Филип Карл (Аренберг)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Филип Карл
княз на Аренберг
херцог на Арсхот

Роден
Починал
Погребан Ангиан, Белгия
Wappen Aremberg.svg
Семейство
Род Аренберги
Съпруга Мария Клеофа фон Хоенцолерн-Зигмаринген (29 март 1632)

Филип Карл Франц фон Аренберг (на немски: Philipp-Karl von Arenberg; на френски: Philippe-Charles d'Arenberg; * 18 октомври 1587, дворец Барбансон, Белгия; † 25 септември 1640, Мадрид, Испания) от фамилията дьо Лин е вторият княз на Аренберг (1616 – 1640) и шестият херцог на Арсхот в Испанска Нидерландия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Той е син на херцог Карл фон Аренберг (1550 – 1616) и съпругата му херцогиня Анна де Крой-Аршот (1564 – 1635), дъщеря на херцог Филип III де Крой (1526 – 1595).

Филип фон Аренберг наследява баща си през 1616 г. като княз на Аренберг и херцог на Арсхот. Наследява и голяма част от неговите собствености.

Той се бие на служба при испанските и австрийските Хабсбурги. Той е полковник и губернатор на град и Графство Намюр. Рицар е на Ордена на Златното руно и „испански Гранд“. През 1634 г. фалшиво е обвинен в заговор срещу испанската корона и е инхафтиран в Мадрид. Последните шест години от живота си той прекарва в домашен арест в къщата му в Мадрид.

Аренберг е значим колекционер на изкуството. Той купува и по времето на ареста си чрез агенти множество картини, между тях и от Петер Паул Рубенс.[1]

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Герб на фон Аренберг

Първи брак: на 21 септември 1610 г. с Пиера Хиполита Анна де Мелун, баронеса де Комонт († 16 февруари 1615). Те имат две дъщери:[2]

  • Клер Евгения (* 23 октомври 1611; † 24 декември 1660), омъжена на 8 ноември 1635 г. в Енгхиен за братовчед си принц Алберт де Лин-Крой-Аренберг (* 15 февруари 1618; † 16 ноември 1643)
  • Анна Мария (* ок. 1613; † 1626)

Втори брак: на 28 юни 1620 г. с графиня Изабел Клер де Берлемон, графиня де Лален (* 18 август 1602; † 9 август 1630). Те имат пет деца:[3]

  • Мария Дезире (* 24 юни 1624; † сл. 1640)
  • Филип Франц фон Аренберг (* 30 юли 1625; † 17 декември 1674), 1. херцог на Аренберг (1640 – 1674), от 1644 г. 7. херцог на Арсхот, женен на 14 юли 1642 г. за Дона Магдалена Франциска де Бория и Дория (* 16 декември 1627; † 21 юни 1700)
  • Маргерита Александрина (* ок. 1626; † 18 юли 1651), омъжена на 28 април 1649 г. за принц Евгений де Монтморенци де Робецк († януари 1683)
  • Жана Ернестина Франсоаз (* 9 април 1628, Брюксел; † 12 октомври 1663, Брюксел), омъжена на 3/4 май 1656 г. в Брюксел за херцог Алехандер Хиполит де Хенин-Литард де Бурнонвил, вице-крал на Каталония и Навара (* 5 януари 1616; † 20 август 1690, Памплона)
  • Клара Изабела фон Аренберг (* 2 ноември 1629, Брюксел; † 7 септември 1670, Мескирх), омъжена на 26 декември 1648 г. в Линдау ам Бодензее за граф Максимилиан Вилибалд фон Валдбург-Волфег (* 18 септември 1604, Волфег; † 30 януари 1667, Амберг)

Трети брак: на 29 март 1632 г. в Кьолн с графиня Мария Клеофа фон Хоенцолерн-Зигмаринген (* 11 юни 1599, Зигмаринген; † 26 февруари 1685, Мескирх), вдовица на Йохан Якоб фон Бронкхорст-Батенбург (1582 – 1630), дъщеря на херцог Карл II фон Хоенцолерн-Зигмаринген (1547 – 1606). Те имат децата:[4]

  • Карл Евгений фон Аренберг (* 8 май 1633, Брюксел; † 25 юни 1681, Монс), 2. херцог на Аренберг (1674 – 1681), 8. херцог на Арсхот и Крой, женен в Доле на 19 юни 1660 г. за Мария Хенриета дьо Кусанс графиня на Варамбон (* 1 май 1624; † 8 май 1701)
  • Алберт Жак Пиер (* 1634, Брюксел)
  • син
  • Мария Терезия (* 2 април 1639, Мадрид; † 18 януари 1705, Мескирх), омъжена на 4 януари 1660 г. в Брюксел за граф Франц Христоф фон Фюрстенберг-Мьоскирх (* 28 юли 1625; † 22 септември 1671)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ph. Wirtgen: Die Eifel in Bildern und Darstellungen. Bd. 2. Bonn, 1866 S. 79ff. Digitalisat
  • Charles Poplimont: La Belgique héraldique: recueil historique, chronologique, généalogique et biographique complet de toutes les maisons nobles, reconnues de la Belgique. Band 1 (A–BI). G. Adriaens, Brüssel 1863, S. 187f.
  • ~Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 6:94
  • ~Voorouderstafel van Koning Boudewijn tot in de veertiende generatie, Bruxelles, 1991, Lindemans, Leo. 656

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]