Филипо Ювара

Вижте пояснителната страница за други личности с името Филип.

---

Филипо Ювара Filippo Juvarra
Портрет на Ювара – дело на Агостино Мазучи, ок. 1735 – 1736
Информация
Роден	7 март 1678 Месина, Сицилианско кралство
Починал	31 януари 1736 Мадрид, Кралство Испания
Националност	Италия
Професия	Архитект, сценограф и златар
Активен период	XVII век – XVIII век век
Стил	Барок, Рококо
Учител	Карло Фонтана Франческо Фонтана
Творби	Базилика „Суперга“ Вила на кралицата Кралски дворец във Венария Реале
Повлиян	Римска архитектура от XVII век Барок Рококо Джовани Лоренцо Бернини Франческо Боромини Гуарино Гуарини Пиетро да Кортона Бернардо Антонио Витоне Бенедето Алфиери Йохан Фишер фон Ерлах
Награди	1-ва награда в Клементинов конкурс (май 1705) Рицарския кръст на Ордена на Христос (1718)
Филипо Ювара в Общомедия

Филѝпо Ювàра (на италиански: Filippo Juvara; * 7 март 1678, Месина, Сицилианско кралство; † 31 януари 1736, Мадрид, Кралство Испания) е италиански архитект, сценограф и златар, един от основните представители на Късния барок. Работи дълги години в Торино в служба на савойските владетели.

Биография

Ранни години

Месина

Филипо Ювара е роден на 7 март 1678 г. в Месина, Сицилианско кралство. Той е син е на Пиетро Ювара и Елеонора Тафури(с). Бракът на родителите му е сключен през 1668 г. и е втори за баща му, след смъртта на първата му съпруга Катерина Дония. Филипо е едно от общо петнадесетте деца в семейството.

Първоначалното му художествено формиране протича в Месина, в работилницата на баща му – майстор на сребърни изделия. Именно там се разкрива ранният талант на Ювара, който, според брат му Франческо Натале, е „по природа много жив и с отличен интелект“. Под ръководството на баща си той усвоява основите на златарството и сребърната изработка, както и първите умения в рисуването. Успоредно с това, на 12-годишна възраст, е насочен към изучаване на богословие.

В семейната работилница Ювара създава редица произведения на златарското изкуство, отличаващи се с висока художествена стойност. Сред тях се открояват потир (1695), два броя утвар за църквата „Санта Мария деле Джумаре“ в Шака (1697) и за катедралата „Сан Джорджо“ в Модика (1700), осем свещника (1698) и два други големи свещника (1701) за Катедралата на Месина.

Изучаване на архитектура в Рим

Карло Фонтана – учител на Ювара

След като полага свещенически обет през 1703 г., Ювара решава да се премести в Рим, за да усъвършенства своите теоретични и практически познания по архитектура и изкуства. Той пристига там през лятото на 1704 г. на 26-годишна възраст, и е настанен в дома на семейство Пасалакуа на улица „дей Леутари“ – квартал, гъсто населен с преселници от Месина. По това време Ювара няма конкретен архитектурен опит. Той е страстен самоук, който подхожда към архитектурата без практическа подготовка, като изучава трактатите на Витрувий, Андреа Поцо и Якопо Бароци дел Виньола. Положението му на духовно лице оказва силно влияние върху обучението му и върху бъдещата му архитектурна кариера. В Рим първоначално е под покровителството на монсеньор Томазо Руфо –изтъкнат представител на Римокатолическата църква и камерхер на папа Климент XI.

От този момент нататък Ювара се развива под ръководството на един от най-значимите римски архитекти и преподаватели – Карло Фонтана, с когото се запознава благодарение на посредничеството на монсеньор Руфо. Сведенията за първата им среща са противоречиви. Според брат му Франческо, Фонтана приема Ювара за свой ученик, след като го вижда да рисува капител и остава впечатлен от уменията му. Биографията на Шипионе Мафей обаче разказва за проект на дворец, изпълнен от младия Филипо с топлината и изобилието на родната му Месина, който подтиква възрастния майстор да го посъветва да забрави наученото дотогава. Независимо от различията в разказите, контактът с Фонтана позволява на Ювара да се освободи от универсалистичния мит на Микеланджело, който го е вдъхновявал до този момент, и да възприеме строгия и логичен метод на проектиране, характерен за творчеството на Фонтана.

В Рим Ювара е напълно отдаден на интензивна учебна дейност, която му помага да усъвършенства своя изобретателен талант и уменията си в рисуването. Следи от неговата ранна изобретателност се откриват още през 1701 г., когато проектира декоративните апарати за празненствата по случай коронацията на испанския крал Филип V, сред които се откроява украсата на „Пирамидата на златарите и творците на сребърни изделия“. През август 1704 г. Ювара създава архитектурни „фантазии“ с антикварен характер, демонстриращи уверено техническо майсторство и вписващи се в художествена тенденция, която достига своя връх в графичната продукция на Джовани Батиста Пиранези.

Начало

Проект за Кралски дворец – вила за забава на три знаменити лица (1705).

