Филип Уорън Андерсън

Филип Уорън Андерсън Philip Warren Anderson
американски физик


Роден	13 декември 1923 г. Индианаполис, Индиана, САЩ
Починал	29 март 2020 г. (96 г.) Принстън, САЩ

Религия	атеизъм^[1]
Националност	САЩ
Образование	Харвардски университет^[2]

Научна дейност
Област	Физика
Образование	Харвардски университет
Работил в	Bell Labs Принстънски университет Кеймбриджки университет
Награди	Нобелова награда за физика (1977)

Уебсайт	www.princeton.edu/prism/people/faculty-1/anderson/
Филип Уорън Андерсън в Общомедия

Филип Уорън Андерсън (на английски: Philip Warren Anderson) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1977 г., присъдена му за „изследвания на електричните структури на материята и неподредените системи“. Известен е с работите върху локализацията на Андерсън, антиферомагнетизма и свръхпроводимостта при високи температури.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 13 декември 1923 година в Индианаполис, Индиана. През 1940 г. постъпва в Харвард, където започва следването си по физика, а по-късно, през 1949 г., защитава и докторска дисертация.

От 1949 до 1984 г. работи в областта на физиката на кондензираната материя. Тогава той открива т.нар. Локализация на Андерсън, Хамилтониана на Андерсън, описващ поведението на електрони в преходни метали и механизма на Андерсън-Хигс за „даването“ на маса на елементарните частици.

От 1967 до 1984 г. Андерсън е професор в Кеймбридж. През 1977 г. е награден с Нобеловата награда по физика. Професор в Принстън.

Филип Андерсън в Йейл, 2003 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

п б р Нобелова награда за физика Лауреати на наградата

1901 - 1919	Рьонтген (1901) • Лоренц, Зееман (1902) • Бекерел, Пиер Кюри, Мария Кюри (1903) • Релей (1904) • Ленард (1905) • Дж.Дж.Томсън (1906) • Майкелсън (1907) • Липман (1908) • Маркони, Браун (1909) • Ван дер Ваалс (1910) • Вин (1911) • Дален (1912) • Камерлинг Онес (1913) • Фон Лауе (1914) • Уилям Л. Браг, Уилям Х. Браг (1915) • Баркла (1917) • Планк (1918) • Щарк (1919)

1920 - 1939	Гийом (1920) • Айнщайн (1921) • Бор (1922) • Миликан (1923) • Сигбан (1924) • Франк, Херц (1925) • Перен (1926) • Комптън, Ч.Уилсън (1927) • О.Ричардсън (1928) • Дьо Бройл (1929) • Раман (1930) • Хайзенберг (1932) • Шрьодингер, Дирак (1933) • Чадуик (1935) • Хес, Андерсън (1936) • Дейвисън, Дж.П.Томсън (1937) • Ферми (1938) • Лорънс (1939)

1940 - 1959	Щерн (1943) • Раби (1944) • Паули (1945) • Бриджман (1946) • Епълтън (1947) • Блакет (1948) • Юкава (1949) • Поуел (1950) • Кокрофт, Уолтън (1951) • Блох, Пърсел (1952) • Цернике (1953) • Борн, Боте (1954) • Лам, Куш (1955) • Шокли, Бардийн, Братейн (1956) • Ян, Ли (1957) • Черенков, Франк, Там (1958) • Сегре, Чембърлейн (1959)

1960 - 1979	Глейзър (1960) • Хофщетер, Мьосбауер (1961) • Ландау (1962) • Уигнър, Гьоперт-Майер, Йенсен (1963) • Таунс, Басов, Прохоров (1964) • Томонага, Швингър, Файнман (1965) • Кастлер (1966) • Бете (1967) • Алварес (1968) • Гел-Ман (1969) • Алфвен, Неел (1970) • Габор (1971) • Бардийн, Купър, Шрифър (1972) • Есаки, Йевер, Джоузефсън (1973) • Райл, Хюиш (1974) • А. Бор, Мотелсон, Рейнуотър (1975) • Рихтер, Тинг (1976) • Андерсън, Мот, Ван Флек (1977) • Капица, Пензиас, Р.Уилсън (1978) • Глашоу, Салам, Уайнбърг (1979)

1980 - 1999	Кронин, Фич (1980) • Блумберген, Шолоу, К. Сигбан (1981) • К.Уилсън (1982) • Чандрасекар, Фаулър (1983) • Рубия, Ван дер Меер (1984) • Фон Клицинг (1985) • Руска, Биниг, Рорер (1986) • Беднорц, Мюлер (1987) • Ледърман, Шварц, Стайнбъргър (1988) • Рамзи, Демелт, Паул (1989) • Фридман, Кендъл, Тейлър (1990) • Дьо Жен (1991) • Шарпак (1992) • Хълс, Тейлър (1993) • Брокхауз, Шул (1994) • Пърл, Рейнс (1995) • Лий, Ошероф, Р.Ричардсън (1996) • Чу, Коен-Тануджи, Филипс (1997) • Лафлин, Щьормер, Ци (1998) • 'Т Хоофт, Велтман (1999)

2000 - 2019	Алфьоров, Крьомер, Килби (2000) • Корнел, Кетерле, Уиман (2001) • Дейвис, Кошиба, Джакони (2002) • Абрикосов, Гинзбург, Легет (2003) • Грос, Полицер, Уилчек (2004) • Глаубер, Хол, Хeнш (2005) • Мадър, Смут (2006) • Ферт, Грюнберг (2007) • Намбу, Кобаяши, Маскава (2008) • Као, Бойл, Смит (2009) • Гейм, Новосьолов (2010) • Пърлмутър, Шмит, Рийс (2011) • Арош, Уайнленд (2012) • Хигс, Англер (2013) • Акасаки, Амано, Накамура (2014) • Каджита, Макдоналд (2015) • Таулес, Халдейн, Костерлиц (2016) • Уайс, Торн, Бариш (2017) • Ашкин, Муру, Стрикланд (2018) • Пийбълс, Майор, Кело (2019)

2020 - 2039	Пенроуз, Генцел, Гез (2020)

Нормативен контрол	BIBSYS: 90366229 BNF: cb122754356 (данни) CiNii: DA00036562 DBLP: 129/5048 FAST: 1458977 GND: 119241005 ISNI: 0000 0001 2278 0421 Koninklijke: 068004990 LCCN: n83190466 MGP: 105803 NDL: 00431479 NKC: ola2002113877 NSK: 000097697 SELIBR: 306898 SNAC: w6wm1gh0 SUDOC: 031563635 VIAF: 265993795 WorldCat: lccn-n83190466

↑ Condensed-matter physics pioneer Philip Anderson dies aged 96. // Физикс Уърлд, 30 март 2020 г.. Посетен на 7 май 2020 г.. (на английски)
↑ Philip W. Anderson - Curriculum Vitae. // Посетен на 30 декември 2018 г.. (на английски)

Филип Уорън Андерсън

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Навигация

Търсене