Филип Трифонов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Филип Трифонов
Filip Trifonov.jpg
български актьор
Роден Филип Иванов Трифонов
4 май 1947 г. (71 г.)
Значими роли

в театъра: "Двайсет минути с ангела"(Александър Вампилов) Закупчик

                                 "По-големият син"        (Александър Вампилов) Васенка
                                 "Здравей и сбогом"       (Атол Фюгард)         Джони
                                 "Жестоки игри"           (Алексей Арбузов)     Никита
                                 "Полицаите"              (Славомир Мрожек)     Полицай
                                 "Подземният"             (Христо Бойчев)       Съпругът
                                 "Политикани"             (Рачо Стоянов)        г-н Станчо Квасников
                                 "Аудиенция"              (Вацлав Хавел)        Сладек
                                 "Западна Германия-Отечество мое" (Ф.Трифонов)  stand up comedy 
                                 "Tапетите на времето"     (Константин Павлов)  Служител ДС
                                 "Позорище"                (Сверак и Смоляк)   Театрал
                                 "Тестостерон"             (Анджей Сарамонович) Бащата
                                 "Детектор на лъжата"      (Василий Сигарев)    проф.Лебедев
                                 "Сако от велур"           (Станислав Стратиев) Иван Антонов
"Чайки пият чай" (по Ал.Мардан) Директор на театър
Страница в IMDb

Филип Иванов Трифонов е български филмов и театрален актьор.

Като студент във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1969 – 1973), учи актьорско майсторство в класа на Апостол Карамитев.

Работи в Драматичен театър „Н. Й. Вапцаров“ Благоевград (1973), СИФ (1974 – 1976), Театър „София“ (1976 – 1980), СИФ „Бояна“ от 1980.

Член на САБ и на СБФД (1973).

През 70-те и 80-те години на XX век изиграва главни роли в знакови за българското кино филми, като Момчето си отива и Оркестър без име. Репликата му „Една боза от 6 стотинки“, от филма „Момчето си отива“, е считана за култова от много негови почитатели. Това е една от първите му роли, която остава и най-известната му. Във филма си партнира с Невена Коканова и това поражда слухове за интимна връзка между тях. Трифонов отрича, но подчертава, че благодарение на съвместната им работа, впоследствие получава много предложения за работа в киното[1].

Сред театралните изяви на актьора са постановките „Аудиенция“, „Секънд хенд“, „Западна Германия – отечество мое“, „Тя“, „Правостояща комедия“, „Детектор на лъжата“, „Тестостерон“.

Съосновател е на Естествен театър „Трифоноф & Гундеров“ заедно с режисьора Николай Гундеров. От есента на 2006 г. работи в Сатиричния театър.[2]

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

лични:

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
2017 Момичето
2013 – 2014 Шменти капели: Легендата 15 Спахийски
2008 Семейна терапия
2007 Самотни сърца Митко „Пощата“
2006 Маймуни през зимата България / Германия моториста
2002 Рапсодия в бяло директорът
1994 Гори, гори огънче 4 кметът бай Васил - „Дякона“
1991 Бай Ганьо тръгва из Европа Бодков
1991 Бай Ганьо 4 България / Унгария Бодков
1991 Мадам Бовари от Сливен режисьора Петко Деспотов
1990 Под игото 9 България / Унгария Генко Гинкин
1990 Разходки с ангела Стефан
1989 Живей опасно Симеончо Борисов
1989 Адио, Рио архитект Стоев
1989 1952: Иван и Александра очилатият
1988 АкаТаМус Страхил Цветков, шеф на жури
1988 Защитете дребните животни Блаже
1987 Живот до поискване Мартин
1986 Ешелоните Янко
1985 Забравете този случай младият следовател Андреев
1984 Спасението
1982 Отражения Кирил
1982 Лавина „поета“
1982 Оркестър без име Филип
1978 Селцето 5 Велин, ремсисткия лидер
1978 Селцето 2 Велин, ремсисткия лидер
1978 Инструмент ли е гайдата? Колето
1977 Барутен буквар (филм) войничето
1976 Не си отивай Ран
1975 Силна вода Флори
1974 Гардеробът Славчо
1974 На чисто Чурека
1973 Преброяване на дивите зайци младият инженер
1973 Последната дума студентът
1973 Като песен Тинко
1972 Момчето си отива Ран
1971 Шарен свят 2 нов. майстор Лио (в новелата: Изпит)
  • „Ваш даскал Апостол“ (2006) – документален

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за