Фимбулисен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фимбулисен
Fimbulisen
— шелфов ледник —
Fimbul ice shelf mooring Norwegian Expedition.JPG
Antarctica relief location map.jpg
-70.5° с. ш. -0.2° и. д.
Местоположение в Антарктида
Местоположение Източна Антарктида
Земя кралица Мод
Бряг принцеса Марта
Дължина 200 km
Ширина 100 km
Площ 41 060 km²
10-те най-големи шелфови ледници в Антарктида.   Рос (472 960 км²)   Роне-Филхнер (422 420 км²)   Еймъри (62 620 км²)   Ларсен (48 600 км²)   Рисер-Ларсен (48 180 км²)   Фимбулисен (41 060 км²)   Шакълтън (33 820 км²)   Джордж VI (23 880 км²)   Западен (16 370 км²)   Уилкинс (13 680 км²)

Шелфовият ледник Фимбулисен (на норвежки: Fimbulisen, буквално ‹гигантски лед›; на английски: Fimbul Ice Shelf) заема част от крайбрежието на Източна Антарктида, край Брега принцеса Марта на Земя кралица Мод, в акваторията на море Крал Хокон VІІ на северозапад и акваторията на море Лазарев на североизток, части от Атлантическия сектор на Южния океан. Простира се между 3° з.д., където граничи с шелфовия ледник Йелбартисен и 3° и.д. в района на ледения купол Циолковски. Площ 41 060 km² (6-ти по големина шелфов ледник в Антарктида). На северозапад навътре в него се вдава заливът Мускегбукта, а на на север периодично се появява и изчезва шелфовият ледник Белингсхаузен (в отделни години достига над 100 km дължина и до 50 km ширина). Южно от Фимбулисен на брега на континента от запад на изток се редуват планината Вите (454 m), платото Алманрюген (1079 m) и западната част на планината Мюлиг-Хофман, от които в шелфовия ледник се „влива“ големия континентален ледник Ютулстраумен.

На 16 януари 1820 г. участниците в първата руска антарктическа експедиция, възглавявана от Фадей Белингсхаузен и Михаил Лазарев откриват участък от днешния шелфов ледник Белингсхаузен, като по този начин поставят началото на откриването на континента Антарктида. Самият шелфов ледник Фимбулисен е открит през 1939 г. от 3-та германска антарктическа експедиция възглавявана от Алфред Ричер. Впоследствие ледникът е дооткрит, изследван и топографски заснет от смесената норвежко-британско-шведска експедиция през 1949 – 52 г. и норвежка антарктическа експедиция през 1958 – 59 г.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]