Филип Тальони

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Филип Тальони
Filippo Taglioni
италиански балетмайстор
Филип Тальони, ок. 1820 г.
Филип Тальони, ок. 1820 г.

Роден
Починал
Комо, Италия

Националност Флаг на Италия Италия
Професия балетмайстор, педагог
Семейство
Баща Карло Тальони
Съпруга Софи Карстен
Деца Мария Тальони, Пол Тальони
Филип Тальони в Общомедия

Филип Тальони (на италиански: Filippo Taglioni, 1777-1871) е италиански балетмайстор, един от най-известните представители на романтизма. Автор на първата хореография на балета „Силфида“ (1832 г.). Учител на децата си – известната балерина Мария Тальони и балетиста и хореограф Пол Тальони.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден в Милано, в семейство на класически танцьори. Баща му Карло и брат му Салваторе също са значими фигури в италианския балет. Дебютира на 17-годишна вързаст в Пиза, след което обикаля страната – Ливорно, Флоренция и Венеция.

На 22 г. се присъединява към Парижката опера, след което заминава за Стокхолм да танцува в Кралския шведски балет. Там се жени за балерината Софи Карстен, с която имат две деца – Мария и Пол.

Няколко години семейството живее във Виена и Германия, след това в Париж. Тальони работи из цяла Европа, най-вече в Италия, Австрия, Швеция, Дания и Германия. Гастролира в Мюнхен, Торино, Щутгарт, Берлин, Варшава и Санкт Петербург.

Установява се във Виена, където започва да учи дъщеря си Мария. Стриктен преподавател, той въвежда репетиционен режим от 6 часа на ден, фокусирайки се главно върху (новата за времето си) палцова техника. Това до голяма степен определя успеха на дъщеря му и налагането ѝ като водещата примабалерина на Романтизма.

Тальони поставя хореографията на „Силфида“ специално за дъщеря си Мария. Дебютът на балета а 12 март 1832 г. поставя началото на нова ера в класическия танц и на т.нар. бели балети, характерни за периода на Романтизма.

Тальони умира на 5 февруари 1871 г., на 93-годишна възраст, в италианския град Комо.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Най-значителните произведения на Тальони се свързват с работата му в Париж, където поставя премиерите на оперите:

  • „Богът и баядерката“ (Le Dieu et la bayadère), 1830 г.;
  • „Робер Дявола“ (Robert le diable), 1831 г.;
  • „Густав III“, 1833 г.;
  • „Хугенотите“ (Les Huguenots), 1836 г.

Най-известното му произведение остава първата хореография на балета „Силфида“ по музика на Шнайцхофер. Освен него, поставя балетите:

  • „Наталия“ (Nathalie; ou, La Laitière suisse) по музика на Гировец и Карафа, 1832 г.;
  • „Бразилия“ (Brézilia; ou, La Tribu des femmes) по музика на фон Галенберг, 1835 г.;
  • „Дъщерята на Дунава“ (La Fille du Danube) по музика на Адам, 1836 г.

Като гост-балетмайстор в Имперския руски театър в Санкт Петербург от 1837 до 1842 г. поставя:

  • „Миранда“ по музика на Обер и Росини, 1838 г.;
  • „Циганката“ (La Gitana) по музика на Шмид и Омер, 1838 г.;
  • „Сянката“ (L'Ombre) по музика на Морер, 1839 г.;
  • L'Écumeur de mer по музика на Адам, 1840 г.;
  • „Аглая, или уроците на любовта“ (Aglaë, ou L'Élève d'amour) по музика на Келер, 1841 г.

В Щутгарт поставя „Данина“ (Danina, or Jocko the Brazilian Ape), 1826 г.

Във Виена поставя за дъщеря си „Младата нимфа в двора на Терпсихора“ (La Réception d'une jeune nymphe à la cour de Terpsichore), 1822 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]