Финдхорн (екоселище)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Същност[редактиране | редактиране на кода]

Под „Общността на Финдхорн“ трябва да се разбира не населението в селцето Финдхорн, намиращо се в Североизточна Шотландия на брега на Северно море, а създателите и строителите на градината на Финдхорн. Разбира се, местните жители в село Финдхорн също имат свои градини, но под „градината на Финдхорн“ се разбира Градината, разположена върху два и половина акра земя, част от която се намира върху местния парк за каравани. Главната задача на Общността на Финдхорн е осъществяването на практика на благоустойчиво развитие на природно, социално и икономическо ниво.

Първи стъпки[редактиране | редактиране на кода]

Началото на градината на Финдхорн са поставили Питър и Айлийн Кедди, Дороти Макклийн и трите деца на Питър и Айлийн през ноември 1962 г., когато отиват да живеят „за временно“ в парка за каравани на залива Финдхорн.

Първоначално, на площ от 4-5 m² семейство Кедди и Дороти Макклийн започват своето удивително пътуване: в света на природните духове и девите.

Духовни основи[редактиране | редактиране на кода]

Общността на Финдхорн не се осланя на т.нар. научен метод"-- възгледите и практиките на членовете ѝ са в противоречие с онова, което днес се разбира под наука (особено „биологична наука“, „аграрна наука“ и сродните им области). Създателите и първостроителите на Градината на Финдхорн се осланят на общуването с Природата и окръжаващия ги природен свят, между които са „природните духове“, „деви“, „ Създателят-Бог“, „ангелите“, „елфите“, „гномите“, божеството Пан и „пазителите на местността“ във „финия свят на душите“.

Подобно на множество духовни учители през хилядите години човешка история, Общността на Финдхорн вярва, че човекът ограничава сам себе си, когато се опитва да обхване Вселената единствено с помощта на логиката, само чрез опитно и материално доказуеми средства. Според тях, неограничените възможности на Човешката душа и дух играят огромна роля в живота на отделния човек и в живота на цялата Земя.

Светоглед[редактиране | редактиране на кода]

Общността на Финдхорн вярва, че човечеството може да запази живота на планетата Земя единствено чрез влагането на това, което според тях са "чисти чувства" в общуването си със заобикалящия го свят: любов, топлота и загриженост, нежност, внимание, вникване във вродените духовни, а не само материални нужди на растенията, на микро- и макроорганизмите, на целия природен свят.

Според Общността на Финдхорн нашето сътрудничество с невидимия свят на природните духове и девите може да ни освободи от надвисналата планетарна катастрофа. Членовете на Общността на Финдхорн правят разлика между "сътрудничество" и "командване", между доброволно и уважително общуване" и "заповеди и господство."

Според Общността на Финдхорн за общуването със света на природните духове и девите, е нужно отваряне на съзнанието за другите му измерения. Общността на Финдхорн се състои от хора, които обичат осъзнато Природата, обичат осъзнато всяко нейно стръкче, всяко нейно цвете, всяка нейна животинка. Осъзнатото обичане, осъзнатата любов – това е ключът към света на природните духове и девите.

Чудото на биодинамичното земеделие[редактиране | редактиране на кода]

Чудото на осъзната любов – и така може да бъде наречена самата общност на Финдхорн. Такъв въпрос за ролята на „чудесата“ в живота поставя изключителното плодородие върху място, където по научни разбирания не би трябвало да расте нищо друго освен троскот и прещип. Защото за няколко месеца върху пясък и чакъл семейство Кедди и Дороти Макклийн постигат нещо, за което „науката“ няма обяснение и което обикновените хора с лекота наричат „чудо“: голямо изобилие, разнообразие, огромни размери на плодовете и зеленчуците, благоприятно развитие на растителни видове, които по „научни“ очаквания не би трябвало да растат при тези климатични условия и т.н. И да повторим: при почти пълната липса на почва.

И точно искрени привърженици на строгия „научен подход“, след като лично посещават общността на Финдхорн и провеждат своите научни изследвания, за да установят причината за необикновеното плодородие върху място, където липсва всякаква почва, избират да се откажат от догматичното придържане към отрицанието на невидимия свят, за който говорят първосъздателите на градината на Финдхорн. И честно признават ограничените възможности на „научната логика“. Колкото и богат да е съставът на компоста, колкото и разнообразно да е неговото поддържане, колкото и грижливо да се отнасят градинарите към растенията, всичко, до което опират научните изследователи е честното признание, че „съществуват и други сили“.

Девите-сътрудници на човека[редактиране | редактиране на кода]

Това честно признание, че „съществуват и други сили“, разбира се, става възможно в свят, където, например, представителите на Англиканската църква не са подложени на политически и физически репресии. Защото и тримата възрастни, основатели на общността на Финдхорн, признават в книгата „Разказ за градината на Финдхорн“, че огромна помощ в това, да успеят да установят връзка с невидимия свят на природните духове и девите, им оказва тяхната духовна подготовка в беседите им с представители на Англиканската църква. Те ги обучават, да търсят „царството Небесно“ вътре в себе си, да се научат да чуват и разбират своя „вътрешен глас“. А това са все изрази, с които така наречената „материалистична наука“ все още не е свикнала и ѝ предстои да свикне.