Клементинов конкурс и завръщане в Месина

На 7 май 1705 г. Ювара дебютира на римската архитектурна сцена, спечелвайки първа награда в Клементиновия конкурс от първо ниво, организиран от Академия „Св. Лука“. Награденият проект представлява Кралски дворец – вила за забава за трима високопоставени личности. Композицията включва „вила с три отделни сгради, прикрепени към шестоъгълен централен двор, заобиколен от шарнирно разположена геометрична система от градини и прилежащи пространства, потенциално клоняща към безкрайността“. В този проект вече се открояват редица стилистични особености, характерни за зрелия Ювара, включително вниманието му към връзката между архитектурата, градския контекст и пейзажа.

Непосредствено след победата в конкурса Ювара се завръща за кратко в Месина за погребението на баща си Пиетро, починал на 1 март 1705 г. Там той демонстрира знанията и уменията, придобити в Рим само за една година обучение: работи по разширяването и обновяването на двореца на Муцио Спадафора, както и по подредбата на вече несъществуващата част за знатни лица в църквата „Св. Грегорий“.

След кратък престой Ювара отново поема към Рим. Според брат му Франческо той пътува в компанията на „г-н Кориолано Орсучи – кавалер от Лука с големи заслуги“. По пътя двамата се отбиват в Неапол, където остават поне от 30 януари до 6 март 1706 г. В града Ювара работи активно, създавайки 45 чертежа, сред които проекти за фасадите на църквите „Св. Бригита“ и „Джироламини“, релефи за олтара Филомарино в църквата „Св. Апостоли“, проучвания за купол, листове с орнаментални мотиви и архитектурни фантазии. Паралелно с това той изгражда широка мрежа от контакти с водещите неаполитански творци, както личи от приятелството му с Франческо Солимена и сътрудничеството му с Доменико Антонио Вакаро и Фердинандо Санфеличе.

Ювара в Академия „Сан Лука“

След завръщането си в Рим (присъствието му в града е документирано от 5 април 1706 г.) Ювара отново започва да изучава архитектура под ръководството на Франческо Фонтана, син на Карло Фонтана, с когото работи в тясно сътрудничество. През декември същата година той заминава за Лука, където се заема с довършването на Общинска палата, останала незавършена след смъртта на Бартоломео Аманати. Паралелно с това Ювара изготвя проекти за уредбата на Болницата на Пресвета Троица, както и за няколко вили на образованите и изискани благородници на Лука. В тези проекти той демонстрира значителна способност да адаптира подхода на Карло Фонтана към темата за ренесансовата вила, както личи от вилите Контрони в Монте Сан Куирико, Гуиниджи в пристанището на Виареджо и Орсучи в Сегроминьо.

На 31 декември 1706 г., докато все още пребивава в Лука, Ювара е номиниран за почетен академик на Академия „Сан Лука“. Получаването на тази престижна титла едва на 28-годишна възраст е повод за голяма гордост за него. В знак на признателност Ювара дарява на академията собствен проект за църква с централен план и две камбанарии – композиция, която в своята структура, предпазливо вдъхновена от архитектурата на Бернини, Боромини и Пиетро да Кортона, предвещава формите а бъдещата базилика „Суперга“ в Торино, построена десет години по-късно.

Параклис „Антаморо“ в църква „Сан Джироламо дела каритà“ в Рим

На 26 април 1707 г. Ювара е назначен за преподавател по архитектура в Академия „Сан Лука“. Той заема тази длъжност с голяма ангажираност и престиж, като в преподавателската му дейност влизат курсовете по архитектура през 1708 и 1712 г., както и курсът по перспектива през 1711 г. Сред неговите ученици са млади стажант-архитекти като Доменико Грегорини и Пиетро Пасалакуа. Паралелно с преподаването Ювара си сътрудничи активно с Франческо Фонтана и установява ползотворни контакти с академиците от „Сан Лука“, усвоявайки елитарен модел на отношения с колеги и поръчители.

Въпреки че от 13 май 1708 г. е член на Академията на виртуозите в Пантеона, Ювара присъства на малко от нейните заседания и не се включва в онези прагматични дейности, които заемат повечето римски архитекти. Благодарение на партньорството си с Фонтана той получава поръчката за семейния параклис на адвокат Антаморо, посветен на Св. Филип Нери, в църквата „Сан Джероламо дела Каритà“. Параклисът е завършен в рамките на три години (1708 – 1710) със значителния принос на Пиер Легро в областта на скулптурата и представлява едно от малкото свидетелства за конструктивната експертиза на Ювара от ранния му творчески период.

В двора на кардинал Отобони

Кардинал Пиетро Отобони

Преждевременната смърт на Франческо Фонтана на 3 юли 1708 г. разстройва професионалния баланс на Ювара и го принуждава да търси нови възможности за работа в двора. Първоначално той се надява да постъпи на служба при Фредерик IV Датски и подготвя графична реконструкция на Капитолия. След като става ясно, че датският монарх няма да посети Рим, Ювара изпраща проекта си на Луи дьо Пардайан дьо Гондрен – министър на Луи XIV, с надеждата да привлече вниманието на френския двор. През юли 1708 г. той е повикан в двора на кардинал Пиетро Отобони, известен със своя интерес към театъра, който назначава младия архитект за сценограф.

