Филип Уорън Андерсън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Филип Уорън Андерсън
Philip Warren Anderson
американски физик

Роден
13 декември 1923 г. (94 г.)
Националност Флаг на САЩ САЩ
Научна дейност
Област Физика
Образование Харвардски университет
Работил в Bell Labs
Принстънски университет
Кеймбриджки университет
Награди Nobel prize medal.svg Нобелова награда за физика (1977)
Филип Уорън Андерсън в Общомедия
Nobel prize medal.svg

Филип Уорън Андерсън (на английски: Philip Warren Anderson) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1977 г., присъдена му за „изследвания на електричните структури на материята и неподредените системи“. Известен е с работите върху локализацията на Андерсън, антиферомагнетизма и свръхпроводимостта при високи температури.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Филип Андерсън в Йейл, 2003 г.

Роден е на 13 декември 1923 година в Индианаполис, Индиана. През 1940 г. постъпва в Харвард, където започва следването си по физика, а по-късно, през 1949 г., защитава и докторска дисертация.

От 1949 до 1984 г. работи в областта на физиката на кондензираната материя. Тогава той открива т.нар. Локализация на Андерсън, Хамилтониана на Андерсън, описващ поведението на електрони в преходни метали и механизма на Андерсън-Хигс за „даването“ на маса на елементарните частици.

От 1967 до 1984 г. Андерсън е професор в Кеймбридж. През 1977 г. е награден с Нобеловата награда по физика. Професор в Принстън.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]