Филип Уорън Андерсън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Филип Уорън Андерсън
Philip Warren Anderson
американски физик

Роден
Починал

Националност Флаг на САЩ САЩ
Религия атеизъм[1]
Образование Харвардски университет[2]
Научна дейност
Област Физика
Образование Харвардски университет
Работил в Bell Labs
Принстънски университет
Кеймбриджки университет
Награди
Nobel prize medal.svg
Нобелова награда за физика (1977)

Уебсайт www.princeton.edu/prism/people/faculty-1/anderson/
Филип Уорън Андерсън в Общомедия

Филип Уорън Андерсън (на английски: Philip Warren Anderson) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1977 г., присъдена му за „изследвания на електричните структури на материята и неподредените системи“. Известен е с работите върху локализацията на Андерсън, антиферомагнетизма и свръхпроводимостта при високи температури.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 13 декември 1923 година в Индианаполис, Индиана. През 1940 г. постъпва в Харвард, където започва следването си по физика, а по-късно, през 1949 г., защитава и докторска дисертация.

От 1949 до 1984 г. работи в областта на физиката на кондензираната материя. Тогава той открива т.нар. Локализация на Андерсън, Хамилтониана на Андерсън, описващ поведението на електрони в преходни метали и механизма на Андерсън-Хигс за „даването“ на маса на елементарните частици.

От 1967 до 1984 г. Андерсън е професор в Кеймбридж. През 1977 г. е награден с Нобеловата награда по физика. Професор в Принстън.

Филип Андерсън в Йейл, 2003 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Condensed-matter physics pioneer Philip Anderson dies aged 96. // Физикс Уърлд, 30 март 2020 г.. Посетен на 7 май 2020 г.. (на английски)
  2. Philip W. Anderson - Curriculum Vitae. // Посетен на 30 декември 2018 г.. (на английски)