През този период Ювара създава множество произведения за римската курия, включително ефимерна архитектура, декоративни системи и погребални декорации, изработвани в неговия дом-ателие в Палацо Орнани де Купис (днес Палацо Тучимей) на площад „Навона“, където е настанен. Сред проектите му от тези години – някои реализирани, други останали само на хартия – са куклите с почти човешки ръст за куклените представления в Канцлерския театър (1710 – 1712), обновяването на самия театър (юли–декември 1709), сцената на театър „Капраника“ (1713), както и сценографията за домашния театър на полската кралица Мария Кажимера д'Аркен в Палацето Дзукари (Palazzetto Zuccari) (1710 – 1713). Ювара работи съвместно с Пиер Легро върху погребалните декорации в църквата „Сан Луи дей Франчези“ за погребението на френския дофин (1711).

В областта на религиозната архитектура той изготвя проект за главния олтар на светилището „Санта Мария дел Фонте“ в Караваджо (1712; реализиран с изменения през 1750 г.) и предложение за завършване на двора на манастира „Санта Мария дел’Умилита“ в Рим (ок. 1714).

Ювара се озовава в среда, богата на културни стимули, и чрез присъствието си на вечерите на художниците от кръга на Отобони започва да изгражда публичния си образ на изискан царедворец. Членството му в литературната академия „Аркадия“, към която се присъединява през 1712 г. под пастирското име Браманцио Феесео, въпреки че не е писател по занятие, както и подновеният му интерес към дидактиката на архитектурата, се дължат пряко на влиянието на кардинал Отобони. Ювара изпълнява с голяма отдаденост ролята си на преподавател, особено в обучението на младия Луиджи Ванвители – син на неговия приятел, художника Каспар ван Вител.

Под знака на Савоя

Ювара като „първи градски архитект" на Савойския двор

Проект за разширяване на Кралския дворец в Месина (1714)

Смъртта на Карло Фонтана през февруари 1714 г. прекъсва професионалната връзка на Ювара с кардинал Пиетро Отобони. Малко след това обаче късметът му се усмихва в Месина. През юли 1714 г. неговият приятел от Академия „Аркадия“ – маркиз Франческо Агуире – е изпратен в Месина, за да посрещне херцог Виктор Амадей II Савойски, който получава Сицилия с кралска титла след подписването на Договора от Утрехт. Суверенът, освен че заявява претенции към сицилианските земи, посещава Месина и с надеждата да намери наследник на придворния архитект Микеланджело Гарове, починал през 1713 г. Маркиз Агуире приканва Ювара да пристигне в Месина, а той веднага приема поканата с надеждата да спечели благоволението на Савойския двор.

Базилика Суперга (Торино)

Ювара се представя пред Виктор Амадей II в средата на юли 1714 г., носейки със себе си моливи и пера за рисуване, готов да приеме всяка задача, която суверенът би му възложил. Като демонстрация на своя талант той представя проект за разширяване на Кралския дворец в Месина. Проектът впечатлява със своята представителност и отговаря на стремежа на Виктор Амадей II да намери архитект, способен да придаде на Торино архитектурен облик, достоен за кралски град. Между двамата бързо се установява силно взаимно разбирателство, което позволява на младия архитект да сбъдне мечтата си да работи върху амбициозни проекти под покровителството на истински принц.

Назначен от Виктор Амадей II за „първи градски архитект“ на Савойското кралство, Ювара отпътува на 1 септември 1714 г. от Палермо за Торино, където пристига между края на септември и началото на октомври същата година.

Вила на кралицата, Торино

Първата официална задача на Ювара в Торино е издигането на голямата базилика на хълма Суперга, посветена на Богородица (1715 – 1727 – 31), възложена от Виктор Амадей II като Савойски мавзолей и оброчен храм в чест на победата над французите в Обсадата на Торино през 1706 г. След четиринадесет години строителство (Кралската църква е завършена през 1731 г.) Ювара създава сграда, която демонстрира дълбока чувствителност към римския архитектурен канон – от Микеланджело до Фонтана. Композицията е вписана в градския и ландшафтен контекст чрез перспективни оси, свързващи Суперга със замъка в Риволи и района на Порта Сузина в Торино. В архитектурния ѝ език Ювара съчетава елементи на късния барок с ранни неокласически тенденции.

Успоредно със Суперга той проектира и фасадите на църквите близнаци „Санта Кристина“ и „Сан Карло“ на кралския площад „Сан Карло“ (piazza San Carlo) по поръчка на Мария Йоана Батиста Савойска-Немур. От двата проекта е реализирана само фасадата на „Санта Кристина“ (1715 – 1718).

По същото време, по поръчка на кралица Анна Мария Орлеанска, Ювара преработва Вилата на кралицата от XVII век, разположена на хълм с изглед към Торино. Той я превръща в истинско място за удоволствие и представителност, допълнено от впечатляващ парк с фонтани, тераси, архитектурни елементи и сложни водни ефекти.

Между Торино и Португалия

Монументалното стълбище на Палацо Мадама, Торино

Трескавата архитектурна дейност на Ювара през следващите години е свързана със западното разширяване на Торино в съответствие с военните квартали и района Порта Сузина (1716 – 1728), както и с изграждането на фасадата и монументалното двураменно стълбище на Палацо Мадама (1718 – 1721), зползва римски и френски модели. Той прилага подобни композиционни принципи и в различните архитектурни намеси, свързани с извънградските савойски резиденции.

