Направо към съдържанието

Финансова криза в България (1996 – 1997)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Финансова криза в България
финансова криза
Място България
Дата1996 – 1997 г.

Финансовата криза от 1996 – 1997 година е период на финансова нестабилност в България, който довежда до масови банкови фалити и почти предизвиква пореден фалит по държавния дълг. Пряк резултат от нея е политическата криза, довела до падането на правителството на Жан Виденов и Българската социалистическа партия (БСП).

Кризата се развива само две години след края на Дълговата криза от 1987 – 1994 година, която завършва с преструктуриране на държавния дълг със съдействието на Международния валутен фонд и при условие за дълбоки структурни реформи, които да пресекат трупащите се загуби и дългове на доминиращите икономиката държавни предприятия, наследени от комунистическия режим.

Новата криза е предизвикана от противоречивата и неефективна политика на правителството на Жан Виденов и БСП, които се опитват да забавят закриването на губещите предприятия, опасявайки се от политическите последствия. Макар в началото на 1996 година България да получава от Световната банка финансиране за компенсиране на евентуално съкратените работници, БСП продължава да блокира реформите, за да не остави без доходи своите кадри в управлението на стотиците държавни предприятия.[1]

В усилията си да предотврати фалитите на държавни предприятия още през март 1995 година правителството им забранява да обслужват дълговете си, което прехвърля проблемите към банковата система, голяма част от която също е държавна собственост. Банките от своя страна получават финансова подкрепа от Българската народна банка, която е принудена да финансира и бюджетните дефицити на правителството, увеличавайки по този начин паричното предлагане. Опитвайки се да ограничи създадения от самото него инфлационен натиск, правителството въвежда административни ограничения на цените, които към края на 1996 година обхващат 53% от потребителските стоки и започват да предизвикват дефицити в търговската мрежа.[1]

Финансовата криза предизвиква тежка рецесия с около 10% спад на брутния вътрешен продукт (БВП) и увеличение на бедността от 10% през 1994 година до 36% в началото на 1997 година. Инфлацията довежда до загуба на 56% от стойността на спестяванията на гражданите. Масовите банкови фалити, чиято стойност за периода 1991 – 1998 година достига 41,6% от БВП за 1998 година, са най-тежките в целия преход на Източна Европа към пазарна икономика.[2]

  1. 1 2 Станчев 2015, с. 21.
  2. Станчев 2015, с. 21 – 22.
Цитирани източници
  • Станчев, Красен. Икономиката на България и реалистичният възглед за кризата // Ганев, Петър и др. Анатомия на кризата. София, Институт за пазарна икономика, 2015. ISBN 978-954-8624-45-9.