Фил Нийл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Flag of England.svg Фил Нийл
Phil-neal-1338116110.jpg
Лична информация
Роден Philip George Neal
20 февруари 1951 г. (68 г.)
Ирчестър, Нортхамптъншър, Англия
Пост Защитник
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1968–1974
1974–1985
1985–1989
Flag of England.svg Нортхамптън
Flag of England.svg Ливърпул
Flag of England.svg Болтън
187
455
64
(28)
(41)
(3)
Национален отбор
1976–1983Flag of England.svg Англия50(5)
Треньор
1985–1992
1992–1995
1995–1996
1996
Flag of England.svg Болтън
Flag of England.svg Ковънтри
Flag of Wales.svg Кардиф Сити
Flag of England.svg Манчестър Сити
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Фил Нийл в Общомедия

Филип Джордж Нийл (на английски: Philip George Neal), по-популярен като Фил Нийл е бивш английски футболист и настоящ треньор по футбол. Роден е на 20 февруари 1951 г. в Ирчестър, Графство Нортхамптъншър, Англия. Играл като десен бек той е една от живите легенди на Ливърпул. В периода 23 октомври 1976 г. до 24 септември 1983 г. записва цели 417 мача с червения екип, което е абсолютен клубен рекорд [1] Той е единственият футболист на „мърсисайдци“ който е играл във всичките пет финала от Европейските клубни турнири за същия период.[1]

За националния отбор записва 50 мача, участва на Световно първенство през 1982 година.[2]

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Преминава от четвъртодивизионния Нортхямптън в Ливърпул през 1974 г. за £ 66 000 като е първата покупка на новоназначения треньор Боб Пейсли.[3][4] Играе като десен защитник, но може да се изявява еднакво добре на всеки пост в отбраната. За 11 сезона в Ливърпул се превръща в най-титулованият състезател на „мърсисайдци“. В кариерата си печели 8 пъти титлата на Англия, 4 пъти турнира на европейските шампиони, по 1 път купата на УЕФА и Суперкупата на Европа. Всичките му срещи с червения екип от всички турнири са общо 633 в които отбелязва впечатляващите за защитник 60 гола.[4] През 1984 г. Фил Нийл е избран от отбора да наследи капитанската лента от Греъм Сунес.[3] Като капитан извежда отбора в злополучния финал на 29 май 1985 г. в който се разиграва Трагедия на Хейзел в която загиват 39 фенове, предимно привърженици на Ювентус. През сезон 1985-86 напуска Ливърпул и става играещ мениджър на Болтън. Остава в клуба в продължение на шест години. По-късно последователно води отборите на Ковънтри, Кардиф Сити и Манчестър Сити. В периода 1990-92 година е асистент на Греъм Тейлър в английския национален отбор.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Като състезател
Flag of England.svg Ливърпул
Като треньор
Flag of England.svg Болтън

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]