Флейтова тръба

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Флейтова тръба
Принципални тръби на органа в зала „България“, София
Флейтова тръба в Общомедия

Флейтовите тръби са вид органови тръби. Звукът, който тези тръби произвеждат, е близък до този на флейтата и различните видове свирки.[1] При стандартните тръбни органи повечето от регистрите са флейтови, а най-малките органи (напр. позитивът) са снабдени единствено с такива тръби.

Флейтовите тръби са разделени на три основни вида:

  • принципал, създаващи най-силния и отчетлив звук;
  • флейти, създаващи нежен флейтов звук; разновидности:
    • flöte
    • waldflöte
    • rohrflöte
    • bourdon
    • gedackt
  • струнни, придаващи „светло“ звучене; разновидности:
    • gamba
    • violon

Различните типове флейтови тръби са най-разнообразни като структура. Те биха могли да бъдат както отворени, така и затворени; както от метал, така и от дърво. Металните най-често са с крълго сечение, а дървените – с квадратно.

Най-често срещаният тип флейтови тръби е принципалът, който е задължителен за всеки орган. Именно принципалните тръби са тези, които са видими и оформят фасадата на инструмента.

Съставни части[редактиране | редактиране на кода]

Флейтовата тръба, в най-общия случай, се състои от следните части:

  1. горна (най-често цилиндрична) част
  2. горен лабиум
  3. пробка
  4. долен лабиум
  5. долна (най-често конусовидна) част
  6. отвор за въздух

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. The basic types of pipes // die-orgelseite.de. Посетен на 13 ноември 2007.