Този „невидим“ за физическите сетива свят на драго сърце откликва на въпросите и молбите на хората от общността на Финдхорн. Забележете: въпроси и молби. А не заповеди и разпоредби. Този свят не се поддава на никакви заплахи, увещания, подкупи, внушения, уловки, пропаганда, на никаква лъжлива реклама. С него не могат да се правят нечестни уговорки, не могат да се „източват финансови средства“ от никакви фондове. Не можем да го подкупим с никакви парични суми. Не можем да го накараме да „върши работа“ чрез никакви телефонни обаждания, чрез никакъв натиск. Този свят все пак откликва на хората. Но как?

Силата на чистите помисли[редактиране | редактиране на кода]

Този невидим за физическите сетива свят вижда всяко наше чувство, всяка наша мисъл, всеки наш порив, всяко наше желание и откликва единствено тогава, когато те – нашите мисли, чувства и желания, – са в хармония с живота като цяло, с цялата Природа.

Трите златни правила[редактиране | редактиране на кода]

Как става това? Да си припомним какво пише Джон Кехоу: „Мислете така, сякаш всяка ваша мисъл е написана с огромни огнени букви на небето. А то си е и така.“

Когато нашите помисли са чисти и не можем да се срамуваме по никакъв начин от тях, тогава природните духове с радост ни помагат. Когато не сме достатъчно чисти в помислите си, тогава не можем да очакваме тяхното сътрудничество. Кога са чисти нашите помисли? Когато следваме трите „златни правила”:

1. „За себе си искам онова, което искам и за другите хора. На другите хора пожелавам онова, което пожелавам и на себе си.”
2. „Прави на другите само онова, което искаш те да правят на теб.”
3. „Не прави на другите онова, което не искаш те да правят на теб.”

Когато нашите помисли са чисти и не можем да се срамуваме по никакъв начин от тях, тогава природните духове с радост ни помагат. Когато не сме достатъчно чисти в помислите си, тогава не можем да очакваме тяхното сътрудничество.

Прошка, любов, благородство, естествено изобилие, радост, дружба, братско отношение и справедливост, ненасилие, мир, смирение, отворено съзнание – това са „тухличките“ на духовния подход на общността на Финдхорн към природния свят.

Хората от общността на Финдхорн прямо и открито разказват своите лични преживявания в общуването с природните духове и девите и да забележим: не са вкарани в лудница, не са освидетелствани като „психично разстроени“, нито като „дисфункционални“, нито като „асоциални“ хора.

Особеното, онова, което различава градината на Финдхорн от другите градини наоколо, е духовният подход към отглеждането на растенията. Създателите, по време на медитация, установяват лична връзка с девите на различните растителни видове, от които получават пряко указания за това, кое е най-полезно за самите растения.

Уважение и сътрудничество с Природата[редактиране | редактиране на кода]

Общуването с духовете на растенията не е някакъв мистичен, магьоснически, недостъпен за нас, хората, процес. Това не е процес, който се „отключва“ при изричането на някакви особени словесни „формули“ от типа на „абракадабра-сим-са-лавим“. За него е достатъчно просто да обичаме чистосърдечно растенията и да сме с отворено съзнание за тях като живи същества, а не като наши роби.

Робовладелското, експлоататорското отношение към растителния, към животинския, към минералния, към целия природен свят е пречката, която досега не позволява на повечето хора да открият този невидим свят. Когато престанем да се държим като господари на Природата, този свят започва да се открива пред нас. Щом и за миг си въобразим, че можем да господстваме „над Природата“, той започва да се затваря за нас. Нашето съзнание се отваря към неговото измерение тогава, когато се отказваме от образа и ролята си на „господари“ и се затваря, когато отново се потапяме в „господарските“ навици на мислене и поведение.

Общността на Финдхорн организира обучения по осъзнато отношение към Природата, по биологично земеделие – от само себе си се разбира, че там не се използват изкуствени торове и препарати. Там има множество работилници по различни изкуства, в различин насоки на човешката мисъл. Издават седмичен бюлетин с техните прозрения, както и с прозренията на първопроходците – Питър, Айлийн и Дороти.

Общността на Финдхорн има собствен уеб-сайт http://www.ecovillagefindhorn.com/. Разполага със собствена издателска къща http://www.findhornpress.com/. Основана е и Фондация „Финдхорн“ https://www.findhorn.org, която събира, организира и управлява средства за постигане на благородните цели на общността.

С общността на Финдхорн може да се свържете чрез адресите и телефоните, които са налице в техните уеб-страници.

Книгата Разказ за градината на Финдхорн е издадена четири пъти във Великобритания, като първото издание е от 1974, а четвъртото – от 2008.

Източници[редактиране | редактиране на кода]