Фиордализо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фиордализо
Fiordaliso (cantante).jpg
Фиордализо през 1982 г.
Информация
Псевдоним Фиордализо
Родена
Марина Фиордализо
19 февруари 1956 г. (1956-02-19) (63 г.)
Националност италианка
Стил поп, поп рок, соул
Активност от 1981 г.
Уебсайт www.fiordalisoweb.it

Фиордализо (на италиански: Fiordaliso), псевдоним на Марина Фиордализо, е италианска певица.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Марина Фиордализо е родена на 19 февруари 1956 г. в Пиаченца, Италия. Дъщеря на музикант, Марина още от малка започва да учи пиано и пеене в консерваторията „Джузепе Николини“ в Пиаченца. Кариерата ѝ на певица започва в края на седемдесетте години, когато записва няколко албума с оркестъра на Франко Багути;

През 1981 е открита от Салваторе Де Паскуале (познат като Депса) и взема участие на фестивала „Кастрокаро“, на който представя песента „Scappa via“ (Избягай), с която се класира на първо място заедно с Дзукеро, който е всъщност авторът на нейната песен. Оттук двамата започват своето сътрудничество и трудът им ще даде своя плод през следващите години. Песента, с която печели фестивала така и не е издадена на плоча, но е включена в компилацията Castrocaro 81.

Осемдесетте години[редактиране | редактиране на кода]

През 1982, благодарение на победата си на „Кастрокаро“, Фиордализо участва за първи път на фестивала „Санремо“ и оттогава ще присъства редовно на него до края на 80-те години. Същата година се представя с песента „Una sporca poesia“ (Мръсна поезия), която е първият ѝ успех. Въпреки това не успява да стигне до финала. 45-оборотната ѝ едноименна плоча е издадена от Durium, като от страна А е „Una sporca poesia“, а от страна Б – „Il canto del cigno“ (Песента на лебеда), написана от Дзукеро.

През есента на 1982 излиза втората ѝ плоча с песните „Maschera“ (Маска) и „Il mago non c'è“ (Вълшебникът го няма).

През 1983 участва за втори пореден път на „Санремо“ с песента „Oramai“ (Вече), класирайки се на трето място в категорията за млади изпълнители и на шесто място в общата класация.

През 1984, за трети пореден път, Фиордализо взема участие на „Санремо“, достигайки своя връх с песента „Non voglio mica la luna“ (Не искам луната), която е може би най-големият ѝ хит и с него остава позната дори извън Италия. Класира се на пето място на фестивала[1], а достига първите места на класациите в Италия, Испания и Латинска Америка.

Участия на музикални събития[редактиране | редактиране на кода]

Музикален фестивал „Санремо“[редактиране | редактиране на кода]

Издание Изпълнител Песен Място
Санремо 1982 Фиордализо Una sporca poesia (Мръсна поезия) Не стига до финал
Санремо 1983 Фиордализо Oramai (Вече) 6
Санремо 1984 Фиордализо Non voglio mica la luna (Не искам луната) 5
Санремо 1985 Фиордализо Il mio angelo (Ангелчето ми) 8
Санремо 1986 Фиордализо Fatti miei (Моя си работа) 10
Санремо 1988 Фиордализо и Клаудио Кабрини Per noi (За нас) 8
Санремо 1989 Фиордализо Se non avessi te (Ако нямах теб) 6
Санремо 1991 Фиордализо Il mare più grande che c'è (I love you, man) (Най-обширното море (Обичам те, човече) 12
Санремо 2002 Фиордализо Accidenti a te (Проклет да си) 9

Източници[редактиране | редактиране на кода]