Филип Трифонов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Филип Трифонов
български актьор
Filip Trifonov.jpg
Трифонов през 2017 г.
Роден
Филип Иванов Трифонов
Починал

Етнос българи
Образование Национална академия за театрално и филмово изкуство
Псевдоним Фипо
Семейство
Деца Мартин Трифонов
Александра Трифонова

Уебсайт
Филип Трифонов в Общомедия

Филип Иванов Трифонов е известен български филмов и театрален актьор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Завършва средното си образование в 34 гимназия в София. Висшето си образование завършва във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1969 – 1973), където учи актьорско майсторство за драматичен театър в класа на Апостол Карамитев. Отбива военната си служба (1965 – 1967) в Армейската школа за високо спортно майсторство „Чавдар“, София, специалност „Ски алпийски дисциплини“.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Работи като асистент-оператор в СИФ „Бояна“ (1967 – 1969).

Работи като актьор в Драматичен театър „Н. Й. Вапцаров“ в Благоевград (1973 – 1976), в Театър „София“ (1976 – 1978), СИФ „Бояна“ (1978 – 1990), Държавен Сатиричен театър (2005 – 2011), Народен театър „Иван Вазов“ (2011 – 2017) и Театър 199.

Член на Съюза на българските филмови дейци (1973).

Почетен гражданин на София от 2017 година.

През 70-те и 80-те години на XX век изиграва главни роли в знакови за българското кино филми. Той е актьорът, участвал в най-много награждавани филми. Репликата му „Една боза от 6 стотинки“ от филма „Момчето си отива“ е считана за култова до днес, 50 години след като я произнася. Безмълвните сцени, в които си партнира с голямата актриса Невена Коканова ще останат в „златния ни архив“. „Тогава тя ме целуна в кадър и, като „целунат от Невена“, продължих, бих казал главоломната си кариера в киното, колкото и нескромно да звучи. Филмът „Момчето си отива“ напълни кината и пожъна голям успех“[1].

Тя остава и най-известната, изстрелва кариерата му нагоре в голямото българско кино, където изпълнява запомнящи се роли и доказва изключителния си талант, следвайки урока на своя учител да ги подбира много внимателно – „Като песен“, „Преброяване на дивите зайци“, „Оркестър без име“, „Не си отивай!“, „Адио, Рио“, „Селцето“, „Забравете този случай“, „Защитете дребните животни“ и много други, над 39 кинотворби. Сред театралните изяви на актьора са постановките „По-големият син“ от Александър Вампилов, „Музика от Шатровец“, режисьор Любен Гройс [2], „Сняг над кедъра“ от Иван Буковчан, „Двама на коне и един на магаре“ от И. Данек, „Здравей и сбогом“ от Атол Фюгард, „Жестоки игри“ от Алексей Арбузов, „Полицаите“ от Славомир Мрожек, „Подземният“ от Христо Бойчев, „Политикани“ от Рачо Стоянов, „Тапетите на времето“ от Константин Павлов, „Памид“, автор, режисьор и актьор, „Брехтиада“ с режисьор Юлия Огнянова, „Позорище“ от Сверак и Смоляк, „Тестостерон“ от Анджей Сарамонович, „Детектор на лъжата“ от Василий Сигарев, „Чайки пият чай“ от Ал. Мардан, „Сако от велур“ от Станислав Стратиев.

Съосновател е на Естествен театър „Трифоноф & Гундеров“ заедно с режисьора Николай Гундеров, чиито по-известни постановки са „Аудиенция“ от Вацлав Хавел, стендъп комедията „Западна Германия – Отечество мое“ от Филип Трифонов, „Застрахованият не изгаря при наводнение“ от Филип Трифонов.

Професор Божидар Манов, ръководител катедра „Кинознание“ в НАТФИЗ, казва пред БНТ, че Филип Трифонов в 5 – 6 филма от 70-те години е създал самостоятелен образ в пантеона на филмовите персонажи – момчето. Не случайно, наименованието се залепва за него не само заради заглавието на филма „Момчето си отива“.

През 1971 година Георги Дюлгеров го кани в малкия филм-новела „Изпит“ по разказ на Николай Хайтов.

Героят му е също едно момче в друго историческо време, в друг културен контекст, в друг конфликт. Там вече се подсказва, че има такъв персонаж, който съществува във всяко време и епоха, и се развива и то благодарение на такива емблематични примери. „Момчето си отива“, великолепният филм по сценарий на Георги Мишев и с режисьор Людмил Кирков е последван от „Преброяване на дивите зайци“ на режисьора Едуард Захариев, по сценарий на Георги Мишев през 1973 година.

През същата година Ирина Акташева и Христо Писков правят филма „Като песен“, също друго историческо време – след 9 септември 1944 година, други конфликти, други социални и политически характеристики, но и там той е отново едно момче, момчето със своите основни характеристики – ведра чистота. Филип Трифонов повтаря това и в „Оркестър без име“ на режисьора Людмил Кирков и по сценарий на Станислав Стратиев през 1981 година, т.е. това е едно десетилетие, в което той прави емблематични за поколението филми и създава образа на момчето като поколенчески образ. „Филип успя със своята актьорска пластика. Тя е в привидно сдържано лице, но киното обича такива актьори, то харесва такъв тип поведение в едрите планове и с много дискретен хумор, благодарение, разбира се и на неговите автори. Държа да подчертая, той създаде образа на момчето като поколенческа емблема, но зад този образ стоят авторите, талантливите сценаристи, споменах Георги Мишев, Станислав Стратиев, режисьори като Людмил Кирков и Едуард Захариев. Актьорът е пред камерата и пред екрана, той дава лице, характер, душевност, съдба на своите персонажи и затова остава момчето с главна буква. Не се изненадах, че всички медии тези дни излязоха с каламбур с „Момчето си отиде““.[3]

Личен живот и смърт[редактиране | редактиране на кода]

Има две деца – Александра Трифонова, доктор по Византийско изкуство и Мартин Трифонов, скулптор.

