Филип Ишпеков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Филип Ишпеков
български политик
Роден
Политика
Професия Икономист
Партия БКП (до 1990)
БСП (от 1990)
Народен представител в:
VII ВНС   XXXVI НС   

Филип Бориславов Ишпеков е български дипломат и политик, член на ЦК на Българска комунистическа партия (БКП), заместник-министър на външните работи и посланик в Либия и Сърбия.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е като Фаик Ишпеков[2] на 1 октомври 1929 г. в помашкото село Забърдо, Смолянско. Учи в гимназията в Чепеларе и завършва Втора мъжка гимназия в Пловдив. Висшето си образование получава в Института по планиране в Ленинград. Следва аспирантура и получава научна степен „доктор по икономика“ в Академията за обществени науки – Москва.

Първоначално работи в апарата на Министерския съвет и през целия си професионален живот се занимава с икономическите връзки на България с други страни и с международните икономически организации. От 1967 г. до 1972 г. е търговски представител на страната в САЩ. Заместник-министър на земеделието по външнотърговската дейност в периода 1976 – 1982 г. През 1982 г. е назначен за посланик в Либия. На този пост остава до 1990 г. От 1990 до 1992 г. е заместник-министър на външните работи. Посланик в Белград през 1996 – 1997 г. Мажоритарно избран за депутат в Седмото Велико Народно събрание. Народен представител в 36-то Народно събрание. Съавтор е на книгата „Родопа – българска твърдина“ и апотеоза на Забърдо – автобиографията „Попътни срещи и разлъки“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. „Сиела“, 2008. ISBN 9789542802914. с. 99.
  2. Петров, Петър. Абсурдни теории, фалшификации и заблуди за произхода на българите мохамедани (в сборник „Заблуди и фалшификации за произхода на българите мохамедани“, материали от научната конференция Смолян – 29 октомври 2009 г.). Институт по история при БАН, Българско историческо дружество Дружба „Родина“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, Център за изследвания на българите, 2010. ISBN 978-954-378-063-1. с. 43. Посетен на 27 юни 2016.