Философски алтернативи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

„Философски алтернативи“ е българско философско научно списание, издавано от Института за изследване на обществата и знанието при БАН. То се явява като продължение на списание „Философска мисъл“ и излиза след 1992 г.

„Философски алтернативи“ е единственото реферирано[1] академично списание за философия, излизащо на български език. В него публикуват авторитетни български изследователи и автори от чужбина, утвърдили се в областта на философията. Списанието дава поле за изяви и на млади и перспективни учени – асистенти, докторанти, студенти. Приемат се за публикуване ръкописи в областите: онтология, епистемология, философия на науката, история на философията, философска антропология, философия на историята, етика, естетика, логика, политология, психология, социология. Публикуват се също преводни статии, рецензии за книги, информативни материали, интервюта.

Излиза в 6 книжки годишно – през февруари, април, юни, август, октомври, декември.

Статиите в списание „Философски алтернативи“ се индексират от: The Philosopher’s Index, EBSCOhost, Central and Eastern European On-line Library (www. ceeol.com).

ISSN 0861 7899. Главен редактор – Мартин Табаков.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. има се предвид подлагането на проверка на работата, изводите или идеите на автора от страна на други експерти в същата област преди публикацията на произведението. Реферирането помага на главния редактор или на издателския съвет да вземе решение дали работата трябва да се приеме за публикуване, да се върне за корекции или да се отхвърли. Счита се, че реферирането е необходимо за добро качество на научните публикации, но понякога рефериращите експерти не успяват да бъдат изцяло безпристрастни и това е причина някои идеи да не бъдат възприети и публикувани от съвременниците на авторите.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]