Флавий Хипаций

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Флавий Хипаций (на латински: Flavius Hypatius; на гръцки: Ὑπάτιος; † 19 януари 532 г. в Константинопол) е сенатор на Източната Римска империя и племенник на император Анастасий I. Той е провъзгласен по времето на Ника-въстанието за геген-император.

През 500 г. той е консул заедно с Флавий Патриций. През 502 г. избухва войната със сасанидите. През 503 г. той е генерал във римската войска, която тръгва против сасанидите. Походът е неуспешен и го извикват обратно. Когато бездетният му чичо през 518 г. умира, Хипаций не е в Константинопол и затова не играе роля в разрешаването на наследството. При новия император Юстин I получава високи постове, през 525 г. е magister militum per Orientem. През 527 г. при новия император Юстиниан I patricius Хипаций остава един от най-влиятелните мъже на империята. През януари 532 г. по време на Ника-размириците той е провъзгласен от бунтовниците в Константинопол за геген - император. Когато отива с привържениците си в Хиподрума императорските войски нападат Цирка и правят голямо клане. Арестуват Хипаций заедно с брат му Помпей и на 19 януари ги убиват, труповете им хвърлят в морето.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Теофан, A.M. 6024.
  • Geoffrey Greatrex: Flavius Hypatius, Quem vidit validum Parthus sensitque timendum. An investigation of his career. In: Byzantion 66, 1996, S. 120–142.
  • John Robert Martindale: Hypatius 6. In: The Prosopography of the Later Roman Empire (PLRE). Band 2, Cambridge University Press, Cambridge 1980, ISBN 0-521-20159-4, S. 577–581.
  • Mischa Meier: Der „Kaiser der Luppa“: Aspekte der politischen Kommunikation im 6. Jht. In: Hermes 129 (2001), S. 410–430.
  • John Moorhead, Justinian. New York, 1994