Финикия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Финикийската територия със съседните семитски градове
Карта на Финикия и главните търговски пътища

Финикия (на гръцки Φοινίκη) е антична страна, намираща се на брега на Средиземно море, приблизително на цялата територия на съвременен Ливан и крайбрежната част на Сирия. Финикийците произхождат от ханаанците, описани в Библията. Ханаанци, финикийци и ливанци са от една етническа група. Жителите на страната – финикийците (на древногръцки Φοίνικες), създали развита цивилизация с развито занаятчийство, морска търговия и богата култура. Финикийската писменост станала първата в историята система на фонетично писане. Най-голям разцвет финикийската цивилизация има през 1200 г. пр. н. е. – 800 г. пр. н. е.. През IV век пр. н. е. Финикия е превзета от Ахеменидите, а през 332 г. пр. н. е. – от Александър Македонски.[източник? (Поискан преди 42 дни)]

Главните градове на Финикия били Ако, Ахзив, Тир, Цараат (Сарепта), Сидон (Сайда), Берит (Бейрут), Библ (Гебал), Триполис (Триполи), Арвад и Угарит (Рас-Шамра).[източник? (Поискан преди 42 дни)]

История[редактиране | редактиране на кода]

Финикийската цивилизация се заражда около 1200 години преди Христа. Името Финикия (Библия, Деяния 11:19; 15:3; 21:2) произхожда най-вероятно от древногръцкото φοινως – „червен“. Възможно е така древните гърци да са наричали тази страна заради пурпура – основното, с което народът ѝ търгувал; друго, по-правдоподобно обяснение е, че така са наричали „страната на червеното слънчево божество Финик“ (Φοϊνιξ), появяващо се от изток.[източник? (Поискан преди 42 дни)]

Според древногръцкия историк Херодот финикийците се преселват в Средиземноморието от района на Червено море.[1] Сведенията на Херодот се потвърждават от съвременната наука. Текстове върху плочки открити в Рас-Шамра (Угарит), съдържат легенди, както и религиозни и епически поеми, съставени през 14 век пр.н.е., описвайки събития развивали се северозападно от Арабският полуостров.[2]

Дори по време на най-големият разцвет на Сидон и Тир, финикийската страна е вечната ябълка на раздора между властващите по Ефрат и Нил сили и постоянно е подчинена ту на Асирия, ту на Египет.[3] Финикийската федерация е обединение, в рамките на Персийската империя, на трите финикийски града Тир, Сидон и Арвад, с център новооснования Триполи (Ливан).[4]

Финикия в Библията[редактиране | редактиране на кода]

Саркофагът под формата на сфинкс на Ахирам, цар на Библос (Национален музей в Бейрут)

За финикийците в Библията няма събирателно наименование. Както всички потомци на Ханаан, те се наричат „ханаанци“ (Битие. 10:19; Йов 40:25; Ос. 12:7) или биват наричани по имената на главните им градове, (преди всичко Сидон (Суд. 3:3; 10:6; 3 Цар. 5:6; Иез. 27:8) и Тир (Пс. 82:8; 86:4). Предците на финикийците в Библията са наречени Ханаан и после Хет (Бит. 10:6,15).

Ярко описание на финикийската търговия е дадено в книгата на Иезекил (Иез. 27).

Панорама[редактиране | редактиране на кода]

Карта на древногръцките (в червено), древноримските (в сиво) и финикийско-картагенските (в жълто) колонии към 550 г. пр.н.е.

Виж още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]