Филип Рот

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Филип Рот
Рот през 1973 г.
Рот през 1973 г.
Роден 19 март 1933 г.
Починал 22 май 2018 г. (85 г.)
Професия писател
Националност Флаг на САЩ САЩ
Активен период 1950 – 2011
Жанр исторически роман
Известни творби Синдромът Портной
Награди Пулицър“ (1998)
Франц Кафка“ (2001)
Командор на Ордена на Почетния легион Командор на Почетния легион (2013)
Съпруга Маргарет Мартинсън Уилямс (1959 – 1963; смъртта ѝ)
Клеър Блум (1990 – 1994; разведени)
Уебсайт
Филип Рот в Общомедия

Филип Милтън Рот (на английски: Philip Milton Roth) е американски писател, известен с романите и разказите си, посветени на живота на американските евреи. Прославя се с третата си книга „Синдромът Портной“ (Portnoy's Complaint) от 1969 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Рот завършва еврейското училище Уикуейк и става студент в Университета Рътгърс. През 1955-1956 година служи в армията. Завършва магистратура по английска литература в Чикагския университет, а след това от 1956 до 1958 г. е инструктор по творческо писане там.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Романи[редактиране | редактиране на кода]

С героя Цукърман[редактиране | редактиране на кода]

  • The Ghost Writer (1979)
    Писателят призрак. Превод от английски Невяна Андреева. ИК „Колибри“, София 2015.[1]
  • Zuckerman Unbound (1981)
  • The Anatomy Lesson (1983)
  • The Prague Orgy (1985)

(Горните четири романа са издадени и в един том под заглавие Zuckerman Bound)

  • The Counterlife (1986)
  • American Pastoral (1997)
    Американски пасторал. Превод от английски Елика Рафи. София: Колибри, 2008, 444 с.
  • I Married a Communist (1998)
  • The Human Stain (2000)
    Човешкото петно. Превод от английски Надежда Радулова. София: Колибри, 2009, 296 с.[2]
  • Exit Ghost (2007)
    Призракът излиза. Превод от английски Венцислав К. Венков. София: Колибри, 2009, 338 с.

С героя Кепеш[редактиране | редактиране на кода]

  • The Breast (1972)
    Гърдата. Превод от английски Божидар Стойков. София: Колибри, 2011, 90 с.[3]
  • The Professor of Desire (1977)
  • The Dying Animal (2001)

Други романи[редактиране | редактиране на кода]

Корица на първото издание на Portnoy's Complaint (1969)
Корица на първото издание на The Great American Novel (1973)
  • Goodbye, Columbus (1959)
  • Letting Go (1962)
  • When She Was Good (1967)
  • Portnoy's Complaint (1969)
    Синдромът Портной. Превод от английски Мария Емилова, Николай Екимов, Вихър Ангелов. София: Съвременник, 1991, 216 с.[4]
  • Our Gang (1971)
  • The Great American Novel (1973)
  • My Life as a Man (1974)
    Животът ми като мъж. Превод от английски Десислава Недялкова. София: Колибри, 2014, 368 с.
  • Deception: A Novel (1990)
    Измяна. Превод от английски Красимира Абаджиева. София: Интерпринт, 1991, 103 с.
  • Operation Shylock: A Confession (1993)
  • Sabbath's Theater (1995)
  • The Plot Against America (2004)
  • Everyman (2006)
  • Indignation (2008)
    Възмущение. Превод от английски Невена Дишлиева-Кръстева. София: Колибри, 2013, 158 с.[5] [6]
  • The Humbling (2009)
  • Nemesis (2010)

Есеистика[редактиране | редактиране на кода]

  • The Facts: A Novelist's Autobiography (1988)
  • Patrimony: A True Story (1991)

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • Reading Myself and Others (1976)
  • A Philip Roth Reader (1980, revised edition 1993)
  • Shop Talk (2001)
  • The Library of America's definitive edition of Philip Roth's collected works (2005–13)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Катя Атанасова, „Литературни уроци“, рец. в Портал за култура, изкуство и общество, 30 ноември 2015. ((bg))
  2. Йордан Ефтимов, „Музо, възпей оня гибелен гняв“, рец. във в. „Капитал“, 6 август 2009 г. ((bg))
  3. Откъс от „Гърдата“ на Филип Рот, в. Литературен клуб, 8 февруари 2011 г. ((bg))
  4. Откъс от „Синдромът Портной“ на Филип Рот, в. „Дневник“, 4 януари 2014. ((bg))
  5. Откъс от „Възмущение“ на Филип Рот, в. „Дневник“, 18 май 2013. ((bg))
  6. Катя Атанасова, „Синдромът Рот“, рец. в Портал за култура, изкуство и общество, 12 юни 2013. ((bg))

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]