Филип Трифонов умира от инфаркт на 73 години на 6 януари 2021, в деня на Богоявление.[4]

Поклонението се състои на 9 януари от 11:00, в храма Свети Седмочисленици (София). Сред присъстващите са: Катерина Евро, Павел Поппандов, Георги Мамалев, Сашка Братанова, Теди Москов, Славчо Пеев, Антон Радичев, Стефан Мавродиев, Тончо Токмакчиев, Елин Рахнев, Ивайло Герасков, Милена Живкова, Димитър Бочев, София Бобчева, Евгений Михайлов, Влади Въргала, Коста Биков, Албена Александрова, Николай Гундеров, Росица Обрешкова, Ути Бъчваров и много други.[5] В 12 часа големият актьор беше изпратен с дълги ръкопляскания от последната негова публика, дошла да изрази почитта си пред таланта му, пред харизматичната му свободна личност.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

лични:

  • „II награда“ „на критиката“ за ролята на (следовател Андреев) и за филма „Забравете този случай“ (Варна, 1994).
  • Почетен гражданин на София (2017).[6]
  • Златна книга
  • Златно перо

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
2018 Малко късмет за по-късно Фипо
2017 Моторът депутат
2017 Момичето охранител
2013 – 2014 Шменти капели: Легендата 15 Спахийски
2008 Семейна терапия
2007 Самотни сърца Митко „Пощата“
2006 Маймуни през зимата България / Германия моториста
2002 Рапсодия в бяло директорът
1994 Гори, гори огънче 4 кметът бай Васил – „Дякона“
1993 „Монтуриол, владетелят на света“ – („Monturiol, el senyor del mar“) Испания Касалс
1991 Бай Ганьо тръгва из Европа Бодков
1991 Бай Ганьо 4 България / Унгария Бодков
1991 Мадам Бовари от Сливен режисьора Петко Деспотов
1990 Под игото 9 България / Унгария Генко Гинкин
1990 Разходки с ангела Стефан
1989 Живей опасно Симеончо Борисов
1989 Адио, Рио архитект Стоев
1989 1952: Иван и Александра очилатият
1988 АкаТаМус Страхил Цветков, шеф на жури
1988 Защитете дребните животни „Блаже“ - Благой Благоев, импресарио на естрадни певци
1987 Живот до поискване Мартин
1986 Ешелоните Янко
1985 Забравете този случай младият следовател Андреев
1984 Спасението
1982 Отражения Кирил
1982 Лавина „поета“
1982 Оркестър без име Филип
1978 Селцето (ТВ вариант) 5 Велин, ремсисткия лидер
1978 Селцето (кино вариант) 2 Велин, ремсисткия лидер
1978 Инструмент ли е гайдата? Колето
1977 Барутен буквар (филм) войничето
1976 Не си отивай! Ран
1975 Силна вода Флори
1974 На чисто Чурека
1973 Преброяване на дивите зайци младият инженер
1973 Последната дума студентът
1973 Като песен Тинко
1974 Гардеробът Радослав-„Славчо“
1972 Момчето си отива Ран
1971 Шарен свят 2 нов. майстор Лию (в новелата Изпит)
  • „Ваш даскал Апостол“ (2006) – документален

Избрани роли в театъра[редактиране | редактиране на кода]

  • „Двайсет минути с ангела“ (Александър Вампилов) Закупчик
  • „По-големият син“ (Александър Вампилов) Васенка
  • „Здравей и сбогом“ (Атол Фюгард) Джони
  • „Жестоки игри“ (Алексей Арбузов) Никита
  • „Полицаите“ (Славомир Мрожек) Полицай
  • „Подземният“ (Христо Бойчев) Съпругът
  • „Политикани“ (Рачо Стоянов) г-н Станчо Квасников
  • „Аудиенция“ (Вацлав Хавел) Сладек
  • „Западна Германия-Отечество мое“ (Ф.Трифонов) stand up comedy
  • „Tапетите на времето“ (Константин Павлов) Служител ДС
  • „Позорище“ (Сверак и Смоляк) Театрал
  • „Тестостерон“ (Анджей Сарамонович) Бащата
  • „Детектор на лъжата“ (Василий Сигарев) проф. Лебедев
  • „Сако от велур“ (Станислав Стратиев) Иван Антонов
  • „Чайки пият чай“ (по Ал. Мардан) Директор на театър

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. в-к „Култура“, 5 февруари 1999 г. (виж пълното изказване на Трифонов в Уикицитат), Площад Славейков, 14 декември 2018 г.
  2. МУЗИКА ОТ ШАТРОВЕЦ Първа постановка: Драматичен театър-Благоевград,1973,Режисьор Любен Гройс, автор Константин Илиев Архив на оригинала от 2021-02-26 в Wayback Machine.
  3. Божидар Манов. Спомен за Филип Трифонов. // Посетен на 28.04.2021.
  4. Почина големият български актьор Филип Трифонов, Площад Славейков, 6 януари 2021.
  5. Артисти и фенове изпратиха Филип Трифонов с аплодисменти (СНИМКИ), monitor.bg, 9 януари 2021 г.
  6. Почетни граждани на София, удостоени през периода 1993 – 2018 г., council.sofia.bg.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за