Флорънс Найтингейл

Флорънс Найтингейл Florence Nightingale Smith
британска медицинска сестра
Родена	12 май 1820 г. Флоренция, Италия
Починала	13 август 1910 г. Лондон, Великобритания
Религия	англиканство
Научна дейност
Област	Статистика, медицина
Семейство
Съпруг	няма
Подпис
Флорънс Найтингейл в Общомедия

Флорънс Найтингейл (на английски: Florence Nightingale; 12 май 1820, Флоренция – 13 август 1910, Лондон) е английска медицинска сестра, автор и статистик, и обществен деятел. Тя е вярвала, че Бог ѝ е дал призванието да е медицинска сестра. Става известна с нейната пионерска работа в областта на медицинската грижа, предоставяна от сестри по време на Кримската война, през която се грижи за ранени войници. Наричана е „дамата с лампата“, заради късните обиколки, които е правила през нощта.

Найтингейл поставя основите на професионалната сестринска грижа със създаването през 1860 г. на училище за сестри – Болница „Сейнт Томас“ в Лондон, първото светско училище за сестри в света, сега част от Кингс Колидж (Лондон). Международният ден на медицинската сестра, който се празнува по целия свят, е на датата на нейния рожден ден.

Биография

Паметник на Флорънс Найтингейл

Флорънс Найтингейл е родена на 12 май 1820 г. във Флоренция. В периода 1837 – 1839 г. пътешества с родителите си из Европа. През 1849 г. посещава Институт диаконис в Кайзерверт (Германия) и се връща в Англия с твърдото намерение да стане милосърдна сестра. През 1853 г. започва да управлява неголяма частна болница на „Харли Стрийт“ в Лондон.

През октомври 1854 г., в период на Кримската война, Флорънс, заедно с 38 помощници, сред които има монахини и милосърдни сестри, се отправя към полевите болници, в началото в Скутари (Турция), а след това и в Крим. Последователно провежда принципите на санитарството и грижата за ранените. В резултат, за по-малко от 6 месеца смъртността в лазаретите спада от 42 до 2,2 %.

През 1856 г. със свои пари Флорънс издига в Крим голям кръст от бял мрамор в памет на войниците, лекарите и медицинските сестри, загинали в Кримската война.

Кримската война прави Флорънс национална героиня. Връщащите се от фронта войници разказват легенди за нея, наричайки я „дамата със светилника“, тъй като през нощите с лампа в ръка, тя като добър светъл ангел, сама обхожда палатките с болните.

След връщането ѝ в Англия през 1856 г. на Найтингейл е възложено да реорганизира армейската медицинска служба. През 1857 г. правителството заделя средства за организация на комисия по провеждане на необходимите реформи. През 1859 г. военен министър става отново Хърбърт. С негова помощ Флорънс Найтингейл успява да постигне това, което иска – болниците са снабдени със системи за вентилация и канализация, болничният персонал задължително минава през необходимата подготовка, въвежда се строга статистическа обработка на цялата информация. Организирана е и военномедицинска школа, а в армията започва разяснителна работа за важността на профилактиката на болестите.

Найтингейл е способна математичка, занимава се и със статистически изследвания. Става новатор в използването на методите на инфографиката в статистиката, в частност – кръгови (секторни) диаграми. През 1859 г. е избрана за член на Кралското статистическо общество и впоследствие става почетен член на Американската статистическа асоциация.

„Диаграма за причините за смъртността в армията на изток“ от Флорънс Найтингейл

Тя пише няколко книги – „Бележки за факторите, влияещи на здравето, ефективността и управлението на болниците на британската армия“ (Notes on Matters Affecting the Health, Efficiency and Hospital Administration of the British Army, 1858 г.) и „Как да се грижим за болните“ (Notes on Nursing: What It Is and What It Is Not, букв. Бележки върху здравната грижа за медицински сестри: какво е и какво не е?, 1860).

Гробът на Флорънс Найтингейл в двора на църквата „Св. Маргарет“ в Хемпшир

През 1910 г. Флоранс Найтингел предлага следния текст на Сестринската клетва: „Тържествено обещавам пред Бога и в присъствието на това събрание да прекарам живота си в чистота и вярно да практикувам професията си. Ще отбягвам от всичко, което е злонамерено и гибелно и не ще взема, нито съзнателно ще раздам, някое вредно лекарство. Ще направя всичко, което зависи от мене, да поддържам и издигам състоянието на професията и ще държа в тайна всички поверени ми случки, както и всички семейни работи, дошли до моето съзнание, при практикуване на професията ми. Ще се трудя честно да помагам на лекаря в работата му и ще отдам себе си за благосъстоянието на онези, които са оставени на моята грижа.“

По време на войната Найтингейл успява да събере чрез подписка голяма сума пари, с които през 1860 г. организира първото в света училище за милосърдни сестри при болницата „Свети Тома“ в Лондон. Скоро випускници на това училище започват да създават аналогичени учреждения и в други болници.

Умира на 90-годишна възраст в съня си в Лондон на 13 август 1910. Предложението да бъде погребана в Уестминстърското абатство е отклонена от нейните роднини и тя е погребана в църквата „Св. Маргарет“ в Хампшър.

Световно признание

През 1883 г. Найтингейл е наградена с Кралския Червен кръст от кралица Виктория, а през 1907 г. става първата жена, наградена с орден „За заслуги“.

През 1912 г. Лигата на Международният Червен кръст и Червен полумесец (които от ноември 1991 г. се наричан Международна Федерация на Обществата на Червения кръст и Червения полумесец), учредява медал на името на Флорънс Найтингейл, който и до днес е най-почетната и висша награда за милосърдните сестри по целия свят.

На 12 май, денят, когато е родена Флорънс Найтингейл, светът отбелязва Международния ден на медицинската сестра.

Вижте също

• Клиничен одит
• Ърнест Кодман