Филип Уорън Андерсън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Филип Уорън Андерсън
Philip Warren Anderson
американски физик

Роден
13 декември 1923 г. (95 г.)
Националност Флаг на САЩ САЩ
Научна дейност
Област Физика
Образование Харвардски университет
Работил в Bell Labs
Принстънски университет
Кеймбриджки университет
Награди
Nobel prize medal.svg
Нобелова награда за физика (1977)
Филип Уорън Андерсън в Общомедия

Филип Уорън Андерсън (на английски: Philip Warren Anderson) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1977 г., присъдена му за „изследвания на електричните структури на материята и неподредените системи“. Известен е с работите върху локализацията на Андерсън, антиферомагнетизма и свръхпроводимостта при високи температури.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 13 декември 1923 година в Индианаполис, Индиана. През 1940 г. постъпва в Харвард, където започва следването си по физика, а по-късно, през 1949 г., защитава и докторска дисертация.

От 1949 до 1984 г. работи в областта на физиката на кондензираната материя. Тогава той открива т.нар. Локализация на Андерсън, Хамилтониана на Андерсън, описващ поведението на електрони в преходни метали и механизма на Андерсън-Хигс за „даването“ на маса на елементарните частици.

От 1967 до 1984 г. Андерсън е професор в Кеймбридж. През 1977 г. е награден с Нобеловата награда по физика. Професор в Принстън.

Филип Андерсън в Йейл, 2003 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]