Филип Атанасов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Филип Атанасов
български общественик
Роден
1888 г.
Починал
1956 г. (68 г.)

Учил въвВиенски университет

Филип Атанасов с псевдоними д-р Артур, Доктора и Adolf[1][2] е български учен и общественик, деец на Македонската федеративна организация и ВМРО (обединена).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Филип Атанасов е роден в 1888 година в костурското село Смърдеш, тогава в Османската империя. Завършва медицина във Виенския университет[3] с българска стипендия и преподава в Медицинския факултет на Софийски университет. Член е на Костурското благотворително братство и касиер на Изпълнителния комитет на благотворителните братства.[2]

През 1920 година напуска Втория велик македонски конгрес на Съюза на македонските братства и заедно с Никола Юруков, Христо Татарчев и Александър Димитров оглавяват Временната комисия на македонската емиграция. През декември 1921 година заедно учредяват Македонската федеративна организация. Скоро след това Никола Юруков оглавява легалната ѝ фракция, а Филип Атанасов поема нелегалната. Александър Протогеров и Филип Атанасов подписват през ноември 1920 и отново на 1 декември 1921 година[2] договор за сътрудничество с косовския албански комитет в лицето на Реджеп Митровица и Бедри Пеяни[4] и за съвместна дейност, но Тодор Александров скоро след това го отхвърля.[5][2]

През юни 1923 година заедно със Славе Иванов е в делегация на МФО в Москва, която разговаря с Феликс Дзержински, Карл Радек, Георгий Чичерин и Михаил Трилисер.[6]

Установява се във Виена, където с Тодор Паница и Славе Иванов ръководят МФРО с помощта на югославските власти.[7][8] Посредничи при преговорите на Коминтерна и Балканската комунистическа федерация с ВМРО през 1923 - 1924 година. Сътрудник е на вестник „Македонско съзнание“.[2]

В 1928 година с групата на Атанасов и Иванов започва преговори ВМРО (обединена). Противник на приемането им в организацията е Димитър Влахов, който се бои, че може да бъде изместен от Атанасов в контактите с Коминтерна и БКФ. Атанасов е обвинен в злоупотреби и призован към публично разкаяние. Владимир Поптомов също смята, че приемането им би засилило националреволюционното крило в Обединената за сметка на комунистическото. Именно затова в защита на Атанасов се изказват Георги Занков и Павел Шатев, позовавайки се на актива му и декларацията на Коминтерна и БКФ, че Атанасов няма задължения. В крайна сметка на 12 юли 1928 година групата е приета във ВМРО (обединена).[9][2] В 1928 година Филип Атанасов и Христо Ампов обособяват 3-та революционна област (Пиринска Македония) на ВМРО (обединена).

Атанасов извършва и шпионска дейност в полза на СССР във Виена[10] и заедно с Павел Шатев по време на войната в България.[2]

След войната емигрира в СССР, където умира около 1956 година.[2][11]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 37, 107.
  2. а б в г д е ж з Коминтернът и България (март 1919 – септември 1944), том ІІ Документи, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят №37, София, 2005, стр. 1138.
  3. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878-1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 48.
  4. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 477. (на македонска литературна норма)
  5. Колектив. Македония история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.107.
  6. Добринов, Дечо. Последният цар на планините. Биографичен очерк за Тодор Александров 1881 – 1924, Македония, София, 1992, стр. 101.
  7. Колектив. Македония история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.109, 119.
  8. Мићић, Срђан. Протогеровисти ВМРО у Југословенској служби 1930–1935. године, Војноисторијски гласник, бр. 2/2018, с. 74-75, бел. 11
  9. Добринов, Дечо. ВМРО (обединена), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 64.
  10. Електронна енциклопедия „История на България“, ИК Труд, Сирма, 2003 (статия за Филип Атанасов)
  11. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 31-32.