Филип (Хоенцолерн-Хехинген)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Филип.

Филип Христоф Фридрих фон Хоенцолерн-Хехинген (на немски: Philipp Christoph Friedrich von Hohenzollern-Hechingen; * 24 юни 1616 в Хехинген; † 24 януари 1671 в Хехинген) от швабската линия на Хоенцолерните е третият княз на Хоенцолерн-Хехинген.

Той е най-малкият син на княз Йохан Георг I фон Хоенцолерн-Хехинген (1577 – 1623) и съпругата му графиня и вилд-рейнграфя Франциска фон Залм-Ньофвил (ок. 1580 – 1619), дъщеря на вилд- и рейнграф Фридрих фон Залм-Нойфвил († 1608).

Филип става домхер в Кьолн и Страсбург. Смятан е за учен юрист и е начело на императорска делегация в Испания. След смъртта на по-големия му брат Айтел Фридрих II (1601 – 1661) той става през 1661 г. княз на Хоенцолерн-Хехинген. Филип накрая е парализиран.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Филип се жени на 46 години на 12 ноември 1662 г. в Баден-Баден за маркграфиня Мария Сидония фон Баден-Родемахерн (* 1636; † 15 август 1686 в Хехинген), дъщеря на маркграф Херман Фортунат фон Баден-Родемахерн и Антония Елизабет фон Крихинген. Те имат децата: [1] [2]

  • Фридрих Вилхелм I (1663 – 1735), княз на Хоенцолерн-Хехинген, женен I. 1687 г. за графиня Мария Леополдина Лудовика фон Зинцендорф (1666 – 1709), II. за Максимилиана Магдалена фрайин фон Люцау (1690 – 1755)
  • Херман Фридрих (1665 – 1733), граф на Хоенцолерн-Хехинген и императорски генерал-фелдмаршал, женен I. 1704 г. за маркграфиня Елеанора Магдалена фон Бранденбург-Байройт (1673 – 1711), II. 1714 г. за графиня Мария Йозефа Терезия фон Йотинген-Шпилберг (1694 – 1738)
  • Леополд Карл Фридрих (1666 – 1684), убит при обсадата на Буда
  • Филип Фридрих Майнрад (1667 – 1684)
  • Мария Маргарета (*/† 1668)
  • Карл Фердинанд Фридрих Доминикус (*/† 1669)
  • Мария Маргарета Сидония (1670 – 1687)
  • Франц Карл Леополд Йоахим (*/† 1671)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Gustav Schilling: Geschichte des Hauses Hohenzollern, in genealogisch fortlaufenden Biographien aller seiner Regenten von den ältesten bis auf die neuesten Zeiten, nach Urkunden und andern authentischen Quellen, F. Fleischer, 1843, p. 233 ff.
  • Eduard Vehse: Geschichte der deutschen Höfe seit der Reformation, vols. 39-40, Hoffmann & Campe, 1856, p. 66
  • E. G. Johler: Geschichte, Land- und Ortskunde der souverainen teutschen Fürstenthümer Hohenzollern, Hechingen und Sigmaringen, 1824, S. 54 ff.

Източници[редактиране | редактиране на кода]