Дворецът нвъв Венария, издигнат по проект на Амадео ди Кастеламонте и останал незавършен след смъртта на Микеланджело Гарове, придобива ясно изразени „ювариански“ характеристики благодарение на довършването на Галерията на Диана и Главния павилион (1714 – 1726), както и на изграждането на църквата „Сан Уберто“ (1716 – 1730). В Замъка в Риволи Ювара, стъпвайки върху основата, положена от Гарове, създава през 1715 г. проект за частично преустройство на централния корпус, но работата е прекратена през 1720 г.

Галерия на Диана, Кралски ворец във Венария Реале

В областта на благородническата градска архитектура Ювара работи по дворците на графовете Бираго ди Боргаро и Мартини ди Сигала (от 1716 г. нататък). Тези сгради представляват нов тип жилищни резиденции, организирани функционално около вътрешен двор и напълно съобразени с нуждите и социалния престиж на аристокрацията.

Олтар на Св. Йосиф в църквата „Санта Тереза“ в Торино

Ювара е автор и на значими произведения в областта на религиозната архитектура. Сред тях се открояват овалната църква „Светия Кръст“ в Торино (проект от 1718 г.; олтари, изпълнени през 1730 г.), изпълнена с реминисценции към творчеството на Джовани Лоренцо Бернини, църквата „Сан Джакомо“в в Кампертоньо (проект от 1719, реализиран впоследствие), вътрешната украса на църквата „Света Троица“ в Торино (проект от 1717 г., реализиран на няколко етапа до 1734 г.), както и олтарът на Св. Йосиф в църквата „Санта Тереза“ в Торино (проект от 1715 г., строителство през 1718).

Проект за Кралския дворец в Лисабон (1719)

След две пътувания до Рим през зимните месеци на 1715 –1716 и 1717 – 1718 г. (второто придружено от посещения в Милано, Пиаченца, Парма, Модена, Реджо Емилия и Болоня), Ювара заминава за Лисабон през декември 1718 г. по официална покана на крал Жуау V. Проектите му за патриаршеска църква в Лисабон и за нов кралски дворец в хълмистия район Белас Айрес не се реализират поради прекомерната им стойност, но Ювара успява да спечели благоволението на португалския монарх. Крал Жуау V му предлага висока годишна рента и го удостоява с Рицарския кръст на Ордена на Христос.

Ювара напуска Португалия през юли 1719 г. и за първи път отива в Лондон, където се среща с архитекта лорд Бърлингтън – един от най-ревностните привърженици на класицизма в Англия. След това пътува до Холандия и Париж, преди да се завърне в Торино през 1720 г.

След завръщането си в Торино Ювара заминава внезапно за Рим през зимата на 1720 – 1721 г., улеснен и от временното затваряне на строителните площадки. Там, заедно с приятеля си – гравьора Филипо Васкони, той се заема с графичното възпроизвеждане на фасадите на Палацо Мадама и на църквите близнаци на площад „Сан Карло“. Това печатно издание е замислено като част от по-голям, но нереализиран иконографски проект, предназначен да илюстрира кралските архитектурни творения в процеса на тяхното изграждане.

Междувременно интензивните взаимоотношения между Виктор Амадей II и Ювара се задълбочават с множество други поръчки. Във Венария Реале са открити строителните площадки на конюшнята – оранжерия и на Замъка в парка „Ла Мандрия“ (1720 – 1729). Кралският дворец в Торино е подложен на мащабно обновяване: изграждането на малкия придворен театър, наречен „дел Рондо“ (1722), и откриването на Стълбището на ножиците (1720 – 1721, което заменя дотогавашната дървена рампа, за да се осигури представителен достъп до апартаментите на Карл Емануил III и Анна Кристина фон Пфалц-Залцбах, сключили брак през 1722 г. В „стария“ Кралски дворец е построен и малък придворен театър (1722 – 1723). Успоредно с това започва строителството на новата сграда на Сената, впоследствие прекратено (1720 – 1722), както и издигането на камбанарията на Катедралата на Торино (1720 – 1723).

Ювара не развива особено активна дейност извън пределите на Торино. През октомври 1723 г. той успява да се завърне в Лука със специално кралско разрешение, като се посвещава на Общинската палата, която претърпява значителни промени под влияние на неговия критичен архитектурен размисъл. Паралелно с това Ювара работи и върху проекти за Катедралата на Лука, както и за Вила Манси в Сегроминьо (проект от 1725 г.; началото на строителните работи – 1732 г.).

Последни години

Ступиниджи и религиозна архитектура

Между 1724 и 1726 г. Ювара изгражда своя собствена учебна къща на улица „Сан Доменико“ в Торино върху парцел, предоставен му от краля.

През декември 1724 г. той заминава за Рим, където проектира – вероятно по поръчка на кардинал Анибале Албани – Палацо дей Конкави. Проектът, представен в четири варианта, всеки от които труден за реализация, не е осъществен, но носи на Ювара почетното звание архитект на Фабриката на „Свети Петър“ – титла, присъждана дотогава единствено на Джовани Лоренцо Бернини и Карло Фонтана.

Ловен павилион „Ступиниджи“

След завръщането си в Торино Ювара работи върху радикална градска реорганизация на зоната на Командните сгради. В този контекст той участва в изграждането на Палатата на съдебните архиви (1731) и в преструктурирането на вътрешните пространства на Военната академия (1726 – 1727 и 1730 – 1731), на Кралския дворец (1730 – 1732) и на Стария кралски дворец (1731). Към същия период принадлежат и уредбата на квартал Порта Палацо (1729 – 1732), дворецът на граф Рича ди Ковасоло (1730), както и фасадата на двореца на граф Роеро ди Гуарене (1730).

