Филип Адолф фон Еренберг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Филип Адолф фон Еренберг
княжески епископ на Вюрцбург
Philipp Adolf von Ehrenberg.jpg
Роден
Починал

Религия Католическа църква
Филип Адолф фон Еренберг в Общомедия

Филип Адолф фон Еренберг (на немски: Philipp Adolf von Ehrenberg; * 23 септември 1583, Хайнсхайм на Некар, днес в Бад-Рапенау; † 16 юли 1631, Вюрцбург) е княжески епископ на Вюрцбург (1622 – 1631), контра-реформатор и преследвач на вещици.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Той е син (от осемте деца) на Йохан/Нанс Хайнрих фон Еренберг (* 1547; † 1584) и съпругата му Маргарета фон Меспелбрун (* 4 февруари 1549; † 1611), сестра на княжеския епископ на Вюрцбург Юлиус Ехтер фон Меспелбрун (1573 – 1617), дъщеря на Петер Ехтер фон Меспелбрун (* 1520; † 21 януари 1576, Майнц), таен съветник в Курфюрство Майнц, и Гертрауд фон Аделсхайм (* 1525; † 1583, Визентхайд). По-големият му брат Петер фон Еренберг (1578 – 1617) е съветник във Вюрцбург.

Чичо му Юлиус Ехтер фон Меспелбрун влияе най-много за развитието на младия Филип Адолф. След като по-големият му брат Петер фон Еренберг се отказва от църковните си доходи, Филип Адолф става духовник. На 6 февруари 1623 г. е избран за княжески епископ на Вюрцбург, изборът е одобрен на 19 март 1624 г. от папа Урбан VIII.

По неговото време между 1626 и 1630 г. е върхът на процесите против вещиците. Във Вюрцбург са изгорени 200 вещици, общо в района над 900 набедени вещици. Инсталирани са пещи в Геролцхофен. 20 процента от изгорените във Вюрцбург са свещеници и хора от ордена.

На края на живота си той издава католическа книга за песни с титлата „Alte und Newe Geistliche Catholische außerlesene Gesäng“.

Филип Адолф фон Еренберг умира на 16 юли 1631 във Вюрцбург. Той е погребан в катедралата на Вюрцбург в барок-гроба, построен от Йохан Филип Пройс от 1667 до 1669 г. (висок ок. седем метра и широк ок. 2,6 метра).[2] Следващият епикоп на Вюрцбург е Франц фон Хатцфелд, избран на 7 август 1631 г.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ronny Baier: Philipp Adolf von Ehrenberg. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 24, Bautz, Nordhausen 2005, ISBN 3-88309-247-9, Sp. 545 – 549.
  • Hans-Wolfgang Bergerhausen: Philipp Adolf von Ehrenberg. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 20, Duncker & Humblot, Berlin 2001, ISBN 3-428-00201-6, S. 387 f.
  • Kurt Baschwitz: Hexen und Hexenprozesse. Bertelsmann, München 1990, S. 260 – 266.
  • Ralph Kloos, Thomas Göltl: Die Hexenbrenner von Franken. Erfurt 2012. ISBN 978-3-95400-109-5.
  • Robert Meier: Hexenprozesse im Hochstift Würzburg. Von Julius Echter (1573 – 1617) bis Philipp von Ehrenberg (1624 – 1631). Echter, Würzburg 2019, ISBN 978-3-429-05382-6.
  • Stephan Oettermann: Geschichte des Hexenbrennens in Franken (insbesondere in Gerolzhofen) im 17. Jahrhundert.
  • Harald Schwillus: Die Hexenprozesse gegen Würzburger Geistliche unter Fürstbischof Philipp Adolf von Ehrenberg (1623 – 1631). Echter, Würzburg 1998, ISBN 3-429-01229-5.
  • Winfried Romberg: Die Würzburger Bischöfe von 1617 bis 1684 (= Germania Sacra. Dritte Folge 4. Die Bistümer der Kirchenprovinz Mainz. Das Bistum Würzburg; 7). De Gruyter, Berlin 2011, ISBN 978-3-11-025183-8

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Father Philipp Adolf von Ehrenberg Bishop-Elect of Würzburg, catholic-hierarchy.org
  2. Stefan Kummer: Architektur und bildende Kunst von den Anfängen der Renaissance bis zum Ausgang des Barock. In: Ulrich Wagner: Geschichte der Stadt Würzburg. 4 Bände; Band 2: Vom Bauernkrieg 1525 bis zum Übergang an das Königreich Bayern 1814. Theiss, Stuttgart 2004, ISBN 3-8062-1477-8, S. 576 – 678, 942 – 95; S. 622 – 624.