Филип II Орлеански

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Херцог Филип II Орлеански

Филип II дьо Борбон Орлеански (на френски: Philippe II de Bourbon, duc d’Orléans; Philippe II d’Orléans, le Régent'; * 2 август 1674 в Сен-Клу; † 2 декември 1723 във Версай) е херцог на Орлеан (1701 – 1723), Валоа, Немур и Монпансие, няколко пъти пер на Франция. От 1715 до 1723 г. той е регент във Франция от името на още непълнолетния Луи XV.

Той е син на херцог Филип I Орлеански (1640 – 1701) и втората му съпруга принцеса Елизабет Шарлота фон Пфалц (1652 – 1722), дъщеря на курфюрст Карл I Лудвиг фон Пфалц (1617 – 1680) и ландграфиня Шарлота фон Хесен-Касел (1627 – 1686). Баща му е по-малък брат на крал Луи XIV. Сестра му Елизабет Шарлота (1676 – 1744) се омъжва на 13 октомври 1698 г. за херцог Леополд от Лотарингия и е свекърва на Мария Терезия фон Хабсбург. Полубрат е на Мария Луиза (1662 – 1689), омъжена 1679 г. за испанския крал Карлос II, на Филип-Шарл (1664 – 1666), херцог дьо Валоа, и на Анна Мария (1669 – 1728), омъжена 1684 г. за крал Виктор Амадей II от Сардиния и Сицилия.

След смъртта на френския крал Луи XIV Филип II Орлеански става регент на непълнолетния крал Луи XV. Филип II Орлеански е атеист, играе в пиеси от Молиер, компонира музика и е художник и гравьор.

Филип умира след отново получен удар на 2 декември 1723 г. на 49 години. Погребан е в базиликата Сен Дени.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Франсуаза Мария дьо Борбон

Филип II Орлеански се жени 1692 г. за първата си братовчедка Франсуаза Мария дьо Борбон (* 4 май 1677; † 1 февруари 1749) (Mademoiselle de Blois), незаконна призната дъщеря на чичо му крал Луи XIV от любовницата му Франсоаз Монтеспан. Това е против волята на майка му. Нейната зестра са два милиона ливри на ръка, 150 000 ливри годишен апанаж за Франсуаза Мария, 200 000 за нейния съпруг Филип и също голямо количество ценни накити и ювели.[1] Двамата имат един син и седем дъщери:[2][3][4]

∞ 1. 1710 hercog Charles de Bourbon
∞ 2. 1716 Armand von Aydic, graf na Rion (1692 – 1741)
∞ 1720 Франческо III д’Есте, херцог на Модена
∞ 1724 Августа Мария Йохана фон Баден-Баден
∞ 1722 крал Луис I Испански
∞ 1732 Louis-François de Bourbon, княз на Конти

Херцогът има и 3 признати незаконни деца.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Andrew McNaughton: The Book of Kings. A Royal Genealogy. Band 1. London 1973, S. 421 (Genealogie).
  • Alexandre Dupilet, La Régence absolue: Philippe d’Orléans et la Polysynodie, Seyssel: Champ Vallon, 2011
  • Arnaud de Maurepas, Antoine Boulant, Les Ministres et les ministères du siècle des Lumières (1715 – 1789). Étude et dictionnaire, Paris, Christian-JAS, 1996, 452 p.
  • Jean-Christian Petitfils, Le Régent, Paris, Fayard, 1996 ISBN 2-213-01738-7
  • Michel Antoine, Louis XV, Hachette, (coll. „ Pluriel “), 1997 ISBN 2-01-278860-2
  • Philippe Erlanger, Le Régent, Librairie académique Perrin, 1974
  • Jules Michelet, Histoire de France, vol.XV, La Régence, Équateurs, 2008
  • Daniel Reynaud et Chantal Thomas [dir.], Le Régent entre fable et histoire, Paris: éditions du CNRS, 2003
  • Jean-Paul Montagnier, Un Mécène musicien. Philippe d’Orléans, Régent (1674 – 1723). Paris: Éditions Auguste Zurfluh, 1996. Collection „ Le Temps musical “ dirigée par Marcelle Benoit.ISBN 2-87750-076-4.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Thea Leitner: Skandal bei Hof. Ueberreuter, Wien 1993, ISBN 3-8000-3492-1, S. 104.
  2. Philippe II Duke of Orléans, Regent of France 1715 – 1723, genealogics.org, Genealogics – Leo van de Pas
  3. Philippe II d'Orléans, Duc d'Orléans, thepeerage.com
  4. Capet 40, genealogy.euweb.cz