Филип фон Спанхайм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Филип фон Спанхайм
граф на Лебенау
Печат на Филип фон Спанхайм
Печат на Филип фон Спанхайм

Роден
Починал

Религия Християнство
Семейство
Баща Бернхард фон Спанхайм
Майка Юдита Пршемисловна
Братя/сестри Улрих III
Филип фон Спанхайм в Общомедия

Филип фон Спанхайм (на немски: Philipp von Spanheim, Philipp von Sponheim, † 22 юли 1279, Кремс) от род Спанхайми, е елект (избран архиепископ) на Залцбург (1247 – 1256), патриарх на Аквилея (1269 – 1272), граф на Лебенау (1254 – 1279) и номинално (1276 – 1279) херцог на Каринтия. С неговата смърт изчезва род Спанхайми.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Той е вторият син на херцог Бернхард фон Спанхайм (1176/1181 – 1256) и Юдита Пршемисловна († 1230), дъщеря на бохемския крал Отокар I и втората му съпруга Констанция Арпад от Унгария.

Печат на Филип като елект на Залцбург

През 1240 г. Филип фон Спанхайм е пропст на Vyšehrad и канцлер на Бохемия при чичо си крал Венцеслав I. През 1247 г. той е избран за архиепископ на Залцбург (electus), но не се ръкополага, за да може да стане херцог на Каринтия.

През 1250 г. той завоюва Лунгау (1247/1252) в Щирия, побеждава през 1252 г. заедно с баща си при Грайфенбург Майнхард III фон Горица и Алберт III фон Тирол, и спечелва така важни теритоии в Горна Каринтия.

През 1257 г. той е свален от домкапител. През 1260 г. помага на братовчед си Отокар II в битката при Кресенбрун против унгарците. През 1267 г. Филип трябва да се откаже от Залцбург. През 1269 г. той е избран за патриарх на Аквилеия, но не е признат от папата.

С по-големия си брат херцог Улрих III († 1269) той има конфликти за наследството на баща им. Брат му Улрих III сключва таен договор през 1268 г., в който завещава цялата си собственост на братовчед си крал Отокар II Пршемисъл вместо на брат си Филип. Отокар от Бохемия изгонва Филип от Каринтия и през 1270/1271 г. и от Фриули.[1] През 1272 г. Филип се признава за победен.

През 1275 г. той сключва втори договор с баварските херцози, в който точно се определят границите на Графство Лебенау. Същата година крал Рудолф I го поставя номинално за херцог на Каринтия, Крайна и на Словенска марка, но фактически никога не идва на власт.

Филип фон Спанхайм умира през 1279 г. в Кремс на Дунав. Неговата собственост в Лебенау отива обратно на епископия Залцбург.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Franz Theuer: Ritterburg Lockenhaus, Edition Roetzer, Eisenstadt 1981, S. 26 ISBN 3-85374-082-0

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Franz von Krones: Philipp (Patriarch von Aquileja). In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 26, Duncker & Humblot, Leipzig 1888, S. 43 – 47.
  • Heinz Dopsch: Philipp v. Spanheim. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 20, Duncker & Humblot, Berlin 2001, ISBN 3-428-00201-6, S. 380 f. (Digitalisat).
  • Friedrich Hausmann: Die Grafen zu Ortenburg und ihre Vorfahren im Mannesstamm, die Spanheimer in Kärnten, Sachsen und Bayern, sowie deren Nebenlinien, erschienen in: Ostbairische Grenzmarken – Passauer Jahrbuch für Geschichte Kunst und Volkskunde, Nr. 36, Passau 1994 (S. 9 – 62).
  • Eberhard Graf zu Ortenburg-Tambach: Geschichte des reichsständischen, herzoglichen und gräflichen Gesamthauses Ortenburg – Teil 1: Das herzogliche Haus in Kärnten., Vilshofen 1931.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]