Главен олтар на църквата „Санти Мартири“, Торино

Ювара продължава интензивната си дейност, свързана с градските и извънградските кралски резиденции, като изгражда изцяло от основи Ловния павилион „Ступиниджи“. Сградата се отличава с централен елипсовиден салон, от който радиално се разгръщат четири диагонални корпуса – композиция, превърнала се в един от най-разпознаваемите образци на европейската барокова архитектура.

Паралелно с това Ювара работи активно и в областта на религиозната архитектура. Сред проектите му от този период са вече несъществуващата (към 2020 г.) църква „Сан Андреа“ в Киери, олтарите на Сент Шапел в Замъка в Шамбери (1726 –1727), на Св. Франциск от Сал в църквата на Посещението в Торино (1730), както и олтарът на Св. Йосиф в църквата „Сант Андреа“ в Савиляно (1728 –1733), главните олтари на Светилището на Утешителката (1729) и на църквата на Пресветите мъченици в Торино (нереализиран, 1730 – 1734).

Между Рим, Торино и Мадрид

През 1728 г. херцог Виктор Амадей II назначава Ювара за абат на „Санта Мария дела Селве“ – длъжност, която е била вакантна цели шестнадесет години. Това назначение бележи окончателното социално утвърждаване на Ювара, който вече е признат за един от най-значимите италиански архитекти на своето време.

Олтар на светиите Фермо, Рустико и Проколо в Катедралата на Бергамо (1742)

През същата година Ювара пътува в провинция Кунео, посещавайкии Мондови (за строежа на купола на Светилището на Викофорте), Фосано и Савиляно. Между 18 и 30 юни 1728 г. той отново се отправя към Лука, за да отстрани статичните недостатъци на Общинската палата. След това спира в Бреша (януари–февруари 1729), където е помолен за експертно мнение относно вековната строителна площадка на Новата катедрала, и посещава Калчинате във връзка с реконструкцията на енорийската църква „Възнесение Богородично“.

Между януари и началото на април 1731 г. Ювара пребивава в Комо, където проектира купола на местната катедрала (1731 – 1734). Той посещава и Бергамо, където печели конкурс за проекта на олтара на св. Фермо, св. Рустико и св. Проколо в катедралата (1742), както и изготвя проект за олтара на църквата „Санта Агата дел Кармине“ (реализиран ок. 1743).

Куполът на базиликата „Сант Андреа“ в Мантуа

През 1732 г. Ювара заминава за Рим със специално кралско разрешение от херцог Карл Емануил III, престоят му се оказва разочароващ. Той напразно очаква да получи поръчката за строежа на Ватиканската сакристия, а допълнителни огорчения му носи и възлагането на фасадата на „Сан Джовани ин Латерано“ на Алесандро Галилей. Разочарован от тези решения, Ювара решава да се завърне в Торино, който междувременно се е превърнал в един от водещите центрове на европейската архитектура благодарение на неговата дейност.

В Торино той проектира църквата на Кармел (1732 – 1736) и продължава реорганизацията на Командната зона, включително завършването на Кралските частни архиви (1733 – 1734) и изграждането на монументалната сграда на Държавните секретариати (1733). Към този период принадлежат и главният олтар на църквата „Санта Мария Мадалена“ (1732), вилата Мора ди Лавриано във Виластелоне (1732 – 1733), както и проектите за камбанарията на катедралата в Белуно (1732; построена през 1733 г.) и за преструктурирането на Архиепископската семинария във Верчели (строителство от 1735 г. нататък).

През август 1733 г. Ювара е поканен като консултант в Мантуа по проекта за купола на базиликата „Сант’Андреа“, а след това пътува до Милано, за да даде становището си относно фасадата на катедралата. В края на лятото на 1734 г. той пребивава в Комо за завършването на купола на местната катедрала.

Кралският дворец в Мадрид, 1735 г.

Авторитетът, на който се радва Ювара – вече смятан и за „архитект на столиците“ – привлича вниманието на испанския крал Филип V, който го извиква в Мадрид, за да завърши новия Кралския дворец, след като старият изгаря в пожар. В рамките на десетмесечния си престой Ювара работи не само върху проекта за двореца, но се занимава и с Двореца в Аранхуес и с Кралския дворец „Гранха де Сан Илдефонсо“. Той умира на 31 януари 1736 г. на 57-годишна възраст от пневмония (според Франческо Мария Николò Габури – „не без подозрение за отравяне“).

Филипо Ювара е искрено оплакван от своите съвременници. Погребението му е организирано в Мадрид за сметка на династията Бурбони, а тленните му останки са положени в енорийската църква „Сан Мартин и дел Сакраменто“.

След смъртта му проектите за трите испански двореца са реализирани от Джован Батиста Сакети и неговите ученици.

