Филип Кривиралчев
Филип Кривиралчев | |
---|---|
български борец | |
Роден | |
Починал | |
Учил в | Национална спортна академия |
Филип Андреев Кривиралчев е спортист и треньор по време на развитието на най-успешния български спорт – борба класически стил. Роден е в Копривщица в семейството на гайдаря Андрея и Нешка Кривиралчеви.
Като човек със спортни наклонности завършва някогашния ВИФ, състезател е по борба и треньор с изключителни успехи и заслуги към националния и олимпийския отбор по класическа борба през 1967 – 1977 година. Под негово ръководство спортистите печелят олимпийски, световни, европейски титли и различни медали.
Израства в бедно семейство на земеделци-скотовъдци арендатори. Овчарче е бил от малък и още на 6 – 7 години се научава да свири на гайда. След време участвува в съборите на народното творчество, а на първия и втория събор е награден и с медали.[1]
Завършва копривщенската гимназия. Учи педагогика в София, където придобитите знания му помагат като треньор в кариерата. Кандидатства във Висшия институт по физкултура и едновременно става борец в студентското физкултурно дружество „Академик“. След завършването е разпределен в Пловдив и поема окръжния отбор.[2]
Успехи[редактиране | редактиране на кода]
Неговите борци печелят 82 медала на олимпийски игри, световни и европейски първенства. Борците му завоюват 33 титли на световния тепих. На световното първенство в София през 1971 година тимът става отборен шампиони с 3 златни, 2 сребърни и 3 бронзови медала, в Хелзинки – европейски отборен шампион с 3 златни и 6 сребърни медала. През 1971 година националният отбор става и световен отборен шампион на първенството в София.[3]
Боян Радев[редактиране | редактиране на кода]
Златен Медал Токио 1964 – класическа борба
Златен Медал Мексико 1968 – класическа борба
Сребърен Медал Толедо 1962 – класическа борба
Златен Медал Толедо 1966 – класическа борба
Сребърен Медал Ню Делхи 1967 –класическа борба
Петър Киров[редактиране | редактиране на кода]
Златен Медал Мексико 1968 – класическа борба
Златен Медал Мюнхен 1972 – класическа борба
Златен Медал Едмънтън 1970 – класическа борба
Златен Медал София 1971 – класическа борба
Златен Медал Катовице 1974 – класическа борба
Георги Мърков[редактиране | редактиране на кода]
Златен Медал Мюнхен 1972 – борба
Бронзов Медал Едмънтън 1970 – борба (до 62 кг.)
Златен Медал София 1971 – борба (до 62 кг.)
Александър Томов[редактиране | редактиране на кода]
Сребърен Медал Мюнхен – класическа борба
Сребърен Медал Монреал – класическа борба
Сребърен Медал Москва – класическа борба
Златен Медал София 1971 – класическа борба
Златен Медал Техеран 1973 – класическа борба
Златен Медал Катовице 1974 – класическа борба
Златен Медал Минск 1975 – класическа борба
Златен Медал Сан Диего 1979 – класическа борба
Стоян Николов[редактиране | редактиране на кода]
Сребърен Медал София 1971 – борба
Бронзов Медал Техеран 1973 – борба
Сребърен Медал Истанбул 1974 – борба
Сребърен Медал Минск 1975 – борба
Бронзов Медал Гьотеборг 1977 – борба
Златен Медал Мексико сити 1978 – борба
Сребърен Медал Монреал 1976 – борба
Георги Райков[редактиране | редактиране на кода]
Златен Медал Москва 1980 – борба класически стил 100 кг
Бронзов Медал Гьотеборг 1977 – борба (до 100 кг.)
Сребърен Медал Мексико сити 1978 – борба (до 100 кг.)
Сребърен Медал Сан Диего 1979 – борба (до 100 кг.)
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
- Съпруга – Теодора Недельова Чорапчиева
- Дъщеря – Аелия Филипова Кривиралчева
Признание[редактиране | редактиране на кода]
„Заслужил треньор“, „Герой на социалистическия труд“, орден „Георги Димитров“ и „Народен орден на труда“ – златен.
Филип Кривиралчев е почетен граждани на Копривщица.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Srednogorskibagri.com. Средногорски багри. В памет на Филип Кривиралчев. Посетен на 1 август 2021
- ↑ Vestnikregion.com. Регион. Инициативен комитет във възрожденския град издига паметник на треньора Филип Кривиралчев Посетен на 1 август 2021
- ↑ Srednogorskibagri.com. Средногорски багри. В памет на Филип Кривиралчев. Посетен на 1 август 2021