минават Дунава, разбиват османците при Ветрен и превземат за кратко Силистра. На следващата година Пипо Спано получава удар и скоро след това почива в имението Липова, като гост на Фружин. Погребан е в Секешфехервар в близост до кралската гробница.

Пипо Спано в народната памет на Балканите[редактиране | редактиране на кода]

Два са мотивите, с които е познат Филип Маджарин в българския юнашки епос. Според първия в отсъствието на Крали Марко, Филип пленява дворците на Марко, залюбва жена му, майка му заробва и ги завежда в Маджара града. Марко отива в маджарската земя, погубва Филип и освобождава заробените. Според втория, Филип, след като е погубил много юнаци и жените им грабнал, се хвали, че ще убие и Марко (който е неженен), и ще вземе майка му за робиня. Марко, като научава за тая хвалба, отива в Маджара града, бие се с Филип, убива го, освобождава робините и грабва Филипица, която завежда в Прилеп за робиня на майка си.[1]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Филипо има брак с Барбара – дъщеря на унгарския благородник Андрей Озора, поради което по-късно е наричан и Филипо Озорай.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Йордан Иванов. „Избрани произведения“, С., Изд. „Наука и изкуство“, 1982, стр. 362 – 365., Кой е бил Филип Маджарин в народните ни песни?

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]