Филипо Ювара

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Филипо Ювара
Filippo Juvara
италиански архитект
Masucci-juvarra-acad.JPG
Роден
Починал

Националност Флаг на Италия Италия
Филипо Ювара в Общомедия

Филипо Ювара (на италиански: Filippo Juvara) е италиански архитект, ярък представител на късния Барок, който работи дълги години в Торино за Савоя.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 7 март 1678 година в Месина, Италия. Изучава архитектура под ръководството на Карло Фонтана. В началото работи за кардинал Отобони, после построява в Месина дворец за Савойския херцог Виктор-Амадей II. След това отива в Торино, където прави западното крило, фасадата и голямото стълбище на Палацо Мадама, двореца на херцог Аостски, Палацо Бираго, Базилика Суперга. Освен това прави прословутата зала на Диана в Двореца във Венария Реале.

През 1724 г. Ювара е извикан в Португалия. Там прави проект на патриаршеската църква и двореца Ажуда в Лисабон, след което се връща в Италия и построява купола на църквата Свети Андрей в Мантуа и комския събор и фасадата на Базиликата „Свети Амброзий“ в Милано.

Между 1724 и 1726 г. Ювара изгражда своя дом на ул. Сан Доменико на земя, дадена му от Краля. През декември 1724 г. заминава за Рим, където проектира, вероятно от името на кардинал Анибале Албани Палацо дей Конкави. Този проект, представен в 4 трудни за изпълнение варианта, е неуспешен, но дава на Ювара почетната роля на архитект на Фабриката на Свети Петър, титла дадена преди него на Бернини и на Карло Фонтана.

Връщайки се в Торино, Ювара работи върху радикалната градска реорганизация на района на т. нар. „Командни сгради“: намесва се в изграждането на Сградата на Кралския архив (1731 г.) и в преструктурирането на интериора на Военната академия (1726 – 1727 г. и 1730 – 31 г.), на Кралския дворец (1730 – 1732) и стария Кралски дворец (1731). През този период той се занимава с уредбата на квартал Порта Палацо (1729 – 1732 г.), изграждането на Двореца на граф Рича от Ковасоло (1730 г.) и на фасадата на Двореца на граф Роеро ди Гуарене (1730 г.).

Наред с тези проекти Ювара продължава интензивните контакти с градските и извънградските кралски резиденции и изгражда от нулата Ловния дворец Ступиндижи.

Занимава се с изграждането на изчезналата днес църква „Свети Андрей“ в Киери, олтарите на Сент-Шапел в Замъка Шамбери (1726 – 1727 г.), на св. Франциск от Сал в Църквата на Посещението (1730 г.) и на Свети Йосиф в църквата „Свети Андрей“ в Савиляно (1728 – 33 г.), и големите олтари на Светилището на Консолата (1729 г.) и на църквата на Пресветите мъченици (неизпълнена) (1730 г. – 1734 г.).

Последната негова работа е проектът за новия Кралски дворец в Мадрид.

Умира на 31 януари 1736 година в Мадрид на 57-годишна възраст.