Стил

Самият Ювара формулира своята архитектурна концепция през 1725 г. в посвещението към книгата си с рисунки, изпратена като подарък на граф Траяно Роеро ди Гуарене.:

„

[Аз съм любител на] утойчивостта в изкуството според ученията на Витрувий и на [Андреа] Паладий, и на най-известните автори. Аз винаги съм бил любител на тази устойчивост и на простото, в което всяко изкуство, според мен, разпознава своето съвършенство. Не че съм пренебрегвал украсите, но съм ги използвал трезво и съм придавал на всичко мое силата да подражава на стила на кавалер [Франческо] Боромини, който повече от всеки друг е украсявал чертежите си и е въвел такъв жанр пред народа.

“

Стилът на Ювара е силно повлиян както от римската архитектура на XVII век, ориентирана към линейност и монументална пространствена организация, така и от опита му като сценограф в службата на кардинал Пиетро Отобони. В зрелите си години той проявява особена чувствителност към френската декоративна лексика, която интегрира умело в своите проекти. Сливайки тези разнообразни влияния, Ювара се утвърждава като един от най-значимите интерпретатори на рококо и барокова архитектура в европейската история.

Сред основните стилистични характеристики на Филипо Ювара се открояват прецизното калибриране на пластичните и перспективните ефекти, които в неговите произведения често се превръщат в своеобразни „оптични устройства“. Архитектурният му език подчертава тясната връзка между архитектура, пейзаж и градска среда: контекстът не се разглежда като обикновен фон, а като органична част от композицията, в постоянен диалог с архитектурните форми и градоустройствените решения.

Забележим е и големият дълг към Джовани Лоренцо Бернини и Франческо Боромини. Ювара сам се определя като ученик на Боромини, с когото го свързва стремежът към умереност и последователност в използването на декоративните елементи.

Произведения на Ювара

Торино

Надпис в базилика „Суперга“ (Торино): На Филипо Ювара от Месина, който с превъзходно изкуство начерта тази базилика, издигната от Виктор Амадей II в памет на Освобождението на Торино.

• Базилика „Суперга“ (Basilica di Superga) – (1715 – 1727 – 31)
• Църква „Санта Кристина“ (Chiesa di Santa Cristina) – фасада (1715 – 1718)
• Църква „Сан Филипо Нери“ (Chiesa di San Filippo Neri) (1730 реконструкция, фасада)
• Палацо Мадама (Palazzo Madama) – монументално стълбище и фасада (1718 – 1721 осъществяване)
• Палат „Бираго ди Боргаро“ (Palazzo Birago di Borgaro) (от 1716 нататък)
• Палат „Мартини ди Чигала“ (Palazzo Martini di Cigala) (от 1716 нататък)
• Военни квартали в район Порта Сузина (quartieri militari di Porta Susina) (1716 – 1728)
• Малък придворен театър в Стария кралски дворец (дн. Palazzo Vescovile)(1722 – 1723)
• Погребална украса за Мария Жана Батиста Савойска-Немур (1724), за Анна Мария Орлеанска (1728) и за Виктор Амадей II Савойски (1732)
• Църква „Свети Кръст“ (Chiesa di Santa Croce) (проект и нач. на работата 1718, олтар 1730)
• Вътрешна украса на църквата „Санта Триинитà“ (Chiesa della SS. Trinità) (проект от 1717, реализирана на няколко етапа до 1734)
• Олтар на Св. Йосиф в църквата „Санта Тереза“ (Chiesa di Santa Teresa) (1715 проект, 1718 реализация)
• Дворцови архиви – Държавен архив на Торино (Archivi di Corte – Archivio di Stato di Torino) (1731 проект, 1731 – 1734 реализация)
• Палат на Кралските държавни секретариати (Palazzo delle Regge Segretarie di Stato) (1733 реализация)
• Кралски частни архиви (Archivi privati del re) (1733 – 1734 реализация)
• Палат „Роеро ди Гуарене“ (Palazzo Roero di Guarene) – фасада (1730 реализация)
• Кралски дворец (Palazzo Reale, Palazzo Nuovo Grande) – Стълбище на ножиците (Scala delle Forbici) (1720 – 1721) и Китайски кабинет (Gabinetto Cinese), Малък дворцов театър „дел Рондо“ (del Rondeau) (1722), Галерия на кралицата, впоследствие Галерия на Бомон в Кралската оръжейница (1732)
• Палат на Университета, бивш Кралски университет (Palazzo dell'Università degli Studi), приноси в реализацията му (1713 – 1720)
• Градска семинария (Seminario metropolitano)
• Нова сграда на Савойския сенат (днешна Градска палата, Palazzo di Città), (1720 – 1722, впоследствие работите са преустановени)
• Палат на Военната академия (Palazzo dell'Accademia Militare) – вътрешна реконструкция (1726 – 1727, 1730 – 1731)
• Вила на кралицата (Villa della Regina) – екстериор и интериор
• Църква „Мадона дел Кармине“ (Chiesa Madonna del Carmine) (1713 проект, 1732 – 1735 реализация)
• Светилището „дела Консолата“ (Santuario della Consolata) – главен олтар (1729 реализация)
• Църква „Санти Мартири“ (Chiesa dei Santi Martiri) – главен олтар (Altare maggiore) (1730 – 1734 реализация)
• Олтар на Св. Франциск от Сал в Църквата „Дела Визитационе“ (Chiesa della Visitazione) (1730 реализация)
• Квартали на пл. „Република“ или на Порта Палацо, бивши квартали на Св. Игнат и на Св. Кръст (Isolati di Piazza della Repubblica o di Porta Palazzo, già noti come Isole di Sant’Ignazio e di Santa Croce) (1729 – 1733 реализация)
• Камбанария на Катедралата на Торино (Campanile del Duomo di Torino) (1720 – 1723)

