Фин Роне

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фин Роне
Finn Ronne
американски антарктически изследовател

Роден
Починал
12 януари 1980 г. (80 г.)
Погребан Национално гробище Арлингтън[1]

Националност Флаг на Норвегия Норвегия
Флаг на САЩ САЩ
Научна дейност
Област география
Образование Норвежки технически университет

Фин Роне (на английски: Finn Ronne) е американски антарктически изследовател, капитан от Военноморските сили на САЩ.

Произход и ранни години (1899 – 1933)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 20 декември 1899 година в селището Хортен, Норвегия. Баща му, Мартин Роне, участва през 1910 – 1911 г. в експедицията на Роалд Амундсен към Южния полюс. Завършва Технически университет в Норвегия, през 1923 г. емигрира в САЩ и през 1929 придобива американско гражданство. Работи като инженер в Westinghouse Electric Corporation.

Експедиционна дейност (1933 – 1958)[редактиране | редактиране на кода]

Участие в експедициите на Ричард Бърд[редактиране | редактиране на кода]

През 1933 – 1935 и 1939 – 1941 г. участва в експедициите на Ричард Ивлин Бърд. Самостоятелно през лятото, от 15 ноември 1940 до 7 февруари 1941 г., с още един спътник, изследва целия шелфов ледник Джордж VІ (между Антарктическия п-ов на изток и Земя Александър I на запад). На 17 декември 1940 вторично открива залива Едит Роне (72°40′ ю. ш. 73°30′ з. д. / 72.666667° ю. ш. 73.5° з. д.) и на юг от него Брега Инглиш (72 – 76º з.д.).

За 84 дни екипът на Роне преминава около 2000 km, от тях 400 km по неизвестни дотогава пространства, като откриват и нанасят на карта 320 върха и нунатака.

Самостоятелна експедиция в Антарктида (1947 – 1948)[редактиране | редактиране на кода]

През 1947 – 1948 г. ръководи частна американска експедиция, която обаче е спонсорирана от правителството, което му доставя два кораба, всъдеходи, три самолета, кучета и оборудване.

В началото на март 1947 г. корабите достигат да старата американска база на остров Стонингтън (край западния бряг на Aнтарктическия п-ов) и през целия зимен сезон (юни-август) участниците се подготвят за предстоящите пътешествия през лятото. През пролетта (октомври) на 1947 г. Роне основава на източното крайбрежие на полуострова друга база, откъдето в началото на ноември изследва южната част на шелфовия ледник Ларсен. На 21 ноември Роне (в качеството си на щурман) и пилота Джеймс Ласитер се отправят в дълъг полет на юг. Те откриват и проследяват около 300 km от западната граница на един от най-големите шелфови ледници на Земята – Едит Роне (75 – 82º ю.ш., 47 – 83º з.д.), на запад, на (75°20′ ю. ш. 63°35′ з. д. / 75.333333° ю. ш. 63.583333° з. д.) откриват п-ов Додсън, а още по-на запад картират леденото плато Йорг. След като достигат до 76° ю.ш. (планината Хасидж, 1676 m), завиват обратно, проследяват около 350 km от северния край на шелфовия ледник Роне и се прибират в базата.

На 12 декември 1947 г., отново заедно с Ласитер, предприема нов полет в източно направление, като открива още 400 km от шелфовия ледник, на 78°00′ ю. ш. 44°30′ з. д. / 78° ю. ш. 44.5° з. д. открива залива Гулд, а далече на юг – част от крайбрежието на континента, което нарича Земя Едит Роне (79 – 82° ю.ш., 35 – 82° з.д.), в чест на жена си, която го съпровожда в тази експедиция като кореспондент.

Експедицията на Фин Роне изследва „бялото петно“ в антарктическия сектор между 35° и 80° з.д. с площ около 1,7 млн. km², като на половината от тази територия той и неговите сътрудници са първооткриватели. Те първи получават сравнително вярна представа за размерите на гигантския шелфов ледник Роне, като установяват западната и южната му граница.

Нова експедиция в Антарктида (1957 – 1958)[редактиране | редактиране на кода]

През октомври 1957 г., в нова експедиция в Антарктида, на границата между шелфовите ледници Едит Роне на запад и Филхнер на изток (впоследствие двата шелфови ледника са обединени по названието Филхнер-Роне) открива „остров-възвишение“ Беркнер (79° ю.ш., 51° з.д.).


Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носи най-големият шелфов ледник Филхнер-Роне (74° 50` – 82° 10` ю.ш., 47° – 83° з.д.) на Земята.

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • „Our Navy explores Antarctica“, The Nat. Geogr. Mag., 1947;
  • „Ronne Antarctic research expedition“, The Geogr. Review, 1948.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Finn Ronne“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.