Флашкарта

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Флашкарта пренасочва насам. За други значения вижте Флашкарта (обучение).

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Флаш.

Флашкартата (от английски: flash card) e вид компактен и преносим носител на електронна информация, който използва флашпамет (от английски: flash memory).

Различни флашкарти

Използва се в почти всички видове цифрови фотоапарати, както и в много други електронни устройства. Съществуват редица модели флашкарти, като някои от тях са взаимозаменяеми, но повечето – не.

По физически размер коя да е флашкарта обикновено е по-малка от стандартна кредитна карта.

Капацитетът, доскоро измерван в мегабайти, вече достига няколко гигабайта.

Физическият принцип на работа е подобен на тази на EEPROM.

Записващите и изтриващи напрежения при флашкартите са (най-често) 5, 3,3 и 2,5 V, а информацията в тях може да се презаписва многократно (приблизително до 1 000 000 пъти).

Видове[редактиране | редактиране на кода]

Най-разпространените видове флашкарти са:

  • PC-card [PCMCIA]
  • Compact-Flash (тип I и II) [CF-1, CF-2]
  • Smart Media [SM]
  • Multi-Media [MMC]
  • Secure Digital [SD], miniSD [miniSD], microSD [µSD]
  • Memory Stick [MS], Memory Stick Duo [MS Duo], Memory Stick Micro M2 [??]
  • xD-Picture Card [xD]

През 2011 г. е създадена и първата водонепроницаема карта памет.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]