Пиемонт и Ломбардия

• Кралски дворец във Венария Реале (Reggia di Venaria Reale) – завършване на Галерията на Диана (Galleria di Diana) и на Предния павилион (Padiglione di testa) (1714 – 1726), църква на Св. Хумберт (Chiesa di Sant'Uberto) (1716 – 1730), Венария Реале
• Замък на Мандрия (Castello de la Mandria), вкл. и Конюшна – оранжерия (1720 – 1729), Венария Реале
• Църква „Сан Джакомо“ (Chiesa di San Giacomo) (проект от 1719 и осъществен впоследствие), Кампертоньо
• Замък в Риволи (Castello di Rivoli) – проект за преустройство (1715, прекратяване на работите по центр. корпус 1720), Риволи
• Ловен павилион „Ступиниджи“ (Palazzina di Caccia di Stupinigi) (1730 – 1736 реализация), Никелино
• Църква на Замъка на Редабуе (Castello di Redabue), Мазио
• Олтар на църквата на Възнесение Богородично (Chiesa di Santa Maria Assunta), Пинаска
• Катедрала на Бергамо (Duomo di Bergamo) – Олтар на Св. Фермо, св. Рустико и св. Проколо (Altare dei santi Fermo, Rustico e Procolo) (1742), Бергамо
• Църква „Сант Агата дел Кармине“ (Chiesa di San Agatha del Carmine) – олтар (проект 1731, реализация ок. 1743), Бергамо
• Олтар на Св. Йосиф в Църквата „Сант Андреа“ (Chiesa di S. Andrea) (1728 – 1733), Савиляно
• Вила Мора ди Лавриано (Villa Morra di Lavriano) (1732 – 1733), Виластелоне
• Архиепископска семинария на Верчели (Seminario Arcivescovile di Vercelli) (1735), Верчели
• Църква „Сант Амброджо“ (Chiesa di S. Ambrogio) – фасада, Милано
• Главен олтар на Светилището „Санта Мария дел Фонте“ (1712 проект, осъществен с модификации през 1750), Караваджо
• Купол на базиликата „Сант Андреа“ (Basilica di Sant'Andrea) (1732), Мантуа
• Купол на Катедралата на Комо (Duomo di Como) (1734), Комо

Месина

• Потир (1695), два броя утвар за църквата на „Санта Мария деле Джумаре“ в Шака (Chiesa di Santa Maria delle Giummare) (1697) и за Катедралата „Сан Джорджо“ (Duomo di San Giorgio) в Модика (1700), осем свещника (1698) и два други големи свещника (1701) за Катедралата на Месина
• Декоративни апарати за празниците по случай коронацията на краля на Испания Филип V, сред които забележителната украса на „пирамидата на златарите и на творците на сребърни изделия“ (1701)
• Палат „Муцио Спадафора“ (Palazzo di Muzio Spadafora) (1705)
• Подредба на частта за знатни лица на църквата „Сан Грегорио“ (chiesa di San Gregorio) (1705), незапазена

Тоскана

• Общинската палата (Palazzo Pubblico) (1706 – 1707, 1723, 1728) – Лука
• Проекти за уредбата на Болницата на Пресвета Троица (Ospedale della Ss. Trinità) (1706 – 1707), Лука
• Проекти за няколко благороднически вили в Лука и провинция: вила „Контрони“ (Villa Controni) в Монте Сан Куирико, Вила „Гуиниджи“ (villa Guinigi) в пристанището на Виареджо и Вила „Орсучи“ (Villa Orsucci) в Сегроминьо (1706 – 1707), Вила „Манси“ (Villa Mansi) (проект 1725 и начало на работите през 1732) в Капанори (подселище на Сегроминьо)
• Вила „Гарцони“ (Villa Garzoni), Колоди
• Проект за църква с централен план с две камбанарии (1701) по случай номинирането му за академик на Академия „Сан Лука“ – Лука

Рим

• Проект за Кралски дворец – вила за забава на три знаменити лица (Regio palazzo in villa per il diporto di tre illustri personaggi) – 1-ва награда на Клементиновия конкурс в Рим (7 май 1705)
• Параклис Антамори в църквата „Сан Джироламо дела Каритà“ (Chiesa di San Girolamo della Carità) (1708 – 1710)
• Кукли с ръст на човек за куклените спектакли на Канцлерския театър (Teatro della Cancelleria) (1710 – 1712), неговото обновяване (юли – декември 1709)
• Сцена на Театър „Капраника“ (Teatro Capranica) (1713)
• Погребални декорации (в сътрудничество с Пиер Легро) в църквата „Сан Луиджи дей Франчези“ (San Luigi dei Francesi) за погребението на френския дофин (1711)
• Сценография за домашния театър на полската кралица Мария Кажимера д'Аркен на връх Пинчо (1710 – 1713)
• Предложението за завършване на двора на манастира на Св. Мария на смирението (Chiostro del convento di S. Maria dell'Umiltà) (ок. 1714).

