Фискален резерв

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Фискалният резерв се състои от:

  1. наличностите в левове и чуждестранна валута на всички банкови бюджетни сметки и депозити в страната и чужбина, в т.ч. централния бюджет, министерства и ведомства, Националния осигурителен институт, Националната здравно-осигурителна каса и извънбюджетните фондове на централно ниво [1],
  2. временни депозити и средства на разпореждане, включени в Единната сметка и други високоликвидни външни активи на централното правителство.
  3. вземанията от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други (съгласно Закона за публичните финанси, влязъл в сила на 1 януари 2014 г.)

По-голяма част от фискалния резерв на Република България е под формата на депозити в БНБ, а останалата част се държи в търговски банки.

Размер[редактиране | редактиране на кода]

Размер (в млрд. лв.) на фискалния резерв към края на календарната година:

Година Размер
2003 3,848
2004 4,810
2005 4,511
2006 5,845
2007 7,453
2008 8,382
2009 7,673
2010 6,012
2011 4,999
2012 6,081
2013 4,680
2014 6,720
2015 11,09
2016 10,7
2017 9,41
2018 8,61
2019 8,11
2020 8,03
2021 9,16
2022 11.31

Забележки: Фискалният резерв нараства номинално в края на 2012 г. поради операцията по рефинансиране на държавните облигации, падежиращи в началото на 2013 г. От началото на 2014 г. като част от фискалния резерв се считат и вземанията от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Към 31.03.2015 г. фискалният резерв е в размер на 11.09 млрд. лв., в т.ч. 10.07 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1.02 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. Средствата на фискалния резерв по депозити в БНБ са в размер на 8.85 млрд. лв., а в банките – 1.22 млрд. лв.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Приложение № 10 на Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г., без тези на общините

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]