Филип Пауличке

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Филип Пауличке
Philipp Paulitschke
австрийски изследовател
PhilippPaulitschke.jpg
Роден
Починал
11 декември 1899 г. (45 г.)
Националност Флаг на Австрия Австрия
Научна дейност
Област География
Образование Грацки университет,
Виенски университет
Работил в Виенски университет

Филип Пауличке (на немски: Philipp Paulitschke) е австрийски географ, пътешественик-изследовател на Африка от чешки произход.

Ранни години (1854 – 1880)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 24 септември 1854 година в Бърно, Моравия, Австро-Унгария (днес част от Чехия), в семейството на лесничей. След като през 1872 завършва гимназия в Любляна, учи класическа филология, география и история в Грац (1872 – 1874) и Виена (1874 – 1876). От 1877 е учител по латински и гръцки език в Зноймо и в гимназията в Херналс. На 9 юли 1879 г. получава докторска степен по география и от 1883 е преподавател в Университета във Виена.

Експедиционна дейност (1880 – 1885)[редактиране | редактиране на кода]

В периода 1880 – 1884 извършва няколко експедиции в Европа, Египет и Судан.

През 1884 – 1885 взема участие в експедицията на австрийския ловец-спортист Доминик Елдер Камел фон Хардегер в Сомалия и Етиопия. Експедицията извършва пътешествие от Зейла (в Североизточна Сомалия) на югозапад до селището Бийо Уореба (8°54′ с. ш. 42°12′ и. д. / 8.9° с. ш. 42.2° и. д.) в горното течение на река Ерер (ляв приток на Уаби Шебели).

Независимо, че експедицията не успява да се придвижи по на запад, научните ѝ достижения са доста внушителни: извършена е точна маршрутна снимка, съпроводена с астрономически определяния на координатите и барометрични измервания на височините, извършени са ценни физико-географски, геоложки, метеороложки и етнографски наблюдения, събрани са естественоисторически колекции. Краткия отчет на Пауличке за проведените изследвания е поместен веднага след неговото завръщане от Африка в „Съобщенията на Петерман“, а по-късно той издава обстоятелствено описание на своето пътешествие в книгата „Harrar-Forschungsreise nach den Somal-und Gallaländern Ostafrikas“ (Leipzig, 1888). По събраните материали от пътешествието подготвя монографията „Beiträge zur Ethnographie und Anthropologie der Somal, Galla und Harrari“ (Leipzig, 1886). Публикува и геоложка карта на изследваната от него територия и съставена на основа на получената от предшествениците си информация за горния басейн на река Уаби Шебели.

Следващи години (1888 – 1899)[редактиране | редактиране на кода]

От 1888 Пауличке изнася лекции по етнология във Виенския университет, а от 1889 до смъртта си е учител в гимназия в квартал Йозефщад във Виена.

Умира на 11 декември 1899 година във Виена на 45-годишна възраст.

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

Освен по-горе споменатите трудове, Паулички публикува още редица съчинения по география и етнография на Африка:

  • „Die geographische Erforschung des afrikanischen Kontinents von den ältesten zeiten bis auf unsere Tage“, Wien (1880);
  • „Die Afrikalitteratur von 1500 bis 1750“, Wien (1881);
  • „Leitfaden der geographischen Verkehrslehre“, Breslau (1881);
  • „Die geographische Erforschung der Adalländer und Harrars in Ostafrika“, Leipzig (1884);
  • „Die Sudanländer nach dem gegenwärtigen Stande der Kenntnis“, Freiburg (1885);
  • „Ethnographie Nordostafrikas“, 2 Bde. Berlin (1893 – 96).

Източници[редактиране | редактиране на кода]