Други места

• 45 рисунки, сред които проекти за фасадите на църквите „Санта Бриджита“ (Santa Brigida) и н„дей Джироламини“ (Chiesa dei Girolamini), релефи на олтара Филомарино в църквата „Сант Апостоли“ (Chiesa dei Sant'Apostoli), проучвания за купол, листове с орнаментални мотиви, архитектурни фантазии и др. – Неапол (1706)
• Олтарите на Сант Шапел за Замъка в Шамбери (1726 – 1727)
• Камбанария на Катедралата на Белуно (Duomo di Belluno) (проект 1732, реализация 1733)
• Работи по Кралския дворец на Мадрид, двореца в Аранхуес и Кралския дворец „Гранха де Сан Илдефонсо“ (1735)

Вижте също

• Барокова архитектура
• Рококо
• Савойско херцогство
• Кралство Сицилия
• Карло Фонтана
• Франческо Фонтана
• Джовани Лоренцо Бернини
• Франческо Боромини
• Гуарино Гуарини
• Пиемонт
• Торино
• Асканио Витоци
• Бенедето Алфиери
• Карло ди Кастеламонте
• Амедео ди Кастеламонте
• Микеланджело Гарове
• Савойска династия
• Савойски кралски резиденции

Източници

• ((it)) Fulvio Lenzo, [Filippo Juvarra] Il soggiorno a Napoli e i pensieri per il Concorso Clementino del 1706
• ((it)) Fulvio Lenzo, Filippo Juvarra a Messina: la chiesa di San Gregorio, in Annali di Architettura, Vicenza, Centro internazionale di Studi di Architettura Andrea Palladio, 2003
• ((en)) Giuseppina Raggi, The Lost Opportunity: Two Projects of Filippo Juvarra Concerning Royal Theaters and the Marriage Policy between the Courts of Turin and Lisbon (1719 – 1722), in Music in Art: International Journal for Music Iconography, vol. 44, 1 – 2, 2019, с. 119 – 137, ISSN 1522-7464 (WC · ACNP)
• Tommaso Manfredi, JUVARRA, Filippo, in Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 62, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2004, SBN IT\ICCU\IEI\0217687
• ((it)) Filippo Juvarra, на уеб страница Granmirci.it
• ((it)) Filippo Juvarra. Fantasia barocca, на уеб страница Google Arts and Culture
• ((it)) Filippo Juvarra на уеб страница Museo Torino
• ((it)) Filippo Juvarra: Scenografie Архив на оригинала от 2019-12-28 в Wayback Machine. на уеб страница Haendel.it

Библиография

• ((it)) Gianfranco Gritella, Stupinigi. Dal progetto di Juvarra alle premesse neoclassiche, Panini, Modena 1987
• ((it)) Gianfranco Gritella, Juvarra. L’architettura, Panini, Modena 1992
• ((it)) Gianfranco Gritella, La casa dell'architetto Juvarra a Torino, in Carassi, Marco – Gritella, Gianfranco (a cura di), Il re e l’architetto. Viaggio in una città perduta e ritrovata, Hapax, Torino 2013, с. 50 – 55
• ((it)) Giuseppe Dardanello (a cura di), Sperimentare l’architettura. Guarini, Juvarra, Alfieri, Borra e Vittone, Fondazione CRT, Torino 2001
• ((it)) Roberto Gabetti, Filippo Juvarra alla corte di Torino: l'architetto e la città, in Ricuperati, Giuseppe (a cura di), Storia di Torino. La città fra crisi e ripresa, 1630 – 1730, Vol. 4, G. Einaudi, Torino 2002, с. 969 – 994
• ((it)) Cristina Ruggero, Filippo Juvarra, Celid 2014
• ((it)) Augusta Lange, Dimore, pensieri e disegni di Filippo Juvarra, Generic 1992
• ((it)) Giovanni Griseri, Andreina – Romano, Filippo Juvarra a Torino, Cassa Risparmio Torino 1989
• ((it)) D. Severo (a cura di), Filippo Juvarra, Zanichelli 1996
• ((it)) Tommaso Manfredi, Filippo Juvarra. Gli anni giovanili, Argos 2010
• ((it)) ((en)) ((es)) Filippo Juvarra 1678 – 1736: Architetto dei Savoia-Architetto in Europa. Ediz. italiana, inglese e spagnola, Campisano Editore 2014
• ((en)) Mary L. Myers, Architectural and Ornament Drawings: Juvarra, Vanvitelli, the Bibiena Family and Other Italian Draughtsmen, Metropolitan Museum of Art (New York, N.Y.) 1975
• ((en)) Henry A. Millon, Andreina Griseri, Sarah McPhee, Filippo Juvarra. Drawings from the roman period 1704 – 1714, Edizioni dell'Elefante 1999
• ((en)) R. Pommer, Eighteenth Century Architecture in Piedmont: The Open Structures of Juvarra, Alfieri & Vittone. New York University Press 1967
• ((en)) Giuseppina Raggi, The Lost Opportunity: Two Projects of Filippo Juvarra Concerning Royal Theaters and the Marriage Policy between the Courts of Turin and Lisbon (1719 – 1722). Music in Art: International Journal for Music Iconography. 44 (1 – 2)/2019, с. 119 – 137. ISSN 1522-7464
• ((de)) Sabine Felder, Spatbarocke Altarreliefs: Die Bildwerke in Filippo Juvarras Superga Bei Turin, Josef Imorde Edition 2002.

Бележки

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Filippo Juvarra в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​