Филип Филипов (режисьор)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Филип Филипов.

Филип Филипов
български режисьор
Роден: 24 юли 1914 г.
Починал: 2 август 1983 г. (69 г.)
Народен представител в:
IV НС   VI НС   VII НС   VIII НС   [1]

Филип Кирилов Йорданов с псевдоним Филип Филипов е български театрален режисьор, педагог и обществен деец.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден в гр. Варна на 24 юли 1914 г. През 1934 г. постъпва в театър Т-35, а през 1935 г. – в Театър-студия на Боян Дановски. От 1935 до 1936 е артист в Реалистичния театър. През 1942 г. е приет в школата на Народния театър, ученик на Н. О. Масалитинов. Ръководител на Театър-студио „Фронтовак“. От 1946 г. е доброволен стажант-режисьор в Народния театър. На 6 май 1947 г. е премиерата на първата му постановка „Вълци и овце“ от А. Н. Островски. През 1948 г. става доцент във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“. Става лауреат на Димитровска награда за спектаклите „Великата сила“, „Майка на своите деца“ и „Почивка в Арко Ирис“. През 1950 г. става професор. През 1957 г. е назначен за директор и художествен ръководител на Народния театър „Иван Вазов“. През 1963 г. получава званието „Народен артист“.

На 28 февруари 1967 г. е премиерата на постановката му „Имат думата аристократите“, с която се открива Нов драматичен театър „Сълза и смях“, на който е основател и пръв художествен ръководител. Генера­лен ди­ректор на „Бъл­гар­ска ки­не­ма­тог­ра­фия“ и заместник-председател на Комитета за култура (1967 – 1968). Председател на Българския център на Международния театрален институт (ITI) до 2 август 1983 г., когато умира.

Дългогодишен преподавател във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ на няколко поколения актьори и режисьори. Сред учениците му са Крикор Азарян, Красимир Спасов, Георги Георгиев-Гец, Никола Анастасов, Георги Русев, Виолета Бахчеванова, Васил Стойчев, Вълчо Камарашев, Иван Самоковлиев, Антон Радичев, Йордан Биков и др.

През периода от 1964 до 1966 г. е председател на Българската федерация по шахмат. Член е на Националния съвет на ОФ.

Герой на социалистическия труд, 3 пъти лауреат на Димитровска награда и награждаван с орден „Георги Димитров“[2].

Избрани постановки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Народни представители в Осмо народно събрание на Народна република България, Изд. „Наука и изкуство“, 1982, с. 415
  2. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 417

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]